Авторска статия на Димитър Георгиев - Даков
Родопа в преносен смисъл означава "планината на розите" - така древните са възприемали растителното многообразие на планината и с това име тя е останала в историята. Името е посветено на наядата Родопе, чието име означава "розоволика", който също носи нейното име. Родопе е киконска нимфа в близост до устието на река Хебър или Еврос на гръцки. Рода е океанида и е била почитана и на остров Родос, който също носи нейното име. Общото между Рода и Родопа е тяхната нимфична природа и общия корен в наименованията - рода, което значи роза на гръцки.
В буквален превод името Родопа означава "планината на розоволиките" произлиза от гръцкото име Родопе, което носила киконската надна нимфа Родопе. Розоволика не трябва да се приема буквално. Тук или става въпрос за обичай свързан с ритуалното боядисване на бузите на жените, или за употребата на вино от народа на киконите, или за прозвище, свързано с красотата на този народ. Може би в древността прозвището родопе, в значението му на "розоволика" се употребявало често, за да оправдае красотата на женския чар или човешката красота, сравнена с красотата на розовия цвят.
Родопе е дъщеря на реката Хебър, което е възможно най-правдивото обяснение на интимното и съседско разположение между реката и планината, тъй като Родопите са изцяло заобиколени и обградени от интимно течащата в нейните поли река, наречена Хеброс, Хебър или Еврос.
Очевидно трябва да изясним, че официалното име на планината е Родопа, което в пълна степен е идентично с името на киконската нимфа Родопа или произнасяна още като Родопе. Поради това, че планината е една от най-широките и големи планини, постепенно възниква множественото число в наименованието -Родопи, а заради своето единствено име, тя започва да бъде наричана Родопите, като единствената с това име.
Показват се публикациите с етикет произход. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет произход. Показване на всички публикации
вторник, 3 ноември 2009 г.
вторник, 22 септември 2009 г.
Произходът на името на амазонките
Димитър еоргиев - Даков
Името амазонки произлиза от суровите обичаи на жените-воини, които убивали синовете и мъжете в плен, от които зачевали и така се прославили като жестоко и противообществено племе. На гръцки думата "мас" означава обществен. Етимологията на думата амазонки, произлиза от отрицанието в гръцкия език с приставката "а" и корена на думата мас, което в превод от гръцки значи противообществени. Аналогията, че те живеят без мъже и оттук произлиза тяхното име е неправилна.
В рекапитулация точния превод от гръцки на името на амазонките, значи противообществени, а не мъжемразки или "живеещи без мъж".
Free Image Hosting Photo Pictures Photo Sharing
В заключение, макар противобоществени и "живеещи без мъже" да значи едно и също на практика, както става ясно от тълкованието в етимологията на тяхното име, тези жени са били обект на интерес от страна на гърците не с това, че са живеели дълго време без съпрузи, а че са изменили греховно и тотално според разбиранията на елините на обществените закони. По скоро основният проблем е разлагането на обществения принцип, отколкото безбрачието, тъй като за да продължат рода, те са използвали мъжете, крадейки генетичен материал за своетобъдещо женско поколение.
Стратегията на амазонките:
Каква била печелившата стратегия на амазонките и кое ги прочуло толкова мащабно в историите на древния свят?
На първо място били техните обичаи - живеели без мъж и убивяли всяка една своя мъжка рожба. Може да се хипотезира, че това племе се развила още от времето на матриархата, когато култа към жената бил на почит и се тачел от всички в племето. Една от причините за залеза на матриархата може би бил опита на жените да се сдобият с върховната власт.
На второ място бил техният военен камуфлаш - те се обличали в мъжки дрехи и в мъжки доспехи, поради което били по нищо неразличими от станалите мъже в битка.
На трето място печелившата им стратегия се добивала с най-много актив, поради това, че и до днес не е прието жените да бъдат войни.
Всички тези печеливши стратегии карали противниците на амазонките да имат истински страх от тях.
Ето защо, за да надвият тези страхове, много гръцки герои се изкушава да пленят амазонка и да я поругаят, за да възвърнат честа на мъжкия пол.
Най-силната и строгата племенна традиция - да убиват мъжете, от които са заченали, по най-добър начин е съхранил войнското майсторство на този народ от жени. В това отношение тази стратегия е още по-силно съхраняваща и поддържаща имиджа им на страховити воини. Тези традиции така силно приличат на маниерите на женския паяк черната вдовица, която след кратко оплождане убива и изяжда мъжкия (съпруга си).
http://i.data.bg/07/10/20/619152_orig.jpg
Името амазонки произлиза от суровите обичаи на жените-воини, които убивали синовете и мъжете в плен, от които зачевали и така се прославили като жестоко и противообществено племе. На гръцки думата "мас" означава обществен. Етимологията на думата амазонки, произлиза от отрицанието в гръцкия език с приставката "а" и корена на думата мас, което в превод от гръцки значи противообществени. Аналогията, че те живеят без мъже и оттук произлиза тяхното име е неправилна.
В рекапитулация точния превод от гръцки на името на амазонките, значи противообществени, а не мъжемразки или "живеещи без мъж".
Free Image Hosting Photo Pictures Photo Sharing
В заключение, макар противобоществени и "живеещи без мъже" да значи едно и също на практика, както става ясно от тълкованието в етимологията на тяхното име, тези жени са били обект на интерес от страна на гърците не с това, че са живеели дълго време без съпрузи, а че са изменили греховно и тотално според разбиранията на елините на обществените закони. По скоро основният проблем е разлагането на обществения принцип, отколкото безбрачието, тъй като за да продължат рода, те са използвали мъжете, крадейки генетичен материал за своетобъдещо женско поколение.
Стратегията на амазонките:
Каква била печелившата стратегия на амазонките и кое ги прочуло толкова мащабно в историите на древния свят?
На първо място били техните обичаи - живеели без мъж и убивяли всяка една своя мъжка рожба. Може да се хипотезира, че това племе се развила още от времето на матриархата, когато култа към жената бил на почит и се тачел от всички в племето. Една от причините за залеза на матриархата може би бил опита на жените да се сдобият с върховната власт.
На второ място бил техният военен камуфлаш - те се обличали в мъжки дрехи и в мъжки доспехи, поради което били по нищо неразличими от станалите мъже в битка.
На трето място печелившата им стратегия се добивала с най-много актив, поради това, че и до днес не е прието жените да бъдат войни.
Всички тези печеливши стратегии карали противниците на амазонките да имат истински страх от тях.
Ето защо, за да надвият тези страхове, много гръцки герои се изкушава да пленят амазонка и да я поругаят, за да възвърнат честа на мъжкия пол.
Най-силната и строгата племенна традиция - да убиват мъжете, от които са заченали, по най-добър начин е съхранил войнското майсторство на този народ от жени. В това отношение тази стратегия е още по-силно съхраняваща и поддържаща имиджа им на страховити воини. Тези традиции така силно приличат на маниерите на женския паяк черната вдовица, която след кратко оплождане убива и изяжда мъжкия (съпруга си).
http://i.data.bg/07/10/20/619152_orig.jpg
Разгадаване на символа на безсмъртието - Анкх в Египет
Авторска статия на Димитър Георгиев - Даков
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Ankh.png/100px-Ankh.pngРазгадаването на символа на безсмъртието - Анкх в Египет и до ден днешен е загадка за съвременните египтолози.
Знакът на безсмъртието Анкх, няма никаква аналогия с християнския кръст. Символната аналогия е само привидна. Съществуват два варианта на символа. Единия е с идеален кръг, а другия с формата на удължен кръг, заострен в единия си край. Според хипотезата, която изтъквам тук, не само Аменхотеп IV или Ехнатон е учил за култ към слънцето. Този култ в Египет е много древен. Идеологическото прегрешение на Ехнатон в неговата слънчева религия на монотеизъм е тоталното детронирания на целия египетски пантеон, което значело, че реформата на новия фараон Ехнатон е насочена и към сриването и девалвацията на култа към фараона, така гриливо поддържан от всички жреци. С новата реформа, Ехнатон извадил извън царския и божествен статут както себе си като фараон, така и жреците, които поддържали този институт. Както Ехнатон, така и жреците се оказали излишни. Не е сигурно дали Ехнатон е употребявал титлата фараон за себе си.
Най-ранното предположение за символното значение бримчестия кръст Анкх е дадено от Томас Инман през 1869, според който Анкх е символ на мъжката триада и сливането й с жнското начало но това въобще не съвпада с новата версия, която даваме тук. Инман третира символа като дар от божствеността и развива аналогията с множество египетски статуи, които държат в ръцете си слънчеви лъчи.
Египетските учени от университета в Кайро смятат, че дръжката на знака представлява питателната сила на река Нил, пресичаща Египет, но е съвсем ясно, че това е една съвсем далечна аналогия.
Сър Алън Гардинър спекулира, че знакът е аналогия на ремъка на сандалета с примка, обвиваща глезена.
През 2004 година Андрю Гордън и Келвин Швабе, в своя книга спекулират, че анкх, джед и вас са символи, точно наподобяваващи форми от гръбнака на говеда, заради старото египетско схващане, че семето, извора на живота, възниквало в гръбнака на живата твар. Ясно е, че тази спекулация не е никак сигурен и достоверен път за разгадаване на символното значение на знака анкх.
Новата символност на знака е изключително семпла. Знакът символизира появата на слънчевия диск от и над хоризонта и постепенното отделяне от него като процес на незавършващ момент на траене на живота, а лъча под хоризонта е слънчевата диря оставяна сутрин от слънцето върху земната повърхност.
Знакът Анкх е изключително древен символ както на божественото безсмъртие, така и вечната земна власт на фараоните и на тяхното безсмъртие. Той е пряко стилизирано изображение на слънчевия изгрев в египетската пустиня и е първото нещо, което човек среща в своя ден сред пустинята.
http://elruna.narod.ru/ankh.jpg
Изнесената тук информация не отговаря на истината:
dao_bg13.jpg
АНКХ ТАУ
Анкх и Тау, са двойка кръстове от древен Египет.
Анкх, е символ за оживотвореност и е равнозначен на периода Самар от кръговрата КХАН и полупериода ЛА, от кръговрата ЛИЛА. Формата на Анкха, е стилизирана човешка фигура с разперени ръце.
Този знак може да се види в ръцете на египетските богове, от древните стенописи. С него те изпращат своята благословия към земята и хората.
Тау, е обезглавен Анкх и е равнозначен на периода Марса от кръговрата КХАН и полупериода ЛИ от кръговрата ЛИЛА. Той, е символ за смъртта. На него са били разпъвани осъдените на смърт, в древен Египет.
Анкх не е стилизирана човешка фигура, въпреки аналоговата антропоморфност, именно защото човешкото същество не е еманация на безсмъртието, а това може да бъде съвършеното космическо тяло, появяващо се всеки ден - слънцето.
Още по нелепо е друго спекулиране със символността на знака - изтъкването на приликата му със сакралната кост:
http://static.data.bg:8080/users/v/vegetosayajin/avatar_140x140.jpg
Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак "анкх" - това е още едно доказателство за връзката на символа със слънцето.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Ankh.png/100px-Ankh.pngРазгадаването на символа на безсмъртието - Анкх в Египет и до ден днешен е загадка за съвременните египтолози.
Знакът на безсмъртието Анкх, няма никаква аналогия с християнския кръст. Символната аналогия е само привидна. Съществуват два варианта на символа. Единия е с идеален кръг, а другия с формата на удължен кръг, заострен в единия си край. Според хипотезата, която изтъквам тук, не само Аменхотеп IV или Ехнатон е учил за култ към слънцето. Този култ в Египет е много древен. Идеологическото прегрешение на Ехнатон в неговата слънчева религия на монотеизъм е тоталното детронирания на целия египетски пантеон, което значело, че реформата на новия фараон Ехнатон е насочена и към сриването и девалвацията на култа към фараона, така гриливо поддържан от всички жреци. С новата реформа, Ехнатон извадил извън царския и божествен статут както себе си като фараон, така и жреците, които поддържали този институт. Както Ехнатон, така и жреците се оказали излишни. Не е сигурно дали Ехнатон е употребявал титлата фараон за себе си.
Най-ранното предположение за символното значение бримчестия кръст Анкх е дадено от Томас Инман през 1869, според който Анкх е символ на мъжката триада и сливането й с жнското начало но това въобще не съвпада с новата версия, която даваме тук. Инман третира символа като дар от божствеността и развива аналогията с множество египетски статуи, които държат в ръцете си слънчеви лъчи.
Египетските учени от университета в Кайро смятат, че дръжката на знака представлява питателната сила на река Нил, пресичаща Египет, но е съвсем ясно, че това е една съвсем далечна аналогия.
Сър Алън Гардинър спекулира, че знакът е аналогия на ремъка на сандалета с примка, обвиваща глезена.
През 2004 година Андрю Гордън и Келвин Швабе, в своя книга спекулират, че анкх, джед и вас са символи, точно наподобяваващи форми от гръбнака на говеда, заради старото египетско схващане, че семето, извора на живота, възниквало в гръбнака на живата твар. Ясно е, че тази спекулация не е никак сигурен и достоверен път за разгадаване на символното значение на знака анкх.
Новата символност на знака е изключително семпла. Знакът символизира появата на слънчевия диск от и над хоризонта и постепенното отделяне от него като процес на незавършващ момент на траене на живота, а лъча под хоризонта е слънчевата диря оставяна сутрин от слънцето върху земната повърхност.
Знакът Анкх е изключително древен символ както на божественото безсмъртие, така и вечната земна власт на фараоните и на тяхното безсмъртие. Той е пряко стилизирано изображение на слънчевия изгрев в египетската пустиня и е първото нещо, което човек среща в своя ден сред пустинята.
http://elruna.narod.ru/ankh.jpg
Изнесената тук информация не отговаря на истината:
dao_bg13.jpg
АНКХ ТАУ
Анкх и Тау, са двойка кръстове от древен Египет.
Анкх, е символ за оживотвореност и е равнозначен на периода Самар от кръговрата КХАН и полупериода ЛА, от кръговрата ЛИЛА. Формата на Анкха, е стилизирана човешка фигура с разперени ръце.
Този знак може да се види в ръцете на египетските богове, от древните стенописи. С него те изпращат своята благословия към земята и хората.
Тау, е обезглавен Анкх и е равнозначен на периода Марса от кръговрата КХАН и полупериода ЛИ от кръговрата ЛИЛА. Той, е символ за смъртта. На него са били разпъвани осъдените на смърт, в древен Египет.
Анкх не е стилизирана човешка фигура, въпреки аналоговата антропоморфност, именно защото човешкото същество не е еманация на безсмъртието, а това може да бъде съвършеното космическо тяло, появяващо се всеки ден - слънцето.
Още по нелепо е друго спекулиране със символността на знака - изтъкването на приликата му със сакралната кост:
http://static.data.bg:8080/users/v/vegetosayajin/avatar_140x140.jpg
Ра винаги побеждавал и всяко утро се издигал отново в небесния свод. Символ на неизменното му възраждане бил божественият знак "анкх" - това е още едно доказателство за връзката на символа със слънцето.
