Димитър Герогиев - Даков
В извора на спрелите минути
губим се и ние често пъти,
добро и обич следват наш'те стъпки,
без да усетим чистите им тръпки.
В изворите на реките спрели
всички птици далеч са излетели
и застоя вечен белег е за края,
който ще ни глътне без пощада.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар