Пред ада

Мъртъв ден пред мен стои,
мъртъв ден с мъртви хора,
без дъх и даже без копнеж,
чакам залеза потънал в ръж,
Тягостни минути и застой,
срещнах този спрял покой,
нито искам да сънувам,
нито дните да бленувам.
Пред ада на земята
тихо съм изправен
и от бога на небето
неусетно съм забравен.