Translate

Pinterest

Общо показвания

вторник, 4 май 2010 г.

Антична Болбабрия


Д. Георгиев
Болбабрия (близо до днешна Дупница) е име на древнотракийско селище, което до този момент бе с неизвестна за науката локализация и спрямо разположението си носи нетипично окончание за крайморски град -брия. Учените предполагат локализацията на селището в близост до пътя Пауталия-Германея. Всъщност траките са използвали това семантично название с далеч по-широко значение, като освен крайморско селище са обозначавали и крайбрежни поселения край реки. През мястото на което е била разположена Болбабрия, а в настоящия момент и град Дупница преминават реките Джерман, Бистрица, Отовица (Саморанска река) и Джубрена. В превод на думите от тракийски произход, които образуват името - болба и брия, наименованието Болбабрия се превежда като "селище на брега на езеро(заблатено езеро или речно място-тресавище)". Съвсем логично е да предположим, че едно от най-богатите на реки място в България в подножието на високата Рила е могло да създава предпоставка за формиране на тресавище или в най-добрия случай на мочурливи места. А наличието на такова голямо богатство от водни източници наистина създава алюзията за крайбрежие на разположеното в близост селище Болбабрия. Близо до съвременна Дупница, на около 2 километра се намира село Яхиново, където са открити находища от глина и това наистина показва, че в древността, когато пълноводието на реките е било значително, тук са съществували гъсто разположени мочурливи места и тресавища.
Тракийската дума болба за тресавище има ясното фонетично и семантично сходство със съвременния български глагол бълбукам, който описва явление така характерно за места с бавно течащи води като мочурища и тресавища. На подобно звуково сходство с навиците на хората, имащи говорни затруднения е изграден латинския термин за заекването - balbutio (балбуцио).
Сходството на корена болба с гръцката дума болбос(βολβός) - луковица, не може да намери основание като име на селище, поради неговата несъотносимост към ойконимните традиции. Βολβίσκος е гръцкото название на растението Allium ascalonicum.
В древността има още един град с подобно име в делтата на река Нил и е бил наричан Βολβιτίνη в Болбитинската делта на Нил (στόμα τό Βολβιτίνον), а всеки от гражданите болбитинци бил наричан Βολβυθίωτος. Произходът на името на града също е свързан с водната лексикална етимология.
Близо до град Болбабрия на територията на антична Западна Македония се е разполагало езеро на име Болба (Βόλβη)по сведенията на античните автори Тукидит, Есхил и Аристотел. Това е още едно лингвистично доказателство, че лексикалния корен "болба" е свързан с воден басейн - езеро или заблатена местност, каквито често са налице около водни изсточници със застояли води.

Розетата от Плиска- първа българска азбука и опит за съчетание на финикийски език и руни



Първи лъч буквите А и Ж(глаголическо)
Втори лъч буквите оу (кирилско) и сборен знак за Х, Т и М - хибридна символна монограма на буквите
Трети лъч буквите Ф и Ъ(ер голям от кирилицата)
Четвърти лъч буквите Е и К(рунно)
Пети лъч Финикийска буква йода и ятъ (от кирилицата)
Шести лъч буквата Ц (рунно) и ять(от кирилицата)
Седми лъч буквата Ч(кирилско) и л(ламед-финикийско)
Очевидно розетката от Плиска се явява древен писмен паметник обединил общи символи на различни писменни системи, впоследствиея утвърдени и приети като символни означения на звуци.
Обединението на финикийските значи с руни е обусловено от новите културни условия,в които се намира балгарския етнос и от специфичните нужди на неговия език, далеч преди да се появят Константин Кирил и Методий.
Загадка остава защо буквата ять е повторена два пъти - единствена от всички знаци. Загадъчен е също първия знак от трети лъч - разчетен като Ф, но в нея може да се разпознае и буквата Z. Каквото и да е било първоначалното предназначение на розетата, няма съмнение, че знаците са използвани по-късно за създаването на българската азбука. Датирането й от 7-9 век съвпада с този период и не е резултат на по-късни интерпретации, които да са след създаването на азбуките. Някои от знаците с индивидуалното им звукоизвличане са характерни само за българите. Знаците не приличат на глаголицата, а имат доста близки черти с кирилицата, с изключение само на буквата Ж, която вероятно е взаимствана като знак в състава на глаголицата. Автор: Д. Георгиев-Даков


http://nauka.bg/forum/index.php?app=core&module=attach§ion=attach&attach_rel_module=post&attach_id=1156
Снимки със съдействието на С.Георгиев