Тленен плен

Димитър Георгиев - Даков

Като миг от съдбата,
като звук от тишината,
идваш пред мен
събличаш се
от дрешен плен
и тънем двамата
във тлен.

Сред нашия страстен
тревен сатен,
в този борбен терен
ти си моят утринен
ден озарен.

Нощта отново
бавно
пак изтръгва
своя винен пир
от чувства
парещи
и в мен
крещи.
Как да може
да се спра,
в безумната
нощна
игра.