Кои са източниците на Паисий - монахът, който сам носи гръцко монашеско име.Това само показва колко е силно било духовното и светско влияние на гръцкото духовенство. Не става въпрос за конкретните книги, които сам автора споменава - Мавро Орбини и Цезар Бароний. Става въпрос за местата, които Паисий конкретно е посещавал и е използвал за написването на своята книга.
С най-голяма сигурност и вероятност това е била руската обител манастира Свети Пантелеймон. Към 1730 година същият манастира е запуснат до такава степен, че в него остават да се грижат двама руски и двама български свещенника. По времето преди Паисий да се замонаши в Атон през 1745 година, манастира все още е в подобно окаяно състояние. Фактът, че е приет в сръбския манастир Хилендар, го кара да изучи сведенията на сръбските царе, въз основа на наличните сведения на манастира и разказите на монасите там. Сблъскал се от една страна с монашеската сръбска и гръцка българофобия и от друга с настроенията сред народа, той е твърдо решен да издири сведения за българската история, макар неук по негово собствено признание.
След известния си престой в Хилендарския манастир, Паисий отделя съобразно събраните сведения огромна глава за сръбската история и нейните отношения с българската. Тези сведения са всъщност оригиналните търсения на монаха-историограф. В последствие именно търсенията на богати източници от българската история го докарват в Зографския манастир. За заминаването си в Немската земя Паисий очевидно е финансиран от брат си - богатия хаджи Вълчо. Там научава, че има руски превод на книгата на Мавро Орбини и тъй като за двадесет години книгата е било трудно да пристигне в Атон, очевидно със средства на брат си Паисий закупувакнигата посредством руснаци. След като събира всичко необходимо за написванет на книгата, Паисий трайно се установява в два манастира. Досега се мислеше, че Паисий е обитавал само и изцяло Зографския манастир по време на написването на историята.
Моята хипотеза включва нов момент, в който Паисий е ползвал и библиотеката на западналия по това време руски манастир Свети Пантелеймон. Вероятно българските монаси в руския манастир са захождали от Зографския манастир и така Паисий е узнал за възможните книжовни източници на руската обител. За това говорят фактите, че историята на Кирил и Методий напълно отговаря на руската теза, че Кирил е автор както на глаголицата, така и на кирилицата. Другият съществен момент е, че е използвал солидно количество източници на руски език, включително превода на книгата на Мавро Орбини.
Ако предположим, че Паисий не е посещавал манастира Свети Пантелеймон, което пък е крайно непровдоподобно във връзка именно със длъжността му на таксидиот, то със сигурност е снабден с книги от монасите на Зографския манастир, които са пребибавали и в манастира Свети Пантелеймон.
На Паисий принадлежи заслугата за духовното надигане на Българското възраждане и полагането на основите на новата българска литература.
Много са тези, които твърдят, че историята на Паисий е ненаучно повествование. Напротив, смея да твърдя, че са достатъчно научни. Научните му заключения обаче нямат политическа окраска както съвременната история на България и са безпристрастна защита към родното минало. Налице са множество научни факти в неговите анали, които за жалост българската историография не може да провери поради оскъдицата на изворите и аз се чудя каква теза на ненаучност намират тези, които нямат дори изворите, с които да го докажат.
Особено добре са описани детайлите на живота на царете от второто българско царство. С това личи огромния исторически интерес на историографа Паисий за причините относно историческото отслабване на българската държавност и причините за нейното отоманско превземане. В това отношение Паисий прави зашеметяващи исторически анализи.
Ценните, смели и изпълнени с огромна сигурност твърдения за царете на Второто българско царство, ни уверяват в дълбоката убеденост на монаха, за това което излага. И тук можем напълно да се доверим на монаха. Той вече е използвал хрисовулите, запазени от най-старо време, защото голяма част от тези царе в лицето на голяма част от Асеневци, даряват земи и средства на Зографския манастир. Ние не можем да не сме убедени, че тези документи могат да се пазят само тук, а преданията за царете да са се носили от уста на уста всред учените монаси за период от 350 години- период, в който малко би се променило или забравило, особено от блюстителите на книжнината и на живата памет - монасите.
Българските власти независимо от своите оправдания, извършват голямо предателство, връщайки българска книга на Гърция. Това е непонятен и необясним факт. Една от най-ценните книги на България, написана след близо 360 от цялостното отоманско поробване на страната, е върната на собственика й - гръцката държава. Особено когато се знае, че манастирите в Атон са най-лесно запалимите обекти в света.
Една от хипотезите за връщането на "История славянобългарская" е, че тя противоречи на цялостната идеологическа линия на сегашната история за Първото и Второто Българско царство, а също така заради обвиненията в ненаучност.
В духа на чистата апологетика, в качеството си на апологет, бих искал да въздигна Паисий в качеството му на истински историограф за своето време. Липсата на употреба на години е резултат от стремежа, словото му да бъде просто и разбираемо за хората.
Аз мога с възхита да призная, че дарбата на Паисий въпреки необразоваността е хиляда пъти по-ценна за науката, отколкото разхвърляния, недодялан и непоследователен Херодот, от който днес почти никой сериозен историк не може да го използва за добър източник, поради всестранната обърканост на словото му и безкрайната му субективност към вражеските на гърците народи.
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет история. Показване на всички публикации
вторник, 22 септември 2009 г.
Историческата личност на Орфей
Няма съмнение, че Орфей е исторически действителна личност. Най-важното сведение за неговата историческа реалност е участието му в похода на аргонавтите. Безусловна и неговата роля на върховен жрец и същевременно високопоставен тракиец, в лицето на царски син и наследник. Тъй като някои от траките били изкусни металурзи и миньори като сатрите, той заминава за Египет по времето на най-големите реформи в страната по установяване на монотеизма на Ехнатон. Ако приемем за достоверен факта, че похода на Аргонавтите се е състоял през 1400 година пр.н.е., а Ехнатон управлява 1353 BC – 1336 BC или 1351– 1334 BС то е напълно възможно Орфей да е пребивавал в Египет именно по времето на Аменхотеп IV- Ехнатон. Присъствието на Орфей в Египет не трябва да бъди съмнение, тъй като този факт е неоспорим поне за мен. Доказателство за това са най-ранните изображения на Орфей върху ваза със папирусни свитъци в ръка от 6 век пр.н.е. Папирусните свитъци са задължителен елемент в худоожествените сюжети върху съдове, с което гърците мълчаливо ни разказват за най-характерните символи на Орфей.
Реформите осъществени от Орфей и своеобразното южни експозиции на тракийските светилища - тези на Белинташ и Перперек, някои постройки на бесите по Бесапарските хълмове, доказват хелиотропизма във философската система на орфизма.
Освен търговско-обменните връзки между Египет и траките, свързан с доставката на метали, посредством Орфей се е осъществил и друг пренос - на нови религиозни схващания от Египет. Поради тази причина съществува удивително сходство в ритуалите на египетския гробищен церемониал с този на тракийския. Вероятно това се дължи на връзките между траките и египтяните.
Обичаите на отделните траки са се различавали драстично, което показва, че едни са се повлияли от религиозна реформа, а други не. Така например едни племена, плачели за мъртвите и се радвали на появата на новороденото.
Тази традиция обаче се изменила. Някои племена, като жреческите беси, вероятно повлияни от преданията на египтяните започнали да се радват на смъртта на човека, понеже така се освобождавал от земните неволи и плачели при раждането на дете, защото мъките му предстоели.
Тези разнопосочни традиции са съчетание на съвременното българско погребение, когато близките тъжат, а близките се радват, че човекът се е отървал от мъките. Представителите на тракийската аристокрация били погребвани със своите коне и колесници и една от жените им. Това е забележително сходно с погребенията на египетските фараони и погребенията на прабългарските ханове.
Самото име беси е нарицателно и твърде близко с египетския бог на смеха, песните и танците - Бес, който е аналог на Бакх, Бакхус. Те били наречени така заради разпуснатите си веселия по време на своите празници и винени угощения. Египетски е корена и на Сабес - синът на бога Бес. С времето то се е променило на Сабас, Сабаз, Сабазий, Сабезий.
Другият символ на героя Орфей е неговата лира. Дори днес притежанието на музикален инструмент е специфично изискване на талант и професия. Притежанието на лира е била царска привилегия само на най-изтъкнатите аристократи.
Да не говорим за едно от най-стриктно следените изисквания в античния свят - за да бъдеш герой в епос, ти задължително трябва да си цар или царски син. Обратното или противното, да си от незнатен род, е било извън каноните на епосното изкуство. Епосът е бил своеобразно династическо озаконяване на благородството. Разчитало се е чрез развитието на епоса, да се развива и обществото. Спазвала се е по -този начин добрата пропаганда на царската власт. Епосът е бил по-силен от глашатаите, вестниците и новините, взети заедно. Епосът е озаконявал величието на династията или в редки случай, когато тя не е отгаваряла на обществения интерес, я е осмивал. Епосът е бил устния договор, с който се е сключвала сделка между аристокрацията, царската династия и обществото, като неговата сила е била по-силна от писмения такъв. Ето това е най-силното доказателство и за царския и знатен произход на Орфей. Очевидно дотолкова знатен, че в митът за него смъртта му е причинена, не от обикновени люде, а от вакханки - жрици, вероятно равностойни нему в религиозен аспект. Това идва да покаже, че реформите на Орфей или са накърнили още с нововъвеждането си интересите на обществото, или не са могли да бъдат възприети веднага.
Реформите осъществени от Орфей и своеобразното южни експозиции на тракийските светилища - тези на Белинташ и Перперек, някои постройки на бесите по Бесапарските хълмове, доказват хелиотропизма във философската система на орфизма.
Освен търговско-обменните връзки между Египет и траките, свързан с доставката на метали, посредством Орфей се е осъществил и друг пренос - на нови религиозни схващания от Египет. Поради тази причина съществува удивително сходство в ритуалите на египетския гробищен церемониал с този на тракийския. Вероятно това се дължи на връзките между траките и египтяните.
Обичаите на отделните траки са се различавали драстично, което показва, че едни са се повлияли от религиозна реформа, а други не. Така например едни племена, плачели за мъртвите и се радвали на появата на новороденото.
Тази традиция обаче се изменила. Някои племена, като жреческите беси, вероятно повлияни от преданията на египтяните започнали да се радват на смъртта на човека, понеже така се освобождавал от земните неволи и плачели при раждането на дете, защото мъките му предстоели.
Тези разнопосочни традиции са съчетание на съвременното българско погребение, когато близките тъжат, а близките се радват, че човекът се е отървал от мъките. Представителите на тракийската аристокрация били погребвани със своите коне и колесници и една от жените им. Това е забележително сходно с погребенията на египетските фараони и погребенията на прабългарските ханове.
Самото име беси е нарицателно и твърде близко с египетския бог на смеха, песните и танците - Бес, който е аналог на Бакх, Бакхус. Те били наречени така заради разпуснатите си веселия по време на своите празници и винени угощения. Египетски е корена и на Сабес - синът на бога Бес. С времето то се е променило на Сабас, Сабаз, Сабазий, Сабезий.
Другият символ на героя Орфей е неговата лира. Дори днес притежанието на музикален инструмент е специфично изискване на талант и професия. Притежанието на лира е била царска привилегия само на най-изтъкнатите аристократи.
Да не говорим за едно от най-стриктно следените изисквания в античния свят - за да бъдеш герой в епос, ти задължително трябва да си цар или царски син. Обратното или противното, да си от незнатен род, е било извън каноните на епосното изкуство. Епосът е бил своеобразно династическо озаконяване на благородството. Разчитало се е чрез развитието на епоса, да се развива и обществото. Спазвала се е по -този начин добрата пропаганда на царската власт. Епосът е бил по-силен от глашатаите, вестниците и новините, взети заедно. Епосът е озаконявал величието на династията или в редки случай, когато тя не е отгаваряла на обществения интерес, я е осмивал. Епосът е бил устния договор, с който се е сключвала сделка между аристокрацията, царската династия и обществото, като неговата сила е била по-силна от писмения такъв. Ето това е най-силното доказателство и за царския и знатен произход на Орфей. Очевидно дотолкова знатен, че в митът за него смъртта му е причинена, не от обикновени люде, а от вакханки - жрици, вероятно равностойни нему в религиозен аспект. Това идва да покаже, че реформите на Орфей или са накърнили още с нововъвеждането си интересите на обществото, или не са могли да бъдат възприети веднага.
Разгадаване на символа на безсмъртието - Анкх в Египет
Авторска статия на Димитър Георгиев - Даков
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Ankh.png/100px-Ankh.pngРазгадаването на символа на безсмъртието - Анкх в Египет и до ден днешен е загадка за съвременните египтолози.
Знакът на безсмъртието Анкх, няма никаква аналогия с християнския кръст. Символната аналогия е само привидна. Съществуват два варианта на символа. Единия е с идеален кръг, а другия с формата на удължен кръг, заострен в единия си край. Според хипотезата, която изтъквам тук, не само Аменхотеп IV или Ехнатон е учил за култ към слънцето. Този култ в Египет е много древен. Идеологическото прегрешение на Ехнатон в неговата слънчева религия на монотеизъм е тоталното детронирания на целия египетски пантеон, което значело, че реформата на новия фараон Ехнатон е насочена и към сриването и девалвацията на култа към фараона, така гриливо поддържан от всички жреци. С новата реформа, Ехнатон извадил извън царския и божествен статут както себе си като фараон, така и жреците, които поддържали този институт. Както Ехнатон, така и жреците се оказали излишни. Не е сигурно дали Ехнатон е употребявал титлата фараон за себе си.
Най-ранното предположение за символното значение бримчестия кръст Анкх е дадено от Томас Инман през 1869, според който Анкх е символ на мъжката триада и сливането й с жнското начало но това въобще не съвпада с новата версия, която даваме тук. Инман третира символа като дар от божствеността и развива аналогията с множество египетски статуи, които държат в ръцете си слънчеви лъчи.
Египетските учени от университета в Кайро смятат, че дръжката на знака представлява питателната сила на река Нил, пресичаща Египет, но е съвсем ясно, че това е една съвсем далечна аналогия.
Сър Алън Гардинър спекулира, че знакът е аналогия на ремъка на сандалета с примка, обвиваща глезена.
През 2004 година Андрю Гордън и Келвин Швабе, в своя книга спекулират, че анкх, джед и вас са символи, точно наподобяваващи форми от гръбнака на говеда, заради старото египетско схващане, че семето, извора на живота, възниквало в гръбнака на живата твар. Ясно е, че тази спекулация не е никак сигурен и достоверен път за разгадаване на символното значение на знака анкх.
Новата символност на знака е изключително семпла. Знакът символизира появата на слънчевия диск от и над хоризонта и постепенното отделяне от него като процес на незавършващ момент на траене на живота, а лъча под хоризонта е слънчевата диря оставяна сутрин от слънцето върху земната повърхност.
Знакът Анкх е изключително древен символ както на божественото безсмъртие, така и вечната земна власт на фараоните и на тяхното безсмъртие. Той е пряко стилизирано изображение на слънчевия изгрев в египетската пустиня и е първото нещо, което човек среща в своя ден сред пустинята.
http://elruna.narod.ru/ankh.jpg
Изнесената тук информация не отговаря на истината:
dao_bg13.jpg
АНКХ ТАУ
Анкх и Тау, са двойка кръстове от древен Египет.
Анкх, е символ за оживотвореност и е равнозначен на периода Самар от кръговрата КХАН и полупериода ЛА, от кръговрата ЛИЛА. Формата на Анкха, е стилизирана човешка фигура с разперени ръце.
Този знак може да се види в ръцете на египетските богове, от древните стенописи. С него те изпращат своята благословия към земята и хората.
Тау, е обезглавен Анкх и е равнозначен на периода Марса от кръговрата КХАН и полупериода ЛИ от кръговрата ЛИЛА. Той, е символ за смъртта. На него са били разпъвани осъдените на смърт, в древен Египет.
Анкх не е стилизирана човешка фигура, въпреки аналоговата антропоморфност, именно защото човешкото същество не е еманация на безсмъртието, а това може да бъде съвършеното космическо тяло, появяващо се всеки ден - слънцето.
Още по нелепо е друго спекулиране със символността на знака - изтъкването на приликата му със сакралната кост:
http://static.data.bg:8080/users/v/vegetosayajin/avatar_140x140.jpg
Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак "анкх" - това е още едно доказателство за връзката на символа със слънцето.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Ankh.png/100px-Ankh.pngРазгадаването на символа на безсмъртието - Анкх в Египет и до ден днешен е загадка за съвременните египтолози.
Знакът на безсмъртието Анкх, няма никаква аналогия с християнския кръст. Символната аналогия е само привидна. Съществуват два варианта на символа. Единия е с идеален кръг, а другия с формата на удължен кръг, заострен в единия си край. Според хипотезата, която изтъквам тук, не само Аменхотеп IV или Ехнатон е учил за култ към слънцето. Този култ в Египет е много древен. Идеологическото прегрешение на Ехнатон в неговата слънчева религия на монотеизъм е тоталното детронирания на целия египетски пантеон, което значело, че реформата на новия фараон Ехнатон е насочена и към сриването и девалвацията на култа към фараона, така гриливо поддържан от всички жреци. С новата реформа, Ехнатон извадил извън царския и божествен статут както себе си като фараон, така и жреците, които поддържали този институт. Както Ехнатон, така и жреците се оказали излишни. Не е сигурно дали Ехнатон е употребявал титлата фараон за себе си.
Най-ранното предположение за символното значение бримчестия кръст Анкх е дадено от Томас Инман през 1869, според който Анкх е символ на мъжката триада и сливането й с жнското начало но това въобще не съвпада с новата версия, която даваме тук. Инман третира символа като дар от божствеността и развива аналогията с множество египетски статуи, които държат в ръцете си слънчеви лъчи.
Египетските учени от университета в Кайро смятат, че дръжката на знака представлява питателната сила на река Нил, пресичаща Египет, но е съвсем ясно, че това е една съвсем далечна аналогия.
Сър Алън Гардинър спекулира, че знакът е аналогия на ремъка на сандалета с примка, обвиваща глезена.
През 2004 година Андрю Гордън и Келвин Швабе, в своя книга спекулират, че анкх, джед и вас са символи, точно наподобяваващи форми от гръбнака на говеда, заради старото египетско схващане, че семето, извора на живота, възниквало в гръбнака на живата твар. Ясно е, че тази спекулация не е никак сигурен и достоверен път за разгадаване на символното значение на знака анкх.
Новата символност на знака е изключително семпла. Знакът символизира появата на слънчевия диск от и над хоризонта и постепенното отделяне от него като процес на незавършващ момент на траене на живота, а лъча под хоризонта е слънчевата диря оставяна сутрин от слънцето върху земната повърхност.
Знакът Анкх е изключително древен символ както на божественото безсмъртие, така и вечната земна власт на фараоните и на тяхното безсмъртие. Той е пряко стилизирано изображение на слънчевия изгрев в египетската пустиня и е първото нещо, което човек среща в своя ден сред пустинята.
http://elruna.narod.ru/ankh.jpg
Изнесената тук информация не отговаря на истината:
dao_bg13.jpg
АНКХ ТАУ
Анкх и Тау, са двойка кръстове от древен Египет.
Анкх, е символ за оживотвореност и е равнозначен на периода Самар от кръговрата КХАН и полупериода ЛА, от кръговрата ЛИЛА. Формата на Анкха, е стилизирана човешка фигура с разперени ръце.
Този знак може да се види в ръцете на египетските богове, от древните стенописи. С него те изпращат своята благословия към земята и хората.
Тау, е обезглавен Анкх и е равнозначен на периода Марса от кръговрата КХАН и полупериода ЛИ от кръговрата ЛИЛА. Той, е символ за смъртта. На него са били разпъвани осъдените на смърт, в древен Египет.
Анкх не е стилизирана човешка фигура, въпреки аналоговата антропоморфност, именно защото човешкото същество не е еманация на безсмъртието, а това може да бъде съвършеното космическо тяло, появяващо се всеки ден - слънцето.
Още по нелепо е друго спекулиране със символността на знака - изтъкването на приликата му със сакралната кост:
http://static.data.bg:8080/users/v/vegetosayajin/avatar_140x140.jpg
Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак "анкх" - това е още едно доказателство за връзката на символа със слънцето.
Град Варна и връзката му с божеството Варуна от индийската митология
Съседството на Балхия с Индия прави корените на топонимите общи за двата народа - българи и индийци. По тази логика иранското божество Митра прониква във ведическия пантеон, а индийския бог Варуна е взаимстван от съседите на индийците, поради което двата бога се отъждействяват в знак на приемствеността. Доказателство за това е самата древна индийска поема Махабхарата - величието на Бхара. Бхара е индийското звучене на страната Бактрия и нейната област, което удивително много съвпада с Балхара, поради обезвувачането на първия звук "а" от съседната л: Балхара ----> Бхара. Въпреки различният звуков състав, двете звукоизвличания са напълно сходни и не се нарушава тяхното сродство и етимологична идентичност.
Същото сходство се намира при Варна - Варуна. Само и единствено при изместване на ударението на първата буква а се получава същото звучене като днешното. Идентично е и наименованието на град Каварна. Неговата лоика търпи пълна аналогия с двойката думи кхан-кхаган и хан - кавхан, която приставка има свисъл на съседен, съвместен. И наистина географски градовете Варна и Каварна са на незначително разстояние един до друг, за да бъдат считани именно за съседни градове.
Същевременно думата вар в името на град Варна и божеството Варуна има сходния смисъл на глагола пазя като град-крепост и божеството, което е пазител на клетвата. В последният смисъл Варуна дели тази своя функция и с бог Митра.
Обаче тук напълно отхвърляме всякаква сходство и родство на името на бог Митра с името на бъларското селище Мадара. Така българският черноморски град има своите древни корени, дълбоко вплетени с митологията на Индия. Един от най-старите български градове може да се радва със своите наистина екзотични древни имена - Одесос и Варуна. Източната позиция и изложение на града наистина кореспондират с представите за обширно и необятно синьо небе, което за кръстниците на града е отговаряло на древното име на бога на небето Варуна.
Същото сходство се намира при Варна - Варуна. Само и единствено при изместване на ударението на първата буква а се получава същото звучене като днешното. Идентично е и наименованието на град Каварна. Неговата лоика търпи пълна аналогия с двойката думи кхан-кхаган и хан - кавхан, която приставка има свисъл на съседен, съвместен. И наистина географски градовете Варна и Каварна са на незначително разстояние един до друг, за да бъдат считани именно за съседни градове.
Същевременно думата вар в името на град Варна и божеството Варуна има сходния смисъл на глагола пазя като град-крепост и божеството, което е пазител на клетвата. В последният смисъл Варуна дели тази своя функция и с бог Митра.
Обаче тук напълно отхвърляме всякаква сходство и родство на името на бог Митра с името на бъларското селище Мадара. Така българският черноморски град има своите древни корени, дълбоко вплетени с митологията на Индия. Един от най-старите български градове може да се радва със своите наистина екзотични древни имена - Одесос и Варуна. Източната позиция и изложение на града наистина кореспондират с представите за обширно и необятно синьо небе, което за кръстниците на града е отговаряло на древното име на бога на небето Варуна.
Какво значи името Клеопатра
Димитър Георгиев - Даков
Макар Клеопатра VII да е с африкански жалка, нейния гръцки произход е неоспорим, което изисквало името й да е подобаващо гръцко. Така Птоломеите придържайки се към династическите правила на Древен Египет във фиктивен план, били могли да бъдат модерните фараони във всеки един аспект и с право заслужават подобна квалификация. Гръцките им корени попречили на пълната религиозна и държавна реставрация на Стария Египет. Буквалният превод на името на Клеопатра е "муза на отечеството", а в преносен смисъл като "майка на отечеството".
В исторически план името на чуждата династистия на Птоломеите се е нуждаела от силно патриотично име за своя жена монарх, поради което Клеопатра означава "покровителка на Египет", "покровителка на Патрос". Знае се, че Патрос е огромна област в Египет, тъй като по времето на Птоломеите Египет е бил разделен на три области. Името има строго определен политически контекст и е израз на желанието на монарсите от гръцки произход да бъдат приемани в патриотична светлина и отдаденост към интересите на държавата.
Макар Клеопатра VII да е с африкански жалка, нейния гръцки произход е неоспорим, което изисквало името й да е подобаващо гръцко. Така Птоломеите придържайки се към династическите правила на Древен Египет във фиктивен план, били могли да бъдат модерните фараони във всеки един аспект и с право заслужават подобна квалификация. Гръцките им корени попречили на пълната религиозна и държавна реставрация на Стария Египет. Буквалният превод на името на Клеопатра е "муза на отечеството", а в преносен смисъл като "майка на отечеството".
