Размислите на Димитър Георгиев - Даков
Всички сме устроени така, за да съществуваме. Суетата е тази, която не признава много от нашите органи. Ние сме така отдалечени от себе си, че съществуваме без да знаем как го правим, оставени на инерцията, оттам идва и по-голямата загадка как да живеем.
Колко много и малко неща може да извърши човек, много и малко, много за себе си, малко за другите, много за часовете и малко за дните. Което значи, че човек е създаден да помага на себе си и е създаден за съвсем малко неща, които зависят от него.
Какво голямо противоречие има между любовта и красотата. Любовта не значи красота; красотата не значи любов. Да харесаш не означава да се влюбиш, означава да се захласнеш като скован от студа гущер. И все пак те могат да се съчетават макар и по особен начин, когато успееш да видиш красотата вътре в любовта. Защото красотата притежава, а любовта раздава.
Хората притежаващи красота се влюбват във самите себе си. Този стремеж произхожда от желанието да притежават себе си или поне някой по-красив от тях, но дори и те не успяват да се притежават. Човек при цялата си воля не би могъл да принадлежи изцяло на себе си. Странното е, че човек не си принадлежи.
Аз не се стремя да опознавам хората в техните отделни индивидуалности, това не е ползотворен процес. Човешкият живот на изследователя е твърде кратък за тази дейност. Хората не отговарят и постъпват искрено, те крият мислите си и не разкриват същността си. Това прави трудно анализа на личността, особено ако тя не предприема много дейности, в чийто залог косвено да се залага търсената същност.
В сцената на която човек застава с лице пред своя последен миг (мигове) никой друг не би могъл да бъде свидетел и съпричастен в този миг. Няма камера на света, която да заснеме този съкровен миг, нещо което душата може и има право да изпита единствено сама. Нищо на света не може да опише тази драма. Затова много неща се живеят.
Сега разбирам, че нито околните са тези, нито съдбата е тази, от които да зависи нашия живот. Те винаги са извън нашия контрол. Как ще постъпим ние - от това зависи нашия живот, нашия избор и нашите резултати. Ако човек сега съумее да запази равновесие дори и малко да се отклони винаги може да хване посоката, стига да достигне баланса.
Наистина човек може да опознае света от гледна точка на доброто и злото, на бог и на неговия противник сатаната. Първият избор носи смирение и разбиране, втория - себелюбие, изкушение, бунт, лъжовност, и духовна смърт. Първият носи вяра и бъдещ живот, вторият безверие, безпътица и измамност.
Всеки един малък самотен остров сред безбрежния земен океан може да бъде разбран и като един нов свят, имащ неповторима атмосфера, като една малка независима държава, като един жадуван пристан за пътешествениците от цял свят и може би като една отделна вселена.
Очите на човек са като слънца, в тях може да се огледаш дали е ден или пък нощ. Тебиха могли да изкажат всяка една истина. Защото Господ е направали така, че да имаме две слънца, които са достатъчни да променят вселената в нас. Нашите очи ни карат да живеем в пълната реалност. Те ни казват какви сме. Те са нашите бездни, търсещи хармония и остават докрая си безпределно жадни, за да я видят. Всеки ден и нощ те изгряват и залязват без да знаят, че хармонията е зад тях. От тях изтича милост и безпощада, грее светлината на рая или ада. Нашите очи са нашата съдба. Нашето слънце е бездната на нашата земя.
*
Лъжата е единственото спасение за човека, когато истината не намира място в самия него. Тя е дълбоката човешка същност, щом като повечето пъти се чувстваме чужденци в своята реална истинност. Лъжата е най-практичната възможност да отхвърлиш действителността и така лесно се промъква от фантазията към прагатичната реалност, че в повече случаи сме изумени как майсторски лъжем.*
Танцът е най-висшата форма на движение.*
Светът рухва по своята тежест, всяка ценност се стопява безследно в безценното. Ето какъв е смисъла.*
Обръщение към болна: Несериозна си, не държиш на думата си и това ще ти попречи да се излекуваш окончателно. Болестта преследва слабите, поддатливите и бяга от силните, защото от тях няма какво да вземе, а не може и да ги настигне. *
Съдбата не е друго освен всички онези житейски пътища, често преплитащи се, предоставени от обстоятелствата като вероятни за извървяване.
вторник, 9 юни 2009 г.
Размислите на Димитър Георгиев - Даков, Люк Лукас, Аполло в триединство
Размислите на Димитър Георгиев - Даков
Всички сме устроени така, за да съществуваме. Суетата е тази, която не признава много от нашите органи. Ние сме така отдалечени от себе си, че съществуваме без да знаем как го правим, оставени на инерцията, оттам идва и по-голямата загадка как да живеем.
Колко много и малко неща може да извърши човек, много и малко, много за себе си, малко за другите, много за часовете и малко за дните. Което значи, че човек е създаден да помага на себе си и е създаден за съвсем малко неща, които зависят от него.
Какво голямо противоречие има между любовта и красотата. Любовта не значи красота; красотата не значи любов. Да харесаш не означава да се влюбиш, означава да се захласнеш като скован от студа гущер. И все пак те могат да се съчетават макар и по особен начин, когато успееш да видиш красотата вътре в любовта. Защото красотата притежава, а любовта раздава.
Хората притежаващи красота се влюбват във самите себе си. Този стремеж произхожда от желанието да притежават себе си или поне някой по-красив от тях, но дори и те не успяват да се притежават. Човек при цялата си воля не би могъл да принадлежи изцяло на себе си. Странното е, че човек не си принадлежи.
Аз не се стремя да опознавам хората в техните отделни индивидуалности, това не е ползотворен процес. Човешкият живот на изследователя е твърде кратък за тази дейност. Хората не отговарят и постъпват искрено, те крият мислите си и не разкриват същността си. Това прави трудно анализа на личността, особено ако тя не предприема много дейности, в чийто залог косвено да се залага търсената същност.
В сцената на която човек застава с лице пред своя последен миг (мигове) никой друг не би могъл да бъде свидетел и съпричастен в този миг. Няма камера на света, която да заснеме този съкровен миг, нещо което душата може и има право да изпита единствено сама. Нищо на света не може да опише тази драма. Затова много неща се живеят.
Сега разбирам, че нито околните са тези, нито съдбата е тази, от които да зависи нашия живот. Те винаги са извън нашия контрол. Как ще постъпим ние - от това зависи нашия живот, нашия избор и нашите резултати. Ако човек сега съумее да запази равновесие дори и малко да се отклони винаги може да хване посоката, стига да достигне баланса.
Наистина човек може да опознае света от гледна точка на доброто и злото, на бог и на неговия противник сатаната. Първият избор носи смирение и разбиране, втория - себелюбие, изкушение, бунт, лъжовност, и духовна смърт. Първият носи вяра и бъдещ живот, вторият безверие, безпътица и измамност.
Всеки един малък самотен остров сред безбрежния земен океан може да бъде разбран и като един нов свят, имащ неповторима атмосфера, като една малка независима държава, като един жадуван пристан за пътешествениците от цял свят и може би като една отделна вселена.
Очите на човек са като слънца, в тях може да се огледаш дали е ден или пък нощ. Тебиха могли да изкажат всяка една истина. Защото Господ е направали така, че да имаме две слънца, които са достатъчни да променят вселената в нас. Нашите очи ни карат да живеем в пълната реалност. Те ни казват какви сме. Те са нашите бездни, търсещи хармония и остават докрая си безпределно жадни, за да я видят. Всеки ден и нощ те изгряват и залязват без да знаят, че хармонията е зад тях. От тях изтича милост и безпощада, грее светлината на рая или ада. Нашите очи са нашата съдба. Нашето слънце е бездната на нашата земя.
*
Лъжата е единственото спасение за човека, когато истината не намира място в самия него. Тя е дълбоката човешка същност, щом като повечето пъти се чувстваме чужденци в своята реална истинност. Лъжата е най-практичната възможност да отхвърлиш действителността и така лесно се промъква от фантазията към прагатичната реалност, че в повече случаи сме изумени как майсторски лъжем.*
Танцът е най-висшата форма на движение.*
Светът рухва по своята тежест, всяка ценност се стопява безследно в безценното. Ето какъв е смисъла.*
Обръщение към болна: Несериозна си, не държиш на думата си и това ще ти попречи да се излекуваш окончателно. Болестта преследва слабите, поддатливите и бяга от силните, защото от тях няма какво да вземе, а не може и да ги настигне. *
Съдбата не е друго освен всички онези житейски пътища, често преплитащи се, предоставени от обстоятелствата като вероятни за извървяване.
Всички сме устроени така, за да съществуваме. Суетата е тази, която не признава много от нашите органи. Ние сме така отдалечени от себе си, че съществуваме без да знаем как го правим, оставени на инерцията, оттам идва и по-голямата загадка как да живеем.
Колко много и малко неща може да извърши човек, много и малко, много за себе си, малко за другите, много за часовете и малко за дните. Което значи, че човек е създаден да помага на себе си и е създаден за съвсем малко неща, които зависят от него.
Какво голямо противоречие има между любовта и красотата. Любовта не значи красота; красотата не значи любов. Да харесаш не означава да се влюбиш, означава да се захласнеш като скован от студа гущер. И все пак те могат да се съчетават макар и по особен начин, когато успееш да видиш красотата вътре в любовта. Защото красотата притежава, а любовта раздава.
Хората притежаващи красота се влюбват във самите себе си. Този стремеж произхожда от желанието да притежават себе си или поне някой по-красив от тях, но дори и те не успяват да се притежават. Човек при цялата си воля не би могъл да принадлежи изцяло на себе си. Странното е, че човек не си принадлежи.
Аз не се стремя да опознавам хората в техните отделни индивидуалности, това не е ползотворен процес. Човешкият живот на изследователя е твърде кратък за тази дейност. Хората не отговарят и постъпват искрено, те крият мислите си и не разкриват същността си. Това прави трудно анализа на личността, особено ако тя не предприема много дейности, в чийто залог косвено да се залага търсената същност.
В сцената на която човек застава с лице пред своя последен миг (мигове) никой друг не би могъл да бъде свидетел и съпричастен в този миг. Няма камера на света, която да заснеме този съкровен миг, нещо което душата може и има право да изпита единствено сама. Нищо на света не може да опише тази драма. Затова много неща се живеят.
Сега разбирам, че нито околните са тези, нито съдбата е тази, от които да зависи нашия живот. Те винаги са извън нашия контрол. Как ще постъпим ние - от това зависи нашия живот, нашия избор и нашите резултати. Ако човек сега съумее да запази равновесие дори и малко да се отклони винаги може да хване посоката, стига да достигне баланса.
Наистина човек може да опознае света от гледна точка на доброто и злото, на бог и на неговия противник сатаната. Първият избор носи смирение и разбиране, втория - себелюбие, изкушение, бунт, лъжовност, и духовна смърт. Първият носи вяра и бъдещ живот, вторият безверие, безпътица и измамност.
Всеки един малък самотен остров сред безбрежния земен океан може да бъде разбран и като един нов свят, имащ неповторима атмосфера, като една малка независима държава, като един жадуван пристан за пътешествениците от цял свят и може би като една отделна вселена.
Очите на човек са като слънца, в тях може да се огледаш дали е ден или пък нощ. Тебиха могли да изкажат всяка една истина. Защото Господ е направали така, че да имаме две слънца, които са достатъчни да променят вселената в нас. Нашите очи ни карат да живеем в пълната реалност. Те ни казват какви сме. Те са нашите бездни, търсещи хармония и остават докрая си безпределно жадни, за да я видят. Всеки ден и нощ те изгряват и залязват без да знаят, че хармонията е зад тях. От тях изтича милост и безпощада, грее светлината на рая или ада. Нашите очи са нашата съдба. Нашето слънце е бездната на нашата земя.
*
Лъжата е единственото спасение за човека, когато истината не намира място в самия него. Тя е дълбоката човешка същност, щом като повечето пъти се чувстваме чужденци в своята реална истинност. Лъжата е най-практичната възможност да отхвърлиш действителността и така лесно се промъква от фантазията към прагатичната реалност, че в повече случаи сме изумени как майсторски лъжем.*
Танцът е най-висшата форма на движение.*
Светът рухва по своята тежест, всяка ценност се стопява безследно в безценното. Ето какъв е смисъла.*
Обръщение към болна: Несериозна си, не държиш на думата си и това ще ти попречи да се излекуваш окончателно. Болестта преследва слабите, поддатливите и бяга от силните, защото от тях няма какво да вземе, а не може и да ги настигне. *
Съдбата не е друго освен всички онези житейски пътища, често преплитащи се, предоставени от обстоятелствата като вероятни за извървяване.
