Димитър Георгиев - Даков
Какво ще бъда аз за теб
когато времето
с мене се позабавлява
и тъй невинно ме оставя
на своята поляна в края.
Какво ще бъда аз за теб
когато живота
все по-тихо отминава.
Какво съм аз във теб,
не мога даже да гадая,
в душата ти, която се променя.
И за напред не зная,
какво от мене в тебе
ще остане
и колко плод във теб
със мене ще порасне.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар