Страхуваш се да блеснеш,
с крила да литнеш
и мен да забележиш,
страхуваш се да кажеш
и обичта си да покажеш,
страхуваш се да видиш
и света да опознаеш,
страхуваш се от себе си
горите с жар да не запалиш.
вторник, 5 октомври 2010 г.
сряда, 29 септември 2010 г.
Аз искам да си с мене сега
Аз искам да си с мене сега
всеки миг да протягам ръка
и да гледам с обич лицето,
което сравнявам с морето,
солено, красиво, игриво.
Аз искам да дойдеш сега
и отварям врати веднага,
после с теб да обходя света
и да видя красота в красота.
всеки миг да протягам ръка
и да гледам с обич лицето,
което сравнявам с морето,
солено, красиво, игриво.
Аз искам да дойдеш сега
и отварям врати веднага,
после с теб да обходя света
и да видя красота в красота.
събота, 11 септември 2010 г.
Ще се превърна в полъх
Ще се превърна в полъх,
по кожата ти ще се плъзна,
страстно денем с моя дъх
ще стигаш сладко своя връх.
Нощем нежно ще те галя,
луд копнеж в тебе ще запаля,
сетивата твои няма да пожаля,
ще бъда вятър аз, любима моя.
по кожата ти ще се плъзна,
страстно денем с моя дъх
ще стигаш сладко своя връх.
Нощем нежно ще те галя,
луд копнеж в тебе ще запаля,
сетивата твои няма да пожаля,
ще бъда вятър аз, любима моя.
петък, 10 септември 2010 г.
Пред ада
Мъртъв ден пред мен стои,
мъртъв ден с мъртви хора,
без дъх и даже без копнеж,
чакам залеза потънал в ръж,
Тягостни минути и застой,
срещнах този спрял покой,
нито искам да сънувам,
нито дните да бленувам.
Пред ада на земята
тихо съм изправен
и от бога на небето
неусетно съм забравен.
мъртъв ден с мъртви хора,
без дъх и даже без копнеж,
чакам залеза потънал в ръж,
Тягостни минути и застой,
срещнах този спрял покой,
нито искам да сънувам,
нито дните да бленувам.
Пред ада на земята
тихо съм изправен
и от бога на небето
неусетно съм забравен.
четвъртък, 9 септември 2010 г.
Една изгубена надежда
Очите тъжни
не мога аз да осветя,
горчивата и злобна жлъч
в живота не мога да стопя,
световете между нас
мога да премина
и тебе да усмихна,
когато надеждата
е жива.
Отчаяна и тъмна,
съдбата всекуми наврежда,
щом всичко ти изглежда
една загубена надежда.
не мога аз да осветя,
горчивата и злобна жлъч
в живота не мога да стопя,
световете между нас
мога да премина
и тебе да усмихна,
когато надеждата
е жива.
Отчаяна и тъмна,
съдбата всекуми наврежда,
щом всичко ти изглежда
една загубена надежда.
понеделник, 30 август 2010 г.
Прегръдка
Искам да прегърна,
но не мога,
най-любимите неща
на този свят,
как да стигна там,
където да остана,
в тази въртележка от
лъжа и двойнствен свят.
Никъде не мога
себе си да зърна,
сянка съм от тоз живот.
Искам да прегърна
в сетната прегръдка
най-любимите неща
на този свят.
но не мога,
най-любимите неща
на този свят,
как да стигна там,
където да остана,
в тази въртележка от
лъжа и двойнствен свят.
Никъде не мога
себе си да зърна,
сянка съм от тоз живот.
Искам да прегърна
в сетната прегръдка
най-любимите неща
на този свят.
Абонамент за:
Публикации (Atom)