Произход на името на град Търново и други близки градове
В България има много селища, които имат общ с корен с град Търново и това е важно за разясняване. Коренът на името на град Търново е ясен. Той произлиза от ираноезичната дума за крепост или кула тур, туран, който в последствие е взета от римляните и латинизирана. По този начин и българите има две разнокоренови думи за крепост - една е Барну, от който произлизат корените на градовете Варна и Каварна; очевидно в прабългарския език представката "ка" е със значимостта на съвместие и съдружие, по същия начин както са налице думите хан и кавхан. Другата дума за крепост е търн или още турн. За оригинален корен на думата обаче се смята приръствието на гласната "ъ", която през вековете лесно се е променяла във всички останали варианти и затова произношението на града-столица е разнообразно - Тарнов, Тернов, Турнов, Търнов.
Българският град Трън, въпрек че прилича забележително на думата трън, всъщност е изменено във времето произношение - Таран ---> Тран-----> Трън. Този град всъщност е основна крепост на болярина Кракра Пернишки. Река Ерма също носи прабългарски корен на името на рода Ерми, от който е хан Гостун. Тази топонимия разкрива трайното присъствие на прабългари в региона. Възможно е част от Куберовите българи от струмишката област по времето от Аспарух до Пресиян да се предвижили в посока на север по поречието на река Струма. Друго село в Смолянска област се назовава Търън, заради близката си позиция до Момчиловата крепост на отстояние около 4 км.
Град Малко Търново също град, за който е валиден споменатия етимологичен произход.
Във силно военнизираното ежедневие на прабългарина, богатото присъствие на топоними с корен за думата крепост не би трябвало никак да ни учудва.
Със идентични корени на името, което удивително много прилича с името на град Търново са двата румънски града Турну Магуреле, разположен срещу град Никопол и Турну Северин, разположен срещу Кладова.
Името на град Турну Мъгуреле в превод означава планинска кула. Кулата е била част от укрепително съоръжение, построено от Юстиниан I през 6 век. Създаден на средновековното пристанище Турну. Турну е същия корен, както и при град Търново, но вероятно турну е съхранено по този начин в резултат на влашкото звукоизвличане и най много прилича на произношението Турнов на град Търново в миналото.
Българският град Трън, въпрек че прилича забележително на думата трън, всъщност е изменено във времето произношение - Таран ---> Тран-----> Трън. Този град всъщност е основна крепост на болярина Кракра Пернишки. Река Ерма също носи прабългарски корен на името на рода Ерми, от който е хан Гостун. Тази топонимия разкрива трайното присъствие на прабългари в региона. Възможно е част от Куберовите българи от струмишката област по времето от Аспарух до Пресиян да се предвижили в посока на север по поречието на река Струма. Друго село в Смолянска област се назовава Търън, заради близката си позиция до Момчиловата крепост на отстояние около 4 км.
Град Малко Търново също град, за който е валиден споменатия етимологичен произход.
Във силно военнизираното ежедневие на прабългарина, богатото присъствие на топоними с корен за думата крепост не би трябвало никак да ни учудва.
Със идентични корени на името, което удивително много прилича с името на град Търново са двата румънски града Турну Магуреле, разположен срещу град Никопол и Турну Северин, разположен срещу Кладова.
Името на град Турну Мъгуреле в превод означава планинска кула. Кулата е била част от укрепително съоръжение, построено от Юстиниан I през 6 век. Създаден на средновековното пристанище Турну. Турну е същия корен, както и при град Търново, но вероятно турну е съхранено по този начин в резултат на влашкото звукоизвличане и най много прилича на произношението Турнов на град Търново в миналото.
Град Варна и връзката му с божеството Варуна от индийската митология
Съседството на Балхия с Индия прави корените на топонимите общи за двата народа - българи и индийци. По тази логика иранското божество Митра прониква във ведическия пантеон, а индийския бог Варуна е взаимстван от съседите на индийците, поради което двата бога се отъждействяват в знак на приемствеността. Доказателство за това е самата древна индийска поема Махабхарата - величието на Бхара. Бхара е индийското звучене на страната Бактрия и нейната област, което удивително много съвпада с Балхара, поради обезвувачането на първия звук "а" от съседната л: Балхара ----> Бхара. Въпреки различният звуков състав, двете звукоизвличания са напълно сходни и не се нарушава тяхното сродство и етимологична идентичност.
Същото сходство се намира при Варна - Варуна. Само и единствено при изместване на ударението на първата буква а се получава същото звучене като днешното. Идентично е и наименованието на град Каварна. Неговата лоика търпи пълна аналогия с двойката думи кхан-кхаган и хан - кавхан, която приставка има свисъл на съседен, съвместен. И наистина географски градовете Варна и Каварна са на незначително разстояние един до друг, за да бъдат считани именно за съседни градове.
Същевременно думата вар в името на град Варна и божеството Варуна има сходния смисъл на глагола пазя като град-крепост и божеството, което е пазител на клетвата. В последният смисъл Варуна дели тази своя функция и с бог Митра.
Обаче тук напълно отхвърляме всякаква сходство и родство на името на бог Митра с името на бъларското селище Мадара. Така българският черноморски град има своите древни корени, дълбоко вплетени с митологията на Индия. Един от най-старите български градове може да се радва със своите наистина екзотични древни имена - Одесос и Варуна. Източната позиция и изложение на града наистина кореспондират с представите за обширно и необятно синьо небе, което за кръстниците на града е отговаряло на древното име на бога на небето Варуна.
Същото сходство се намира при Варна - Варуна. Само и единствено при изместване на ударението на първата буква а се получава същото звучене като днешното. Идентично е и наименованието на град Каварна. Неговата лоика търпи пълна аналогия с двойката думи кхан-кхаган и хан - кавхан, която приставка има свисъл на съседен, съвместен. И наистина географски градовете Варна и Каварна са на незначително разстояние един до друг, за да бъдат считани именно за съседни градове.
Същевременно думата вар в името на град Варна и божеството Варуна има сходния смисъл на глагола пазя като град-крепост и божеството, което е пазител на клетвата. В последният смисъл Варуна дели тази своя функция и с бог Митра.
Обаче тук напълно отхвърляме всякаква сходство и родство на името на бог Митра с името на бъларското селище Мадара. Така българският черноморски град има своите древни корени, дълбоко вплетени с митологията на Индия. Един от най-старите български градове може да се радва със своите наистина екзотични древни имена - Одесос и Варуна. Източната позиция и изложение на града наистина кореспондират с представите за обширно и необятно синьо небе, което за кръстниците на града е отговаряло на древното име на бога на небето Варуна.
Какво значи името Клеопатра
Димитър Георгиев - Даков
Макар Клеопатра VII да е с африкански жалка, нейния гръцки произход е неоспорим, което изисквало името й да е подобаващо гръцко. Така Птоломеите придържайки се към династическите правила на Древен Египет във фиктивен план, били могли да бъдат модерните фараони във всеки един аспект и с право заслужават подобна квалификация. Гръцките им корени попречили на пълната религиозна и държавна реставрация на Стария Египет. Буквалният превод на името на Клеопатра е "муза на отечеството", а в преносен смисъл като "майка на отечеството".
В исторически план името на чуждата династистия на Птоломеите се е нуждаела от силно патриотично име за своя жена монарх, поради което Клеопатра означава "покровителка на Египет", "покровителка на Патрос". Знае се, че Патрос е огромна област в Египет, тъй като по времето на Птоломеите Египет е бил разделен на три области. Името има строго определен политически контекст и е израз на желанието на монарсите от гръцки произход да бъдат приемани в патриотична светлина и отдаденост към интересите на държавата.
Макар Клеопатра VII да е с африкански жалка, нейния гръцки произход е неоспорим, което изисквало името й да е подобаващо гръцко. Така Птоломеите придържайки се към династическите правила на Древен Египет във фиктивен план, били могли да бъдат модерните фараони във всеки един аспект и с право заслужават подобна квалификация. Гръцките им корени попречили на пълната религиозна и държавна реставрация на Стария Египет. Буквалният превод на името на Клеопатра е "муза на отечеството", а в преносен смисъл като "майка на отечеството".
В исторически план името на чуждата династистия на Птоломеите се е нуждаела от силно патриотично име за своя жена монарх, поради което Клеопатра означава "покровителка на Египет", "покровителка на Патрос". Знае се, че Патрос е огромна област в Египет, тъй като по времето на Птоломеите Египет е бил разделен на три области. Името има строго определен политически контекст и е израз на желанието на монарсите от гръцки произход да бъдат приемани в патриотична светлина и отдаденост към интересите на държавата.
Произход на имената на село Мадара и на Мадарския конник
Има две погрешни етимологични теории за произхода на името Мадара. Първата извежда името на българското име от гръцката дума "мадарос", което значи гол, пуст, олисял и е корен на медицинския термин в кожните заболявания, наречен мадарозис или мадароза, свързан с окапване и олисяване на космените фоликули на скалпа, веждите и космите по тялото. Сами разбирате, че между Мадара и мадарозис няма почти никаква връзка и подобни спекулации са псевдонаучни. ръцката дума няма никакво отношение към етимологичния генезис на един български паметник. По този повод, за да оправдаят псевдонаучните си хрумвания, някои изследователи считат паметника за тракийско и гръцко дело посветено на похода на Дарий първи в Дакия, но кой разумен човек би повярвал, че антагонизма на гърците към персите и на гонените от Дарий траки би се състоял в градеж на паметник на нашественика и поробителя Дарий. Звучи напълно абсурдно.
Втората абсурдна етимологична теория на за произхода на името Мадара свързва неговия генезис с бог Митра от индоиранския азиатски пантеон. Всъщност името Митра е изключително стабилно по своя звуков състав, представлява твърда и еволюирала фонетична контрукция и не може да претърпи никакви звукови трансформации и произношения, които да го доведат до варианта посочен със прехода Митра---> Мадара. Подобен етимологичен генезис е абсурден.
Вместо последната абсурдна теория тук се предлага напълно автентична теория за произхода на името Мадара. Името Мадара произлиза от област в семерозападната част на индийския субматерик в непосредствено съседство с областта на българска Бактрия или Балхара, наречена Мадра. Българите мигрирайки из далечните територии на своите временни или постоянни поселения пренасят имената на техните стари топоними, с които са свикнали и които исторически им носят спомените за тяхната по-стара родина като знак на културална приемственост. Забележително е колко сходно фонетически и напълно идентично звучат двете буквени кострукции Мадра и Мадара. Те дори не осъществяват етимологичен преход, тъй като фонетично са идентични. Тоест в своя топонимен генезис двете думи има съотношение за равенство, вместо за преход. Или Мадра=Мадара, вместо Мадра------->Мадара. Името Мадра е име на древен регион на индийския субматерик и на неговите обитатели в северозападния край на Индия.
Имената на Мадара, Варна и Каварна имат строго индийско-балхарийски произход, а не са ираноезичен корен. Това показва и доказва автохтонния произход на топонимите от земите с най-древно поселение на българите. С други думи тези топоними доказват съседските взаимотношение на българите с индийците, които са били техните севернозападни съседи.
По данните на Панини, /древен индийски книжовник/ в страната Вахика живее народа Мадри.
Втората абсурдна етимологична теория на за произхода на името Мадара свързва неговия генезис с бог Митра от индоиранския азиатски пантеон. Всъщност името Митра е изключително стабилно по своя звуков състав, представлява твърда и еволюирала фонетична контрукция и не може да претърпи никакви звукови трансформации и произношения, които да го доведат до варианта посочен със прехода Митра---> Мадара. Подобен етимологичен генезис е абсурден.
Вместо последната абсурдна теория тук се предлага напълно автентична теория за произхода на името Мадара. Името Мадара произлиза от област в семерозападната част на индийския субматерик в непосредствено съседство с областта на българска Бактрия или Балхара, наречена Мадра. Българите мигрирайки из далечните територии на своите временни или постоянни поселения пренасят имената на техните стари топоними, с които са свикнали и които исторически им носят спомените за тяхната по-стара родина като знак на културална приемственост. Забележително е колко сходно фонетически и напълно идентично звучат двете буквени кострукции Мадра и Мадара. Те дори не осъществяват етимологичен преход, тъй като фонетично са идентични. Тоест в своя топонимен генезис двете думи има съотношение за равенство, вместо за преход. Или Мадра=Мадара, вместо Мадра------->Мадара. Името Мадра е име на древен регион на индийския субматерик и на неговите обитатели в северозападния край на Индия.
Имената на Мадара, Варна и Каварна имат строго индийско-балхарийски произход, а не са ираноезичен корен. Това показва и доказва автохтонния произход на топонимите от земите с най-древно поселение на българите. С други думи тези топоними доказват съседските взаимотношение на българите с индийците, които са били техните севернозападни съседи.
По данните на Панини, /древен индийски книжовник/ в страната Вахика живее народа Мадри.
Произход на името на планината Витоша
Оригинална статия на Димитър Георгиев - Даков
Името "Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена - Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание "стръмна планина", което напълно й приляга! Тукидит я споменава през V век пр. н. е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия- през 370г. весготите, 442г. хуните начело с Атила, 474г. осготите и др. През лятото, голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Старите имена на планината, споменати в съчиненията на Тукидит (името Скомиос), на Аристотел (името Скомброс) и Плиний Стари (името Скопиос) нямат сходство, както обикновено се изтъква. Според някои автори обаче и трите имена, споменати от старогръцките автори, се свеждат към значението "остра, стръмна планина".
Най-старото има на Витоша е Скопар (Vв. Пр. Хр.), което по-късно е станало Скомпос или Скопиос и означава "стръмна планина". Със сегашното си име Витоша е известна от Средновековието, като значението е двувърха (двуглава) планина.
Названието скопиус според новото виждане за произхода на древното име на планината идва от гръцката дума skopios, което означава кула, наблюдателница, заради разположението на множество наблюдателни кули в планината, която предлага, заради своите стръмни склонове чудесна видимост към Софийското поле. Не е правилно да се счита, че, скопиус значи стръмна планина. Планината от древността е била осеяна с наблюдателни постове, тъй като е предлагала съвършена видимост в околните низини. Заради това в превод от гръцки трябва старото име на планината Витоша, което е Скопиус да с превежда със значението на "планината кула".
Тъй като името Витоша се появява през средновековието, то има типично български генезис. Старите имена са оставили своя отпечатък върху сегашните топоними на планината в името на връх Скопарник, висок 2226 м.
От името на планината по-късно произлизат ред лични нарицателни български имена.
Тук се предлагат две теории, които могат да бъдат свързани във своя омогенезис и омонимика.
Името на планината Витоша е удивително еднакво с името на речен приток на реката Синху, а именно реката Витаста в Индия, която извира от Хималаите. Тази река е свързана с топонимиката на древния район Мадра и неговия народ Мадра. Както вече обяснихме, името Мадара е точно копие на името Мадра. Реката Витаста тече в пределите на географския район Мадра. Множество от имената в Северна България имат свой азиатски аналог във връзка с номадското преселение на прабългарския етнос. По каноните на старобългарското звукообразуване двата съседни звука с и т образуват новия звук "щ", който е съставен от ш и т. В този смисъл роизлизат и двата варианта Виташа и Витоша като лесни за вербализация, от които запазен до днес е само Витоша.