В исторически план името на чуждата династистия на Птоломеите се е нуждаела от силно патриотично име за своя жена монарх, поради което Клеопатра означава "покровителка на Египет", "покровителка на Патрос". Знае се, че Патрос е огромна област в Египет, тъй като по времето на Птоломеите Египет е бил разделен на три области. Името има строго определен политически контекст и е израз на желанието на монарсите от гръцки произход да бъдат приемани в патриотична светлина и отдаденост към интересите на държавата.
Произход на имената на село Мадара и на Мадарския конник
Има две погрешни етимологични теории за произхода на името Мадара. Първата извежда името на българското име от гръцката дума "мадарос", което значи гол, пуст, олисял и е корен на медицинския термин в кожните заболявания, наречен мадарозис или мадароза, свързан с окапване и олисяване на космените фоликули на скалпа, веждите и космите по тялото. Сами разбирате, че между Мадара и мадарозис няма почти никаква връзка и подобни спекулации са псевдонаучни. ръцката дума няма никакво отношение към етимологичния генезис на един български паметник. По този повод, за да оправдаят псевдонаучните си хрумвания, някои изследователи считат паметника за тракийско и гръцко дело посветено на похода на Дарий първи в Дакия, но кой разумен човек би повярвал, че антагонизма на гърците към персите и на гонените от Дарий траки би се състоял в градеж на паметник на нашественика и поробителя Дарий. Звучи напълно абсурдно.
Втората абсурдна етимологична теория на за произхода на името Мадара свързва неговия генезис с бог Митра от индоиранския азиатски пантеон. Всъщност името Митра е изключително стабилно по своя звуков състав, представлява твърда и еволюирала фонетична контрукция и не може да претърпи никакви звукови трансформации и произношения, които да го доведат до варианта посочен със прехода Митра---> Мадара. Подобен етимологичен генезис е абсурден.
Вместо последната абсурдна теория тук се предлага напълно автентична теория за произхода на името Мадара. Името Мадара произлиза от област в семерозападната част на индийския субматерик в непосредствено съседство с областта на българска Бактрия или Балхара, наречена Мадра. Българите мигрирайки из далечните територии на своите временни или постоянни поселения пренасят имената на техните стари топоними, с които са свикнали и които исторически им носят спомените за тяхната по-стара родина като знак на културална приемственост. Забележително е колко сходно фонетически и напълно идентично звучат двете буквени кострукции Мадра и Мадара. Те дори не осъществяват етимологичен преход, тъй като фонетично са идентични. Тоест в своя топонимен генезис двете думи има съотношение за равенство, вместо за преход. Или Мадра=Мадара, вместо Мадра------->Мадара. Името Мадра е име на древен регион на индийския субматерик и на неговите обитатели в северозападния край на Индия.
Имената на Мадара, Варна и Каварна имат строго индийско-балхарийски произход, а не са ираноезичен корен. Това показва и доказва автохтонния произход на топонимите от земите с най-древно поселение на българите. С други думи тези топоними доказват съседските взаимотношение на българите с индийците, които са били техните севернозападни съседи.
По данните на Панини, /древен индийски книжовник/ в страната Вахика живее народа Мадри.
Втората абсурдна етимологична теория на за произхода на името Мадара свързва неговия генезис с бог Митра от индоиранския азиатски пантеон. Всъщност името Митра е изключително стабилно по своя звуков състав, представлява твърда и еволюирала фонетична контрукция и не може да претърпи никакви звукови трансформации и произношения, които да го доведат до варианта посочен със прехода Митра---> Мадара. Подобен етимологичен генезис е абсурден.
Вместо последната абсурдна теория тук се предлага напълно автентична теория за произхода на името Мадара. Името Мадара произлиза от област в семерозападната част на индийския субматерик в непосредствено съседство с областта на българска Бактрия или Балхара, наречена Мадра. Българите мигрирайки из далечните територии на своите временни или постоянни поселения пренасят имената на техните стари топоними, с които са свикнали и които исторически им носят спомените за тяхната по-стара родина като знак на културална приемственост. Забележително е колко сходно фонетически и напълно идентично звучат двете буквени кострукции Мадра и Мадара. Те дори не осъществяват етимологичен преход, тъй като фонетично са идентични. Тоест в своя топонимен генезис двете думи има съотношение за равенство, вместо за преход. Или Мадра=Мадара, вместо Мадра------->Мадара. Името Мадра е име на древен регион на индийския субматерик и на неговите обитатели в северозападния край на Индия.
Имената на Мадара, Варна и Каварна имат строго индийско-балхарийски произход, а не са ираноезичен корен. Това показва и доказва автохтонния произход на топонимите от земите с най-древно поселение на българите. С други думи тези топоними доказват съседските взаимотношение на българите с индийците, които са били техните севернозападни съседи.
По данните на Панини, /древен индийски книжовник/ в страната Вахика живее народа Мадри.
