Като образ

Като господин на съдбата
аз съм никой в мрака,
като кавалер на мечтата
аз съм всеки до болка.

Като меч на истината
аз съм секач в планината,
като огън в гората,
аз съм клет в самотата.

Като дъх след съня ми
аз съм своята мисъл,
като кораб в морето
аз съм гост на земята.

Не ми обръщай гръб, любов

Не полудявай, любов,
ти никога не ме предавай,
в този живот суров,
никога не се извинявай.

Не ми обръщай гръб, любов,
от мен не се изтръгвай,
аз чакам сподавения ти зов,
но ти не ме отпращай.

Не преувеличавай, любов,
ти никога не издребнявай,
ще прескачам всеки ров,
но спри се и ме почакай.

Човешката голгота

От тук
до края
на света
аз зная
да греша
и нищо няма
да променя,
освен себе си
да израста,
няма и да разбера,
как богата
ще направя аз пръстта.

От себе си
до другото ми аз,
пропастта
не ще преплувам.
Ще бъда
и няма да бъда,
както свят светува
и за миг спира да съществува.


Аз себе си
на две ще разделя,
както Адам
е дал реброто си на Ева,
на Цербера ще дам месо,
а на Ерос душата да разпъва.