Deltata-na-Venera-/dgeorgieff
Shared via AddThis
неделя, 26 юли 2009 г.
събота, 25 юли 2009 г.
петък, 10 юли 2009 г.
От къде произлиза името на град Варна и нейната връзка с Троя
От къде произлиза името на град Варна и нейната връзка с Троя
Димитър Георгиев - Даков
Когато нямаме история, нямаме дори какво да разкажем на децата си. Те растат в своебразен културно-исторически вакуум. До този момент няма добре формулирана теория за това откъде произлиза името на града. А това е градът с най-древно поселение в Европа. Въпреки това е унизително, че не знаем историята по произхода на името на този впечатлителен град.
От времето на тракийско-гръцкото поселение на града, той е носил името Одесос. Така е известен и във всички исторически източници. Популярност това название намира по времето след Троянската война. Имайки предвид днешната локализация на Троя в близост до Дарданелите, можем логически да заключим, че Одисей е имал две възможности за връщането си обратно. Единият е превилния път в южна посока от Дарданелите, а другия е през самите Дарданели. Можем да си представим колко непознато е било крайбрежието на на Евксински понт за йонийския итакиец Одисей. Очевидно 10-тте години на странстване са били дълга почивка на разгул и живуркане по тогавашните черноморски хотели. Пресъздадени от неговите другари в друга светлина, тези събития добиват характера на премеждия, заточения и мъки по намиране на обратния път за вкъщи. Тъй като още тогава крайбрежието е било на определени места гръцко, името Одесос на град Варна е най-голямото историческо доказателство, запазило и до днес, за точната географска локализация на злополучния маршрут по завръщането на Одисей. Завърналите се с него траки, участници във войната, очевидно се опитали да изхитрят известния със своята мъдрост Одисей, за да ги закара до родните им земи. И сега съвсем логично звучи възстановката, че в Троянската война са участвали племенни групи от двете страни на Босфора и говори за огромните мащаби, които в действителност военния конфликт е имал като отзвук в региона.
С други думи Троя е била нещо като сухоземен пропусквател на търговски кораби, изграещ ролята на морски пират. Нейното могъщество се изразявало археологически при разкопките на Шлиман с петнайсетте пласта на различни поселения, имащи различен племенен произход.
Високата крепостна стена била проектирана по начин, че да бъде непревземаема. Това показва само колко много врагове са имали троянците.
Едно от първите препятствия в пътешествието на Одисей било преминаването през чудовищата на Сцила и Харибда. Много изследователи мислят, че това е протокът Гибралтар. Това обаче е напълно погрешно. Пълният географски еквивалент, така точно и красноречиво разказан от гърците са един след друг следващите протоци Дарданели и Босфор. Няма друго по-точно описание за това произведение на Омир, което отново е пълно и вярно историческо свидетелство за отминали събития. В това отношение Омир е по-велик от Херодот и не той, а самия Омир е бащата на историята. Навярно по това време нивото на Световния океан било по високо, заради интензивното топене на ледниците и вероятно водите на Средиземно море влизали със страшна скорост през Дарданелите и Босфора. Днес подобно явление е нечувано, но то не пречи да е съществувало в древността като своеобразен катаклизъм, какъвто е бил избухването на вулкана Санторини и който също днес няма как да се види или представи в цялата му грандиозност. Вероятно явление наблюдавано през протоците между Азия и Европа е било прелюдия към по-големия потоп на света, предизвикал строенето на Кораба на Ной и загуването на много цивилизации като тази на шумерите.
Произходът на името на град Варна е строго прабългарски. Той произлиза от древен прабългарски град в Пакистан, наречен Varnu, а в по ново време се нарича като съвременния град Bannu в северозападната гранична провинция на Пакистан.
Жалко, че до този момент нито един историк не откри и не доказа този истински етимологичен произход на топонима Варна.