Другата теория свързва името на планината Витоша с Авитохол. Тъй като граматическите родове на двете имена се различават, женския аналог на името Авитохол е Авитоха. Първия звук "а" се обеззвучава от "в", който прави прехода Авитоха---->Витоха.
Въпреки разликата в етимологични преходи е възможно изначално корените на двете имена Авитохол и Витаста да са свързани още в древните земи на прабъларите и в пределите на тяхното старо отечество.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/02/Map_of_Vedic_India.png
Името "Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена - Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание "стръмна планина", което напълно й приляга! Тукидит я споменава през V век пр. н. е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия- през 370г. весготите, 442г. хуните начело с Атила, 474г. осготите и др. През лятото, голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Старите имена на планината, споменати в съчиненията на Тукидит (името Скомиос), на Аристотел (името Скомброс) и Плиний Стари (името Скопиос) нямат сходство, както обикновено се изтъква. Според някои автори обаче и трите имена, споменати от старогръцките автори, се свеждат към значението "остра, стръмна планина".
Най-старото има на Витоша е Скопар (Vв. Пр. Хр.), което по-късно е станало Скомпос или Скопиос и означава "стръмна планина". Със сегашното си име Витоша е известна от Средновековието, като значението е двувърха (двуглава) планина.
Названието скопиус според новото виждане за произхода на древното име на планината идва от гръцката дума skopios, което означава кула, наблюдателница, заради разположението на множество наблюдателни кули в планината, която предлага, заради своите стръмни склонове чудесна видимост към Софийското поле. Не е правилно да се счита, че, скопиус значи стръмна планина. Планината от древността е била осеяна с наблюдателни постове, тъй като е предлагала съвършена видимост в околните низини. Заради това в превод от гръцки трябва старото име на планината Витоша, което е Скопиус да с превежда със значението на "планината кула".
Тъй като името Витоша се появява през средновековието, то има типично български генезис. Старите имена са оставили своя отпечатък върху сегашните топоними на планината в името на връх Скопарник, висок 2226 м.
От името на планината по-късно произлизат ред лични нарицателни български имена.
Тук се предлагат две теории, които могат да бъдат свързани във своя омогенезис и омонимика.
Името на планината Витоша е удивително еднакво с името на речен приток на реката Синху, а именно реката Витаста в Индия, която извира от Хималаите. Тази река е свързана с топонимиката на древния район Мадра и неговия народ Мадра. Както вече обяснихме, името Мадара е точно копие на името Мадра. Реката Витаста тече в пределите на географския район Мадра. Множество от имената в Северна България имат свой азиатски аналог във връзка с номадското преселение на прабългарския етнос. По каноните на старобългарското звукообразуване двата съседни звука с и т образуват новия звук "щ", който е съставен от ш и т. В този смисъл роизлизат и двата варианта Виташа и Витоша като лесни за вербализация, от които запазен до днес е само Витоша.
Другата теория свързва името на планината Витоша с Авитохол. Тъй като граматическите родове на двете имена се различават, женския аналог на името Авитохол е Авитоха. Първия звук "а" се обеззвучава от "в", който прави прехода Авитоха---->Витоха.
Въпреки разликата в етимологични преходи е възможно изначално корените на двете имена Авитохол и Витаста да са свързани още в древните земи на прабъларите и в пределите на тяхното старо отечество.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/02/Map_of_Vedic_India.png
Произход в името на град Мелник
Оригинална статия на Димитър Георгиев - Даков
Според старата и по-първа етимологична теория за името на град Мелник академик Иван Дуйчев смята, че името Мелник има чисто славянски произход. Това той излага в своя труд от 1989 година наречен "Очерк върху средновековната история на Мелник". - В: Мелник. Градът в подножието на Славова крепост, София, Издателство на БАН, т.1.Името се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина, креда с което се означават скалите, сред които е разположен градът.
В действителност обаче това не е така и този подход за обяснение на името на града не е подчинен на етимологичната логика, а на предположение. Все пак основатели на града няма как имат предвид бялата глина и креда, с която се ознамават скалите около града, а някакъв друг мащабен и съществен за ялата околност белег.
Типичен само за района на Мелник и единствено в цялата околност са разположените там Мелнишки пирамиди. По-тъмния цвят на пясъчниците, които образуват пирамидите около Мелник е дал основание на тоавашните жители на града да го нарекат с гръцката дума за потъмнял и тъмен, която има два варианта "мелас" и "меланос". Тя е съставна дума на медицинския термин мелена, чийто корен също произлиза от от дума мелас, с таз особеност, че втората буква е се изписва като дифтонг. Тъй като етимологическия произход на името Мелник категорично показва неговия гръцки произход, старото име категорично звучи по един и същи начин без разлика в произношението - Меленико, Меленикон. Заради граничното разположение на града между Византия и България, той често е ту български, ту византийски. Българите превеждали писмените две гръцки форми на името Меленико и Меланико, Меленик и Малник, махайки гръцкото окончание. Така най-старите и изходни имена на града били двете дифтонгиални форми Меленик и Меланик. Последната форма заради обеззвучаването на а между л и н лесно се трансформира в окончателното име Меланик-----> Мелник.
В гръцкия език съществуват различни прилагателни за думата черен в зависимост от нюансите на цвета - маурос, мелас, меланос. С други думи етимолоичната хипотеза на академик Иван Дуйчев и моята, са изправени една срещу друга на нокти, защото според дадените обяснения в един и други случай за произхода на имената са използвани два срещуположни цвята. Оставам на читателите и от уважение към академика да направят сами своите изводи за достоверността на произхода на името на град Мелник.
Според старата и по-първа етимологична теория за името на град Мелник академик Иван Дуйчев смята, че името Мелник има чисто славянски произход. Това той излага в своя труд от 1989 година наречен "Очерк върху средновековната история на Мелник". - В: Мелник. Градът в подножието на Славова крепост, София, Издателство на БАН, т.1.Името се извежда от старинната славянска дум мел - бяла глина, креда с което се означават скалите, сред които е разположен градът.
В действителност обаче това не е така и този подход за обяснение на името на града не е подчинен на етимологичната логика, а на предположение. Все пак основатели на града няма как имат предвид бялата глина и креда, с която се ознамават скалите около града, а някакъв друг мащабен и съществен за ялата околност белег.
Типичен само за района на Мелник и единствено в цялата околност са разположените там Мелнишки пирамиди. По-тъмния цвят на пясъчниците, които образуват пирамидите около Мелник е дал основание на тоавашните жители на града да го нарекат с гръцката дума за потъмнял и тъмен, която има два варианта "мелас" и "меланос". Тя е съставна дума на медицинския термин мелена, чийто корен също произлиза от от дума мелас, с таз особеност, че втората буква е се изписва като дифтонг. Тъй като етимологическия произход на името Мелник категорично показва неговия гръцки произход, старото име категорично звучи по един и същи начин без разлика в произношението - Меленико, Меленикон. Заради граничното разположение на града между Византия и България, той често е ту български, ту византийски. Българите превеждали писмените две гръцки форми на името Меленико и Меланико, Меленик и Малник, махайки гръцкото окончание. Така най-старите и изходни имена на града били двете дифтонгиални форми Меленик и Меланик. Последната форма заради обеззвучаването на а между л и н лесно се трансформира в окончателното име Меланик-----> Мелник.
В гръцкия език съществуват различни прилагателни за думата черен в зависимост от нюансите на цвета - маурос, мелас, меланос. С други думи етимолоичната хипотеза на академик Иван Дуйчев и моята, са изправени една срещу друга на нокти, защото според дадените обяснения в един и други случай за произхода на имената са използвани два срещуположни цвята. Оставам на читателите и от уважение към академика да направят сами своите изводи за достоверността на произхода на името на град Мелник.