Произход на името на планината Витоша
Оригинална статия на Димитър Георгиев - Даков
Името "Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена - Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание "стръмна планина", което напълно й приляга! Тукидит я споменава през V век пр. н. е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия- през 370г. весготите, 442г. хуните начело с Атила, 474г. осготите и др. През лятото, голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Старите имена на планината, споменати в съчиненията на Тукидит (името Скомиос), на Аристотел (името Скомброс) и Плиний Стари (името Скопиос) нямат сходство, както обикновено се изтъква. Според някои автори обаче и трите имена, споменати от старогръцките автори, се свеждат към значението "остра, стръмна планина".
Най-старото има на Витоша е Скопар (Vв. Пр. Хр.), което по-късно е станало Скомпос или Скопиос и означава "стръмна планина". Със сегашното си име Витоша е известна от Средновековието, като значението е двувърха (двуглава) планина.
Названието скопиус според новото виждане за произхода на древното име на планината идва от гръцката дума skopios, което означава кула, наблюдателница, заради разположението на множество наблюдателни кули в планината, която предлага, заради своите стръмни склонове чудесна видимост към Софийското поле. Не е правилно да се счита, че, скопиус значи стръмна планина. Планината от древността е била осеяна с наблюдателни постове, тъй като е предлагала съвършена видимост в околните низини. Заради това в превод от гръцки трябва старото име на планината Витоша, което е Скопиус да с превежда със значението на "планината кула".
Тъй като името Витоша се появява през средновековието, то има типично български генезис. Старите имена са оставили своя отпечатък върху сегашните топоними на планината в името на връх Скопарник, висок 2226 м.
От името на планината по-късно произлизат ред лични нарицателни български имена.
Тук се предлагат две теории, които могат да бъдат свързани във своя омогенезис и омонимика.
Името на планината Витоша е удивително еднакво с името на речен приток на реката Синху, а именно реката Витаста в Индия, която извира от Хималаите. Тази река е свързана с топонимиката на древния район Мадра и неговия народ Мадра. Както вече обяснихме, името Мадара е точно копие на името Мадра. Реката Витаста тече в пределите на географския район Мадра. Множество от имената в Северна България имат свой азиатски аналог във връзка с номадското преселение на прабългарския етнос. По каноните на старобългарското звукообразуване двата съседни звука с и т образуват новия звук "щ", който е съставен от ш и т. В този смисъл роизлизат и двата варианта Виташа и Витоша като лесни за вербализация, от които запазен до днес е само Витоша.
Другата теория свързва името на планината Витоша с Авитохол. Тъй като граматическите родове на двете имена се различават, женския аналог на името Авитохол е Авитоха. Първия звук "а" се обеззвучава от "в", който прави прехода Авитоха---->Витоха.
Въпреки разликата в етимологични преходи е възможно изначално корените на двете имена Авитохол и Витаста да са свързани още в древните земи на прабъларите и в пределите на тяхното старо отечество.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/02/Map_of_Vedic_India.png
Името "Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена - Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание "стръмна планина", което напълно й приляга! Тукидит я споменава през V век пр. н. е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия- през 370г. весготите, 442г. хуните начело с Атила, 474г. осготите и др. През лятото, голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Старите имена на планината, споменати в съчиненията на Тукидит (името Скомиос), на Аристотел (името Скомброс) и Плиний Стари (името Скопиос) нямат сходство, както обикновено се изтъква. Според някои автори обаче и трите имена, споменати от старогръцките автори, се свеждат към значението "остра, стръмна планина".
Най-старото има на Витоша е Скопар (Vв. Пр. Хр.), което по-късно е станало Скомпос или Скопиос и означава "стръмна планина". Със сегашното си име Витоша е известна от Средновековието, като значението е двувърха (двуглава) планина.
Названието скопиус според новото виждане за произхода на древното име на планината идва от гръцката дума skopios, което означава кула, наблюдателница, заради разположението на множество наблюдателни кули в планината, която предлага, заради своите стръмни склонове чудесна видимост към Софийското поле. Не е правилно да се счита, че, скопиус значи стръмна планина. Планината от древността е била осеяна с наблюдателни постове, тъй като е предлагала съвършена видимост в околните низини. Заради това в превод от гръцки трябва старото име на планината Витоша, което е Скопиус да с превежда със значението на "планината кула".
Тъй като името Витоша се появява през средновековието, то има типично български генезис. Старите имена са оставили своя отпечатък върху сегашните топоними на планината в името на връх Скопарник, висок 2226 м.
От името на планината по-късно произлизат ред лични нарицателни български имена.
Тук се предлагат две теории, които могат да бъдат свързани във своя омогенезис и омонимика.
Името на планината Витоша е удивително еднакво с името на речен приток на реката Синху, а именно реката Витаста в Индия, която извира от Хималаите. Тази река е свързана с топонимиката на древния район Мадра и неговия народ Мадра. Както вече обяснихме, името Мадара е точно копие на името Мадра. Реката Витаста тече в пределите на географския район Мадра. Множество от имената в Северна България имат свой азиатски аналог във връзка с номадското преселение на прабългарския етнос. По каноните на старобългарското звукообразуване двата съседни звука с и т образуват новия звук "щ", който е съставен от ш и т. В този смисъл роизлизат и двата варианта Виташа и Витоша като лесни за вербализация, от които запазен до днес е само Витоша.