петък, 5 юни 2009 г.
Eдин разказ за историята на остров Тасос в снимки
Предполага се, че остров Тасос има и вулканичен произход, но това е просто едно предположение. По този начин се обясняват наличието на златни жилки в непосредствена близост до иклъчително качествения мрамор на острова, от който аз самия успях да се снабдя с хиляди крайморски камъчета. Вдействителност високата стойност на мрамора се дължи на вътрешно-кристалната структура на метаморфната скала. Заради наличието на голямо количество на медни залежи на острова, много често по брега се намират и малахитени минерални късове оцветени в типичния малахитово(маслиненозелен) зелен цвят. През древността остров Тасос е бил основна златна метрополия, от където се е добивала златна руда и впоследствие отново пак на острова се е извъшвало монетосечението. Отново пак през древността колониите на Тасос са били в и културен обмен със Троя, с който се е намирал в непосредствена близост. В това отношение Тасос е отдавал пълното си изобилие на своите жители, а такива острови и до ден днешен са малко. За остров Тасос са се водили битки между самите древни полиси за това кой от тях ще притежава територията на Тасос като зланта мина.
От растителността най разпространени са маслината, чинара, тасоския бор, пърнар, остролистния дъб и други. Питейните водни ресурси имал сладък вкус. Острова има самостоятелна електроцентрала, която обаче произвежда ток с ниско напрежение.
Плажната ивица феоменално напомня на бългаската, поради което най-честите посетители на острова са българите, за разлика от изцяло каменистото крайбрежие на остров Крит, където дори една пет метрова пясъчна ивица не съществува.
За кратък период остров Тасос е бил територия на България, веднъж през периода 1913-1918 и втори път през периода 1941-44 година. Това е още една причина българите да смятат острова за своя Мека и да пълнят джобовете на гръцките хотелиери.
Автентични снимки от острова:
четвъртък, 28 май 2009 г.
Изследване етеричният състав на тракийския вид мащерка Thymus zygioides Grisebach
Димитър Георгиев
Видът Thymus zygioides Grisebach растящ на българска територия върху варовикови терени, каквито са Бесапарските ридове е изключително богат на лимонен, гераниол, нерол, цитринелол, 16% цитрал (гераниал и нерал) - етерични субстанции, които са по-рядко срещани в род Thymus. Най-често срещаните моноциклични монотерпени са тимол и карвакрол, които са главните съставки на етеричното масло от мащерка, последвани от гама-терпинен, гама-терпинеол, цимол, борнеол, рацемична смес от енантиомерите на пинена, по-рядко мирцен и линалоол, цимен и цинеол. От тази група мирцена, герониола, гераниала, нерала, линалоола и други сродни съединения са ациклични монотерпени. Всеки вид мащерка съдържа видово специфична пропорция от монотерпени, която не се повтаря при другите видове. Като видова особеност се отбелязва способността да се произвеждат специфични за вида терпени, които не се срещат при останалите [4]. Така например изследователи установяват, че корсиканския вид мащерка Thymus herba-barona притежава видовоспецифичните карвон, цис-дихидрокарвон и терпен-4-ол [2]. Подобна специфичност е налице и при ендемичния за гръцкия остров Самос вид Thymus samius, при който е налице високо съдържание на нероболил, гермакрен, цинеол, пинен, камфен, кариофилен, за сметка на бедното представителство на комплекса тимол - карвакрол [3]. Thymus bracteosus Vis. ex Benth. ендемичен карстов вид за Хърватска, който съдържа в големи количества гермакрен Д и бета-кариофилен [5].
Характерна особеност както за род Мащерка, така и за повечето представители на семейство Устноцветни (Lamiaceae) е, че видовия състав на етеричните масла варира във широки граници и той е специфичен за растенията от един вид, но обитаващи различни хабитати. По този начин в рамките на вида се оформят различни негови хемотипове, което е във съществена връзка с инсектния състав на определения хабитат. Това е така, защото от екологичен аспект състава на етеричните масла се явява строго специфичен атрактант за конкретните полинатори достъпни за хабитата. С други думи от жизнено важно значение за растителния вид, неговото размножаване и разпространение е еформянето на такъв състав от етерично маслени атроктанти в растителните тъкани, които да привличат по-голям конкретните и ефективни полинатори на хабитата, за да е възможно по-горе споменатите аспекти да бъдат ефективно реализирани: успешно размножаване, успешно разпространение. По този начин всеки един вид Мащерка еволюира самостоятелно със своите хемотипи, които са строго пригодени само за хабитата, който обитават. Налице е силно изразена вътревидова еволюция. Видът е съставен от безброй хемотипове - това са биологични единици с еднаква морфология, но с различни биохимични активности. Поради тази причина различните автори и изследователи съобщават различни данни за изследваните от тях едни и същи видове, но събрани в от различни хабитати.
Извън род Thymus тимолът и карвакролът се откриват изключително рядко като изключим родовете, риган, майорана, коридотимус, чубрица, монарда и още един вид от семейство сенникоцветни Trachyspermum copticum. С други думи може да се заключи, че комплексът тимол-карвакрол е родово специфичен.
Видовете Thymus vulgaris и Thymus serpyllum съдържат рацемична енантиомерна смес от ляво- и дасно въртящ се алфа и бета пинен и лимонен [4]. В друга публикация на Kreis 1991 Thymus vulgaris, Thymus zygis и Thymus serpyllum се съобщават като видове с високо съдържание на борнеол и изоборнеол [4].
Новото научно съобщение касае хемотипа наThymus zygioides Grisebach var. zygioides от варовикови терени в Южна България (Бесапарски ридове), който се характеризира с високо съдържание на лимонен, цимен и цинеол.
Вкусовите и маслодайни качества на мащерката от вида Thymus zygioides Grisebach var. zygioides, обитаваща варовикови хабитати в Горна Тракия, поради изтъкнатия вече етеричномаслен състав са изключително високи.
Важна друга особеност на съдържащия се в Thymus zygioides лимонен е, че неговата циклична химична природа позволява на етеричното масло на растението да понижава своята константа на летливост и макар високите температури в карстовите терени и продължителните летни периоди на слънчево греене, това не изменя изключително силни мирис на растителните части на вида. Това е още една интересна екологична особеност. Съставът на етеричното масло от Thymus zygioides е богат на лимонен, тъй като това значително снижава неговата летливост и запазва свойствата и качествата на вида в условията на сух и горещ климат и до запазване на успешната стратегия за атрактацията на ефективни полинатори. Сухи и горещи са именно микроклиматичните условия в карстовите и варовитите местообитания.
Обратно на лимонена, отворената въглеводородна верига на ацикличните монотерпени, значително повишава константата на летливост при етеричното масло от видове, които синтезират въпросните ациклични моно терпени. в екологичен план тези видове рядко заемат хабитати със сух и горещ микроклимат.
Според доклад на Световната здравна организация лимонена като дипентен е абсолютно нетоксичен за хора и се използва като средство за лечение в препарати като Gelomyrtol forte, Rowatinex, Rowachol, които имат благоприятно и лечебно действие върху човешкия организъм.
Същият вид от планините на Северна Гърция не притежава подобен етеричномаслен състав, заради различията във хемотиповете.
For Thymus zygioides var. zygioides sixty-three compounds were identified representing 98.8% of the total components detected with linalool (33.7%) and (E)-nerolidol (12.5%) as the major constituents (Baser et al., 1999).
От приложената газ хроматограма по Baser [1b] става ясно, че хемотиповете между българските и турските популации на Thymus zygioides var.zygioides са крайно различни по своя биохимичен и етеричен състав.
Thymus zygioides Grsb.
Литература:
1.a) Baser, K.H.C. (Anadolu University, Eskisehir, Turkey.); Kirimer, N.; Ermin, N.; Kurkcuoglu, M.; Tumen, G.1996.Essential oils from four chemotypes of Thymus zygioides Griseb. var. lycaonicus (Celak) Ronniger
1b) Baser, K. H. C., Demirci, B., Kürkçüoğlu, M. and Tümen, G., 1999, Essential oil composition of Thymus zygioides Griseb. var. zygioides from Turkey. J. Essent. Oil Res., 11: 409-410
Видът Thymus zygioides Grisebach растящ на българска територия върху варовикови терени, каквито са Бесапарските ридове е изключително богат на лимонен, гераниол, нерол, цитринелол, 16% цитрал (гераниал и нерал) - етерични субстанции, които са по-рядко срещани в род Thymus. Най-често срещаните моноциклични монотерпени са тимол и карвакрол, които са главните съставки на етеричното масло от мащерка, последвани от гама-терпинен, гама-терпинеол, цимол, борнеол, рацемична смес от енантиомерите на пинена, по-рядко мирцен и линалоол, цимен и цинеол. От тази група мирцена, герониола, гераниала, нерала, линалоола и други сродни съединения са ациклични монотерпени. Всеки вид мащерка съдържа видово специфична пропорция от монотерпени, която не се повтаря при другите видове. Като видова особеност се отбелязва способността да се произвеждат специфични за вида терпени, които не се срещат при останалите [4]. Така например изследователи установяват, че корсиканския вид мащерка Thymus herba-barona притежава видовоспецифичните карвон, цис-дихидрокарвон и терпен-4-ол [2]. Подобна специфичност е налице и при ендемичния за гръцкия остров Самос вид Thymus samius, при който е налице високо съдържание на нероболил, гермакрен, цинеол, пинен, камфен, кариофилен, за сметка на бедното представителство на комплекса тимол - карвакрол [3]. Thymus bracteosus Vis. ex Benth. ендемичен карстов вид за Хърватска, който съдържа в големи количества гермакрен Д и бета-кариофилен [5].
Характерна особеност както за род Мащерка, така и за повечето представители на семейство Устноцветни (Lamiaceae) е, че видовия състав на етеричните масла варира във широки граници и той е специфичен за растенията от един вид, но обитаващи различни хабитати. По този начин в рамките на вида се оформят различни негови хемотипове, което е във съществена връзка с инсектния състав на определения хабитат. Това е така, защото от екологичен аспект състава на етеричните масла се явява строго специфичен атрактант за конкретните полинатори достъпни за хабитата. С други думи от жизнено важно значение за растителния вид, неговото размножаване и разпространение е еформянето на такъв състав от етерично маслени атроктанти в растителните тъкани, които да привличат по-голям конкретните и ефективни полинатори на хабитата, за да е възможно по-горе споменатите аспекти да бъдат ефективно реализирани: успешно размножаване, успешно разпространение. По този начин всеки един вид Мащерка еволюира самостоятелно със своите хемотипи, които са строго пригодени само за хабитата, който обитават. Налице е силно изразена вътревидова еволюция. Видът е съставен от безброй хемотипове - това са биологични единици с еднаква морфология, но с различни биохимични активности. Поради тази причина различните автори и изследователи съобщават различни данни за изследваните от тях едни и същи видове, но събрани в от различни хабитати.
Извън род Thymus тимолът и карвакролът се откриват изключително рядко като изключим родовете, риган, майорана, коридотимус, чубрица, монарда и още един вид от семейство сенникоцветни Trachyspermum copticum. С други думи може да се заключи, че комплексът тимол-карвакрол е родово специфичен.
Видовете Thymus vulgaris и Thymus serpyllum съдържат рацемична енантиомерна смес от ляво- и дасно въртящ се алфа и бета пинен и лимонен [4]. В друга публикация на Kreis 1991 Thymus vulgaris, Thymus zygis и Thymus serpyllum се съобщават като видове с високо съдържание на борнеол и изоборнеол [4].
Новото научно съобщение касае хемотипа наThymus zygioides Grisebach var. zygioides от варовикови терени в Южна България (Бесапарски ридове), който се характеризира с високо съдържание на лимонен, цимен и цинеол.
Вкусовите и маслодайни качества на мащерката от вида Thymus zygioides Grisebach var. zygioides, обитаваща варовикови хабитати в Горна Тракия, поради изтъкнатия вече етеричномаслен състав са изключително високи.