Известното село Стоб със Стобските пирамиди и проиходът на неговото име
Известното село Стоб в близост до Рилски Манастир в миналото е било град. Като такъв той е опустошен от сръбския владетел Стефан Неманя през 1190. Като град фигурира и по време на управлението на цар Иван Шишман през 1378 година в така наречената Рилска грамота. Както името на Мелник има връзка с основната забележителност на града - Мелнишките пирамиди, така и в произхода на село Стоб участват и са неразривно свързани скалните стълбове като основна природна забележителност в неговите околности.
В света са известни два града със същото наименование - древния град Стоби в древната областта Пеония, днешна Македония и българското село Стоб. Тук се смята, че произхода на имената на двата града, въпреки тяхното общо значение е напълно различен. Докато произходът на град Стоби е гръцки и идва от гръцката дума стобос (лош език, мъмрене) вероятно заради лошото гръцко говорене по тези земи в епохата преди Филип, то името на българското село Стоб има типичен старобългарски произход и идва от думата стобор и нейния кратък вариант стоб, което значи ограда, плет, тараба и което в контекста на типичните скални образувания точно отговаря, както на името на природния феномен, така и на името на населеното място. Името на село Стоб още от ранното среновековие отговаря точно на вида на природните образувания, а те не свой ред се оприличават на ограда и плет. Неправилно е схващането, че думата стобор е за означаване на стълб. В слая със стобор и стобори става дума за поредица от стълбове. В тази връзка се открива и генеалогичната връзка между двете български думи стоб - ограда и столб, като последната преминава в стълб в съвременния език. Думата "стълб" е една от най-древните думи на земята като символ на стремежа на човека да гради към небето. Староиндийското звучене на думата стълб е също идентично - староинд. stabhnāti. Шведското и датското звучене е също сходно - staver със значението "кол на ограда" и староисландското stopull „стълб“, заедно с латвийското stabs „стълб“.
Хипотеза за генезиса на старобългарската дума "стобор"
По своя произход думата стобор има сложен съставен характер, като корените на думата произтичат изцяло от страробългарския език. В българският език думата стобор има следните значения: 1. Название на жилищно помещение в българската къща (под стряхата). 2. Тесен коридор, който обикаля една, две или даже три страни на жилището - това значение на думата е разпространено в Странджа и не се различава сематично от предходното. 3. Ограда от колове, пръти, клони или дървени стълбове.
Тук се изказва хипотезата, че думата стобор е съставена от кореновото сливане на думите от старобългарския столб и обвор, като думата обвор също е сложна, съставна. Тя е образувана от представка об-, която има значение, за "нещо, което включва в себе си цялото" и воръ, вора, която староруска и старобългарска дума присъстваща и в полския език със значение на плет, ограда. В руският език думите воръ и вора със значение ограда са произлезли от старобългарската дума вра, която е глагол със значение навирам. Така макар и общия си произход смисълът се запазва в следното изречение: "Вра в обвора"(навирам добитъка в обора). Има и съществена смислова разлика между думата вор със значение на "ограда" и думата стобор със значение "ограда от стълби(стълбове)" когато се употребяват в единствено или множествено число. Така например вор и стобор се употребяват за означаване на единична ограда, докато обвор и стобори се употребяват за обозначаване на "обкръжаващи огради" или за загреждение, образувано от множество огради и това е въпреки разликата в числата между обор и стобори.
С други думи най-първичния план на образуване на сложната дума стобор е столбвор образувана от думите столб в модификацията стоб и обвор, чието сливане дава стобвор, което е еквивалентно на стобор. Така семантичното значение на думата стобор се различава коренно от значенията на обор и вор и означава "ограда от стълбове". Тази семантична концепция напълно отговаря на архитектурните означения, с които се ползвала думата в наименованията на отделните части от българското жилище. Така този лингвистичен анализ допълнително допринася за етимологичните търсения на произхода на името на средновековния град Стоб в България.
http://miglen.com/opendir/uploads/2009/08/m_1225652278_stob_piramidi_2_1.jpg
http://pirin.biz/images/stories/alberghi/GA-407/800px-stob-pyramids-9.jpg
Ето как започва Рилската грамота и тескста в който се цитира град Стоб:
Нещо благочестиво и много приятно и похвално за всички христолюбиви царе е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога и с почитание към светите Негови църкви.
Поради това и моето царство, което владее по помазание от Бога и по апостолско предание престола на светопочиналите царе, и заради благочестиво християнство и топла обич към Бога и почитание към светите негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни царе на българския престол, заради всичко това и моето царство, като узна за този закон и предание, благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатано слово на моето царство на манастира на царството ми на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички негови села и за всички негови метоси, за всички владения и правдини, сиреч нови и стари.
А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Бъдино, Дриска и Гаган, което е планина; Орлица, манастирски метох до Бруждим, на височината Лохотница и низ Лохотница в Рила, и въз Рила у Бруждим. Освен това също и намиращите се отдясно на Царев вир, на Богородична църква, та на свети Прокопий на двата камъка и низ Рила до Варвара, та на свети Илия, та на Габровец и покрай брега на свети Георги, и на свети Архангел, та на Дриска и до крепостта пак отново нагоре над Царев вир нивите и лозята са манастирски. Но освен това и Ломница с Крушевица и Арменица, нивите, които са над село Пъстра въз Рила, и това всичко е манастирско. Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене, Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода си, Петър Теодосов с братята си и всички правдини на това място. Също и средната планина, отгдето изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също с река Илийна, догдето се слива с Рила, и от Лепшор на Комаревски връх, та на Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен, на манастирския метох и отдясно на град Стоб в Рила и низ Рила - в Струма, и въз струма до Германщица, и въз Германщица до Българино, и въз Българино, та на Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро, и на Прекуковица, та пак на планина Рила. И над всички тези [земи] да има неотемлима власт този пустинножител Иван Рилски при показ на това златопечатано слово на моето царство.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/78/RilskaGramota.JPG
В света са известни два града със същото наименование - древния град Стоби в древната областта Пеония, днешна Македония и българското село Стоб. Тук се смята, че произхода на имената на двата града, въпреки тяхното общо значение е напълно различен. Докато произходът на град Стоби е гръцки и идва от гръцката дума стобос (лош език, мъмрене) вероятно заради лошото гръцко говорене по тези земи в епохата преди Филип, то името на българското село Стоб има типичен старобългарски произход и идва от думата стобор и нейния кратък вариант стоб, което значи ограда, плет, тараба и което в контекста на типичните скални образувания точно отговаря, както на името на природния феномен, така и на името на населеното място. Името на село Стоб още от ранното среновековие отговаря точно на вида на природните образувания, а те не свой ред се оприличават на ограда и плет. Неправилно е схващането, че думата стобор е за означаване на стълб. В слая със стобор и стобори става дума за поредица от стълбове. В тази връзка се открива и генеалогичната връзка между двете български думи стоб - ограда и столб, като последната преминава в стълб в съвременния език. Думата "стълб" е една от най-древните думи на земята като символ на стремежа на човека да гради към небето. Староиндийското звучене на думата стълб е също идентично - староинд. stabhnāti. Шведското и датското звучене е също сходно - staver със значението "кол на ограда" и староисландското stopull „стълб“, заедно с латвийското stabs „стълб“.