Другата теория свързва името на планината Витоша с Авитохол. Тъй като граматическите родове на двете имена се различават, женския аналог на името Авитохол е Авитоха. Първия звук "а" се обеззвучава от "в", който прави прехода Авитоха---->Витоха.
Въпреки разликата в етимологични преходи е възможно изначално корените на двете имена Авитохол и Витаста да са свързани още в древните земи на прабъларите и в пределите на тяхното старо отечество.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/02/Map_of_Vedic_India.png
Произход в името на град Мелник
Оригинална статия на Димитър Георгиев - Даков
Според старата и по-първа етимологична теория за името на град Мелник академик Иван Дуйчев смята, че името Мелник има чисто славянски произход. Това той излага в своя труд от 1989 година наречен "Очерк върху средновековната история на Мелник". - В: Мелник. Градът в подножието на Славова крепост, София, Издателство на БАН, т.1.Името се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина, креда с което се означават скалите, сред които е разположен градът.
В действителност обаче това не е така и този подход за обяснение на името на града не е подчинен на етимологичната логика, а на предположение. Все пак основатели на града няма как имат предвид бялата глина и креда, с която се ознамават скалите около града, а някакъв друг мащабен и съществен за ялата околност белег.
Типичен само за района на Мелник и единствено в цялата околност са разположените там Мелнишки пирамиди. По-тъмния цвят на пясъчниците, които образуват пирамидите около Мелник е дал основание на тоавашните жители на града да го нарекат с гръцката дума за потъмнял и тъмен, която има два варианта "мелас" и "меланос". Тя е съставна дума на медицинския термин мелена, чийто корен също произлиза от от дума мелас, с таз особеност, че втората буква е се изписва като дифтонг. Тъй като етимологическия произход на името Мелник категорично показва неговия гръцки произход, старото име категорично звучи по един и същи начин без разлика в произношението - Меленико, Меленикон. Заради граничното разположение на града между Византия и България, той често е ту български, ту византийски. Българите превеждали писмените две гръцки форми на името Меленико и Меланико, Меленик и Малник, махайки гръцкото окончание. Така най-старите и изходни имена на града били двете дифтонгиални форми Меленик и Меланик. Последната форма заради обеззвучаването на а между л и н лесно се трансформира в окончателното име Меланик-----> Мелник.
В гръцкия език съществуват различни прилагателни за думата черен в зависимост от нюансите на цвета - маурос, мелас, меланос. С други думи етимолоичната хипотеза на академик Иван Дуйчев и моята, са изправени една срещу друга на нокти, защото според дадените обяснения в един и други случай за произхода на имената са използвани два срещуположни цвята. Оставам на читателите и от уважение към академика да направят сами своите изводи за достоверността на произхода на името на град Мелник.
Според старата и по-първа етимологична теория за името на град Мелник академик Иван Дуйчев смята, че името Мелник има чисто славянски произход. Това той излага в своя труд от 1989 година наречен "Очерк върху средновековната история на Мелник". - В: Мелник. Градът в подножието на Славова крепост, София, Издателство на БАН, т.1.Името се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина, креда с което се означават скалите, сред които е разположен градът.
В действителност обаче това не е така и този подход за обяснение на името на града не е подчинен на етимологичната логика, а на предположение. Все пак основатели на града няма как имат предвид бялата глина и креда, с която се ознамават скалите около града, а някакъв друг мащабен и съществен за ялата околност белег.
Типичен само за района на Мелник и единствено в цялата околност са разположените там Мелнишки пирамиди. По-тъмния цвят на пясъчниците, които образуват пирамидите около Мелник е дал основание на тоавашните жители на града да го нарекат с гръцката дума за потъмнял и тъмен, която има два варианта "мелас" и "меланос". Тя е съставна дума на медицинския термин мелена, чийто корен също произлиза от от дума мелас, с таз особеност, че втората буква е се изписва като дифтонг. Тъй като етимологическия произход на името Мелник категорично показва неговия гръцки произход, старото име категорично звучи по един и същи начин без разлика в произношението - Меленико, Меленикон. Заради граничното разположение на града между Византия и България, той често е ту български, ту византийски. Българите превеждали писмените две гръцки форми на името Меленико и Меланико, Меленик и Малник, махайки гръцкото окончание. Така най-старите и изходни имена на града били двете дифтонгиални форми Меленик и Меланик. Последната форма заради обеззвучаването на а между л и н лесно се трансформира в окончателното име Меланик-----> Мелник.
В гръцкия език съществуват различни прилагателни за думата черен в зависимост от нюансите на цвета - маурос, мелас, меланос. С други думи етимолоичната хипотеза на академик Иван Дуйчев и моята, са изправени една срещу друга на нокти, защото според дадените обяснения в един и други случай за произхода на имената са използвани два срещуположни цвята. Оставам на читателите и от уважение към академика да направят сами своите изводи за достоверността на произхода на името на град Мелник.
Абонамент за:
Публикации (Atom)