Важна друга особеност на съдържащия се в Thymus zygioides лимонен е, че неговата циклична химична природа позволява на етеричното масло на растението да понижава своята константа на летливост и макар високите температури в карстовите терени и продължителните летни периоди на слънчево греене, това не изменя изключително силни мирис на растителните части на вида. Това е още една интересна екологична особеност. Съставът на етеричното масло от Thymus zygioides е богат на лимонен, тъй като това значително снижава неговата летливост и запазва свойствата и качествата на вида в условията на сух и горещ климат и до запазване на успешната стратегия за атрактацията на ефективни полинатори. Сухи и горещи са именно микроклиматичните условия в карстовите и варовитите местообитания.
Обратно на лимонена, отворената въглеводородна верига на ацикличните монотерпени, значително повишава константата на летливост при етеричното масло от видове, които синтезират въпросните ациклични моно терпени. в екологичен план тези видове рядко заемат хабитати със сух и горещ микроклимат.
Според доклад на Световната здравна организация лимонена като дипентен е абсолютно нетоксичен за хора и се използва като средство за лечение в препарати като Gelomyrtol forte, Rowatinex, Rowachol, които имат благоприятно и лечебно действие върху човешкия организъм.
Същият вид от планините на Северна Гърция не притежава подобен етеричномаслен състав, заради различията във хемотиповете.
For Thymus zygioides var. zygioides sixty-three compounds were identified representing 98.8% of the total components detected with linalool (33.7%) and (E)-nerolidol (12.5%) as the major constituents (Baser et al., 1999).
| GC Chromatogram |  | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Compounds (see list) |
|
Thymus zygioides Grsb.
Литература:
1.a) Baser, K.H.C. (Anadolu University, Eskisehir, Turkey.); Kirimer, N.; Ermin, N.; Kurkcuoglu, M.; Tumen, G.1996.Essential oils from four chemotypes of Thymus zygioides Griseb. var. lycaonicus (Celak) Ronniger
1b) Baser, K. H. C., Demirci, B., Kürkçüoğlu, M. and Tümen, G., 1999, Essential oil composition of Thymus zygioides Griseb. var. zygioides from Turkey. J. Essent. Oil Res., 11: 409-410
2. Marc Corticchiato, Félix Tomi, Antoine François Bernardin and Joseph Casanova. Composition and infraspecific variability of essential oil from Thymus herba barona Lois In:Biochemical Systematics and Ecology Volume 26, Issue 8, December 1998, Pages 915-932
3. Olga Tzakou and Theophanis Constantinidis. Chemotaxonomic significance of volatile compounds in Thymus samius and its related species Thymus atticus and Thymus parnassicus In:Biochemical Systematics and Ecology Volume 33, Issue 11, November 2005, Pages 1131-1140
4. STAHL-BISKUP Elisabeth & Francisco Sáez. 2002. Thyme : The Genus Thymus. Essential Oil Chemistry of the Genus Thymus-A Global View.
5. Bucar, Franz, Males, Zeljan, Plazibat, Misko. 2005 Essential oil of Thymus bracteosus Vis. ex Benth., an Endemic Species of Dinaric Karst Journal of Essential Oil Research: JEOR
събота, 23 май 2009 г.
Анемоне
Ти си моето Анемоне,
цялото ми имане,
ти си моето издигане,
чистото ми вглеждане,
пълното ми разбиране.
цялото ми имане,
ти си моето издигане,
чистото ми вглеждане,
пълното ми разбиране.
вторник, 19 май 2009 г.
Ценен бях за теб
Димитър Георгиев - Даков
Ценен бях за теб
във плътската наслада,
и понесох само присмех
за огромна моя награда.
ценен бях за теб
във своята досада,
развличаше се с мен
до следобяда.
Ценен бях за теб
в твоята плътска омая,
с магариите ти не изтрая
и всичко отиде към края.
Ценен бях за теб
в своята почуда,
разпъна ме на кръст
насред града
и даже на площада.
Ценен бях за теб
във плътската наслада,
и понесох само присмех
за огромна моя награда.
ценен бях за теб
във своята досада,
развличаше се с мен
до следобяда.
Ценен бях за теб
в твоята плътска омая,
с магариите ти не изтрая
и всичко отиде към края.
Ценен бях за теб
в своята почуда,
разпъна ме на кръст
насред града
и даже на площада.
Абонамент за:
Публикации (Atom)