Хипотеза за генезиса на старобългарската дума "стобор"
По своя произход думата стобор има сложен съставен характер, като корените на думата произтичат изцяло от страробългарския език. В българският език думата стобор има следните значения: 1. Название на жилищно помещение в българската къща (под стряхата). 2. Тесен коридор, който обикаля една, две или даже три страни на жилището - това значение на думата е разпространено в Странджа и не се различава сематично от предходното. 3. Ограда от колове, пръти, клони или дървени стълбове.
Тук се изказва хипотезата, че думата стобор е съставена от кореновото сливане на думите от старобългарския столб и обвор, като думата обвор също е сложна, съставна. Тя е образувана от представка об-, която има значение, за "нещо, което включва в себе си цялото" и воръ, вора, която староруска и старобългарска дума присъстваща и в полския език със значение на плет, ограда. В руският език думите воръ и вора със значение ограда са произлезли от старобългарската дума вра, която е глагол със значение навирам. Така макар и общия си произход смисълът се запазва в следното изречение: "Вра в обвора"(навирам добитъка в обора). Има и съществена смислова разлика между думата вор със значение на "ограда" и думата стобор със значение "ограда от стълби(стълбове)" когато се употребяват в единствено или множествено число. Така например вор и стобор се употребяват за означаване на единична ограда, докато обвор и стобори се употребяват за обозначаване на "обкръжаващи огради" или за загреждение, образувано от множество огради и това е въпреки разликата в числата между обор и стобори.
С други думи най-първичния план на образуване на сложната дума стобор е столбвор образувана от думите столб в модификацията стоб и обвор, чието сливане дава стобвор, което е еквивалентно на стобор. Така семантичното значение на думата стобор се различава коренно от значенията на обор и вор и означава "ограда от стълбове". Тази семантична концепция напълно отговаря на архитектурните означения, с които се ползвала думата в наименованията на отделните части от българското жилище. Така този лингвистичен анализ допълнително допринася за етимологичните търсения на произхода на името на средновековния град Стоб в България.
http://miglen.com/opendir/uploads/2009/08/m_1225652278_stob_piramidi_2_1.jpg
http://pirin.biz/images/stories/alberghi/GA-407/800px-stob-pyramids-9.jpg
Ето как започва Рилската грамота и тескста в който се цитира град Стоб:
Нещо благочестиво и много приятно и похвално за всички христолюбиви царе е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога и с почитание към светите Негови църкви.
Поради това и моето царство, което владее по помазание от Бога и по апостолско предание престола на светопочиналите царе, и заради благочестиво християнство и топла обич към Бога и почитание към светите негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни царе на българския престол, заради всичко това и моето царство, като узна за този закон и предание, благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатано слово на моето царство на манастира на царството ми на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички негови села и за всички негови метоси, за всички владения и правдини, сиреч нови и стари.
А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Бъдино, Дриска и Гаган, което е планина; Орлица, манастирски метох до Бруждим, на височината Лохотница и низ Лохотница в Рила, и въз Рила у Бруждим. Освен това също и намиращите се отдясно на Царев вир, на Богородична църква, та на свети Прокопий на двата камъка и низ Рила до Варвара, та на свети Илия, та на Габровец и покрай брега на свети Георги, и на свети Архангел, та на Дриска и до крепостта пак отново нагоре над Царев вир нивите и лозята са манастирски. Но освен това и Ломница с Крушевица и Арменица, нивите, които са над село Пъстра въз Рила, и това всичко е манастирско. Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене, Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода си, Петър Теодосов с братята си и всички правдини на това място. Също и средната планина, отгдето изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също с река Илийна, догдето се слива с Рила, и от Лепшор на Комаревски връх, та на Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен, на манастирския метох и отдясно на град Стоб в Рила и низ Рила - в Струма, и въз струма до Германщица, и въз Германщица до Българино, и въз Българино, та на Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро, и на Прекуковица, та пак на планина Рила. И над всички тези [земи] да има неотемлима власт този пустинножител Иван Рилски при показ на това златопечатано слово на моето царство.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/78/RilskaGramota.JPG
Средновековният произход на името на село Пастра и неговото присъствие в грамотата на цар Иван Шишман към Рилския манастир
Оригинална статия на Димитър Геориев - Даков
Както и село Стоб, така и село Пастра са стари поселения от ранното средновековие. И двете населени места фигурират като град Стоб и село Пъстра в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Един от най-импозантните царствени документи на последния български цар е издаден със златен печат през 21 септември 1378 година и един от малкото останали царски инсигнии, запазени по българските земи и свидетелстващи за бледата на факти средновековна история на България.
Произходът на името Пастра е със старобългарски произход. Това име произлиза от страбългарската дума пъстръ, която означава пъстър. Старобълтарската дума пъстръ има коренна етимологична разлика с гръцката дума за шарен, пъстър и разнообразен, която е ποικίλος. Това може да ни засвителства, че основателите на селището са българи от ранното средновековие. В последствие Името на селото Пъстръ се видоизменя на Пъстра, запазвайки отново мъжкия граматичен род, въпреки окончанието. В още по-късен етап именно във времето след грамотата на цар Иван Шишман в хронологичен аспект, името Пъстра без етимологически пречки и девиации се видоизменя в Пастра, като двете наименования са етимологически тъждествени и еднакви: Пъстра=Пастра. Така името "пастра" пренася през вековете спомена и културата на старобългарския език. Съвременната книжовна дума пъстър произлиза от инверсията на звуковете в думата пъстръ и показва изключително близката генеалогия на съвременния книжовен и старобългарски език.
Село Пастра е известно с пещерата на Иван Рилски.
http://vilibg.net/attr_pics/42_1.jpg
http://nqmam.info/Rila/okoto.JPG
http://pirin.biz/images/stories/alberghi/GA-17/2.jpg
Както и село Стоб, така и село Пастра са стари поселения от ранното средновековие. И двете населени места фигурират като град Стоб и село Пъстра в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Един от най-импозантните царствени документи на последния български цар е издаден със златен печат през 21 септември 1378 година и един от малкото останали царски инсигнии, запазени по българските земи и свидетелстващи за бледата на факти средновековна история на България.
Произходът на името Пастра е със старобългарски произход. Това име произлиза от страбългарската дума пъстръ, която означава пъстър. Старобълтарската дума пъстръ има коренна етимологична разлика с гръцката дума за шарен, пъстър и разнообразен, която е ποικίλος. Това може да ни засвителства, че основателите на селището са българи от ранното средновековие. В последствие Името на селото Пъстръ се видоизменя на Пъстра, запазвайки отново мъжкия граматичен род, въпреки окончанието. В още по-късен етап именно във времето след грамотата на цар Иван Шишман в хронологичен аспект, името Пъстра без етимологически пречки и девиации се видоизменя в Пастра, като двете наименования са етимологически тъждествени и еднакви: Пъстра=Пастра. Така името "пастра" пренася през вековете спомена и културата на старобългарския език. Съвременната книжовна дума пъстър произлиза от инверсията на звуковете в думата пъстръ и показва изключително близката генеалогия на съвременния книжовен и старобългарски език.
Село Пастра е известно с пещерата на Иван Рилски.
http://vilibg.net/attr_pics/42_1.jpg
http://nqmam.info/Rila/okoto.JPG
http://pirin.biz/images/stories/alberghi/GA-17/2.jpg
петък, 10 юли 2009 г.
Едно безусловно доказателство за това кои са българите
Димитър Георгиев- Даков
В науката анонимния историческия сборник “Джагфар тарихъ” все още не може да се приеме като истинно средство за черпене на информация. Това обаче е най-достоверния източник за историята на древните българи. Той ни дава сведението, че начело на племето оногури хан Кубрат поставил син Испер или Аспар, който по-късно е известен като Исперих или Аспарух. Основното поселение на Аспарух било по делтата на река Дунав през 671. От тази дата може да бъде започне съществуването на държавата на Аспарух, а нейното юридическо озаконяване е чак до окончателната победа на Аспарух над Константин четвърти Погонат.
