Димитър Георгиев-Даков
Разтапям се от твоя стон,
стопявам своята душа
в погледа ти мек и топъл,
засилваш ме в твоя пъкъл,
а аз горя от суша,
безумно смел,
сякаш съм твоята цел
и твой единствен ангел.
Разтапям се от твоя допир,
сякаш ти си моя пир,
сякаш ти си моят еликсир,
който искам, но не мога да отпия.
Моят дух изчезва и се губи в теб,
стопих се в красотата,
опарих се в страстта,
с тебе слях се в обичта.
четвъртък, 18 юни 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар