Усещам твоята жестокост,
преди зло в теб да съм видял,
дори да си спокойна ти,
от теб струи въздух хладен
и леден мраз обзема мен
тъй бледен.
понеделник, 31 август 2009 г.
неделя, 23 август 2009 г.
Изгубена
Dimitar Gerogieff - Dakov
В погледа ти няма никой,
в устните ти няма сила,
никой не е твой владетел
и аз съм роб безсилен,
в прегръдката ти няма близост,
в ръцете ти няма желание.
Аз питам каква власт
твоята душа изгуби.
Lost
In your eyes there is none,
no moisture nor pity,
in your lips there is no strenght
no one is your ruler,
I am a slave weak,
In your embrace
there is no proximity,
in your hands no desire.
I wonder what power
lose your soul.
В погледа ти няма никой,
в устните ти няма сила,
никой не е твой владетел
и аз съм роб безсилен,
в прегръдката ти няма близост,
в ръцете ти няма желание.
Аз питам каква власт
твоята душа изгуби.
Lost
In your eyes there is none,
no moisture nor pity,
in your lips there is no strenght
no one is your ruler,
I am a slave weak,
In your embrace
there is no proximity,
in your hands no desire.
I wonder what power
lose your soul.
Може ли да те обичам тихо
Димитър Георгиев - Даков
Може ли да те обичам тихо,
без звук, без глас, без показност.
Може ли да вървя с теб плахо
и никъде да не те губя сляпо,
щом сам в нощта не виждам аз.
Може ли да те обичам тихо,
без звук, без глас, без показност.
Може ли да вървя с теб плахо
и никъде да не те губя сляпо,
щом сам в нощта не виждам аз.
четвъртък, 20 август 2009 г.
събота, 15 август 2009 г.
Всичко с теб направихме с любов
Всичко с теб
направихме с любов,
всичко в нас
родено бе в екстаз,
всичките ни мисли
горяха от любов,
те бяха любов,
а любовта спаси ни
от света покров.
направихме с любов,
всичко в нас
родено бе в екстаз,
всичките ни мисли
горяха от любов,
те бяха любов,
а любовта спаси ни
от света покров.
Неподвижен свят
Димитър Герогиев - Даков
В извора на спрелите минути
губим се и ние често пъти,
добро и обич следват наш'те стъпки,
без да усетим чистите им тръпки.
В изворите на реките спрели
всички птици далеч са излетели
и застоя вечен белег е за края,
който ще ни глътне без пощада.
В извора на спрелите минути
губим се и ние често пъти,
добро и обич следват наш'те стъпки,
без да усетим чистите им тръпки.
В изворите на реките спрели
всички птици далеч са излетели
и застоя вечен белег е за края,
който ще ни глътне без пощада.
Абонамент за:
Публикации (Atom)