Изборът на Аспарух да посели Онгъла не е произволен. В него той намира сигурна блатиска и речна защита от хазарските нападения срещунеговия народ. От 670 до 680 десет години са необходими на Аспарух в неутралната позиция на Онгъла, за да се подготви за война. Както става ясно по-късно, пак благодарение на Онгъла, Аспарух печели и битката с Византия. Очевидно нездравата миризма на дунавски блата в Онгъла са влошили здравето на византийския император, който решил да отпътува за Месемврия на лечение. Блатистият терен, както и деморализираната армия без военначалник, обръщат окупацията на византийците в бягство, при което българите успяват да унищожат почти цялата войска. От това кратко описание се вижда колко далновиден стратег е Аспарух. При това привлича своя враг на собствена територия.
Защо Онгъла е български и кое е прякото свидетелство, че всичко свързано с него има пряко отношение към произхода на българската държава.
В резултат на спечелената битка Онгъла се превръща в столица на Аспарух в началото на неговото държавническо управление, което му напомня за спечелената пълна победа. По-късно Аспарух прави столицата Плиска, която очевидно засвидетелствала мощта на българите пред славяните. В действителност Аспарух обединява номадските народи по пътя си а на славяните в Мизия дава федералитет. Няма друга по мащабна държавническа дейност от тази Аспарух.
Днес етимологичният анализ на топонимиката и хидронимиката от този период ни дава основание за произхода на българите със абсолютна точност.
Да приемем сега, че историческия сборник “Джагфар тарихъ” не е достоверен.
Дълги години се смята, че това име означава "ъгъл", но в напоследък надделява мнението, че неговото старо тюркско значение е `укрепено място`.
В действителност тези предположение въобще не са верни. Наподобяването на звуците е от варианта даден от патриарх Никифор за името на Онгъла, който той произнася по конкретно Онглос, но това няма нищо общо с ъгъл.
Ето колко произволни могат понякога да бъдат етимологическите анализи, при това доста плитко направени.
Не е възможно столичното укрепление да е било извън Онгъла, когато там се сражават двете войски в едноименното сражение. Онгъла помества главното военното укрепление и голяма част от цивилното население. До 681 столица на България е военното укрепление при днешното село Никулицел. След териториалното разширение и отстъпване на земите на Мизия от Византия (Византия прави този ход, за да се саморазправят българите с враждебните славяни преселили се по тези земи пресичайки Дунава), Аспарух изгражда нова и модерна столица, което му отнема около 10 години. През периода 781-700 почти няма сведения за живота и политиката на Аспарух.
Каква е етимологическата загадка на Онгъла. Тя е проста. Всички исторически свидетелства сочат, че Аспарух е начело на племето на оногури или оногундури. Логично е областта да носи името на оногурите, които първи заселили този от столетия пуст и необитаван край. Най близкото селище бил тракийски черноморски град Истрос. Вероятно това била причината Аспар да започне да нарича себе си Испар или Испор, заради нариичаната преди това заета земя с името Истрия, а голямата река Дунав носила гръцкото име Истър, което всъщност било тракийско и много близко до това на българите. С други думи тракийското близко поселение по крайбрежието имало своите далечни близки корени с прабългарите, затова толкова си приличат имената Испор и Истър. Това навярно е и допълнителна причина да вярваме, че Аспарух се е движил по древни маршрути.
И така топонима Онгъл произлиза от името на племето на Аспарух оногури.
С това доказваме, че сведенията в историческия сборник “Джагфар тарихъ” са верни и правдоподобни.
В науката анонимния историческия сборник “Джагфар тарихъ” все още не може да се приеме като истинно средство за черпене на информация. Това обаче е най-достоверния източник за историята на древните българи. Той ни дава сведението, че начело на племето оногури хан Кубрат поставил син Испер или Аспар, който по-късно е известен като Исперих или Аспарух. Основното поселение на Аспарух било по делтата на река Дунав през 671. От тази дата може да бъде започне съществуването на държавата на Аспарух, а нейното юридическо озаконяване е чак до окончателната победа на Аспарух над Константин четвърти Погонат.
Изборът на Аспарух да посели Онгъла не е произволен. В него той намира сигурна блатиска и речна защита от хазарските нападения срещунеговия народ. От 670 до 680 десет години са необходими на Аспарух в неутралната позиция на Онгъла, за да се подготви за война. Както става ясно по-късно, пак благодарение на Онгъла, Аспарух печели и битката с Византия. Очевидно нездравата миризма на дунавски блата в Онгъла са влошили здравето на византийския император, който решил да отпътува за Месемврия на лечение. Блатистият терен, както и деморализираната армия без военначалник, обръщат окупацията на византийците в бягство, при което българите успяват да унищожат почти цялата войска. От това кратко описание се вижда колко далновиден стратег е Аспарух. При това привлича своя враг на собствена територия.
Защо Онгъла е български и кое е прякото свидетелство, че всичко свързано с него има пряко отношение към произхода на българската държава.
В резултат на спечелената битка Онгъла се превръща в столица на Аспарух в началото на неговото държавническо управление, което му напомня за спечелената пълна победа. По-късно Аспарух прави столицата Плиска, която очевидно засвидетелствала мощта на българите пред славяните. В действителност Аспарух обединява номадските народи по пътя си а на славяните в Мизия дава федералитет. Няма друга по мащабна държавническа дейност от тази Аспарух.
Днес етимологичният анализ на топонимиката и хидронимиката от този период ни дава основание за произхода на българите със абсолютна точност.
Да приемем сега, че историческия сборник “Джагфар тарихъ” не е достоверен.
Дълги години се смята, че това име означава "ъгъл", но в напоследък надделява мнението, че неговото старо тюркско значение е `укрепено място`.
В действителност тези предположение въобще не са верни. Наподобяването на звуците е от варианта даден от патриарх Никифор за името на Онгъла, който той произнася по конкретно Онглос, но това няма нищо общо с ъгъл.
Ето колко произволни могат понякога да бъдат етимологическите анализи, при това доста плитко направени.
Не е възможно столичното укрепление да е било извън Онгъла, когато там се сражават двете войски в едноименното сражение. Онгъла помества главното военното укрепление и голяма част от цивилното население. До 681 столица на България е военното укрепление при днешното село Никулицел. След териториалното разширение и отстъпване на земите на Мизия от Византия (Византия прави този ход, за да се саморазправят българите с враждебните славяни преселили се по тези земи пресичайки Дунава), Аспарух изгражда нова и модерна столица, което му отнема около 10 години. През периода 781-700 почти няма сведения за живота и политиката на Аспарух.
Каква е етимологическата загадка на Онгъла. Тя е проста. Всички исторически свидетелства сочат, че Аспарух е начело на племето на оногури или оногундури. Логично е областта да носи името на оногурите, които първи заселили този от столетия пуст и необитаван край. Най близкото селище бил тракийски черноморски град Истрос. Вероятно това била причината Аспар да започне да нарича себе си Испар или Испор, заради нариичаната преди това заета земя с името Истрия, а голямата река Дунав носила гръцкото име Истър, което всъщност било тракийско и много близко до това на българите. С други думи тракийското близко поселение по крайбрежието имало своите далечни близки корени с прабългарите, затова толкова си приличат имената Испор и Истър. Това навярно е и допълнителна причина да вярваме, че Аспарух се е движил по древни маршрути.
И така топонима Онгъл произлиза от името на племето на Аспарух оногури.
С това доказваме, че сведенията в историческия сборник “Джагфар тарихъ” са верни и правдоподобни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)