Валявицата като елемент, изчезващ от нашето битие

Носталгия ме гони по чистия и изпълнен с ухания селски бит. Затова ви представям красотата на хидроинженерната мисъл на българина. Дървената конструкция, през която протича вода носи несъизмеримото измерение в съчетанието на топлия елемент на дървото и студения елемент на водата. Коритото, което необосновано носи името бара е съставено от близко съчленени дъски с прорези, в което под наклон се изсипва от високо струя чиста изворна вода.  Съоръжението се нарича валявица и е способно да осъществява екологично пране с висока степен на оксидация.
Цяло изкуство е да се напасне хидроинженерното чудо на валявицата - ако струята е силна и не пасва на барата, нейния живот се съкращава. Тъканите след пране във валявицата не отделят прахови частици, притежават силно оксидирани влакна, цветовете са ярки, нишките са твърди. Освен за пране валявицата служи и за изстудяване на бира и на карпузи според предпочетанията на пикника.
За жалост част от чистия бит на българина си отива безвъзвратно. Нашата надменност и предпочитание за живот в градовете ни лишава от връзката ни с родния планински дом - там откъдето всички сме дошли и сме пребивавали трайно, докато не ни е замътила трайно урбанизацията. Автор : Димитър Георгиев -Даков



Валявицата от Добринище