Димитър Георгиев - Даков
Когато нямаме история, нямаме дори какво да разкажем на децата си. Те растат в своебразен културно-исторически вакуум. До този момент няма добре формулирана теория за това откъде произлиза името на града. А това е градът с най-древно поселение в Европа. Въпреки това е унизително, че не знаем историята по произхода на името на този впечатлителен град.
От времето на тракийско-гръцкото поселение на града, той е носил името Одесос. Така е известен и във всички исторически източници. Популярност това название намира по времето след Троянската война. Имайки предвид днешната локализация на Троя в близост до Дарданелите, можем логически да заключим, че Одисей е имал две възможности за връщането си обратно. Единият е превилния път в южна посока от Дарданелите, а другия е през самите Дарданели. Можем да си представим колко непознато е било крайбрежието на на Евксински понт за йонийския итакиец Одисей. Очевидно 10-тте години на странстване са били дълга почивка на разгул и живуркане по тогавашните черноморски хотели. Пресъздадени от неговите другари в друга светлина, тези събития добиват характера на премеждия, заточения и мъки по намиране на обратния път за вкъщи. Тъй като още тогава крайбрежието е било на определени места гръцко, името Одесос на град Варна е най-голямото историческо доказателство, запазило и до днес, за точната географска локализация на злополучния маршрут по завръщането на Одисей. Завърналите се с него траки, участници във войната, очевидно се опитали да изхитрят известния със своята мъдрост Одисей, за да ги закара до родните им земи. И сега съвсем логично звучи възстановката, че в Троянската война са участвали племенни групи от двете страни на Босфора и говори за огромните мащаби, които в действителност военния конфликт е имал като отзвук в региона.
С други думи Троя е била нещо като сухоземен пропусквател на търговски кораби, изграещ ролята на морски пират. Нейното могъщество се изразявало археологически при разкопките на Шлиман с петнайсетте пласта на различни поселения, имащи различен племенен произход.
Високата крепостна стена била проектирана по начин, че да бъде непревземаема. Това показва само колко много врагове са имали троянците.
Едно от първите препятствия в пътешествието на Одисей било преминаването през чудовищата на Сцила и Харибда. Много изследователи мислят, че това е протокът Гибралтар. Това обаче е напълно погрешно. Пълният географски еквивалент, така точно и красноречиво разказан от гърците са един след друг следващите протоци Дарданели и Босфор. Няма друго по-точно описание за това произведение на Омир, което отново е пълно и вярно историческо свидетелство за отминали събития. В това отношение Омир е по-велик от Херодот и не той, а самия Омир е бащата на историята. Навярно по това време нивото на Световния океан било по високо, заради интензивното топене на ледниците и вероятно водите на Средиземно море влизали със страшна скорост през Дарданелите и Босфора. Днес подобно явление е нечувано, но то не пречи да е съществувало в древността като своеобразен катаклизъм, какъвто е бил избухването на вулкана Санторини и който също днес няма как да се види или представи в цялата му грандиозност. Вероятно явление наблюдавано през протоците между Азия и Европа е било прелюдия към по-големия потоп на света, предизвикал строенето на Кораба на Ной и загуването на много цивилизации като тази на шумерите.
Произходът на името на град Варна е строго прабългарски. Той произлиза от древен прабългарски град в Пакистан, наречен Varnu, а в по ново време се нарича като съвременния град Bannu в северозападната гранична провинция на Пакистан.
Жалко, че до този момент нито един историк не откри и не доказа този истински етимологичен произход на топонима Варна.
Едно безусловно доказателство за това кои са българите
Димитър Георгиев- Даков
В науката анонимния историческия сборник “Джагфар тарихъ” все още не може да се приеме като истинно средство за черпене на информация. Това обаче е най-достоверния източник за историята на древните българи. Той ни дава сведението, че начело на племето оногури хан Кубрат поставил син Испер или Аспар, който по-късно е известен като Исперих или Аспарух. Основното поселение на Аспарух било по делтата на река Дунав през 671. От тази дата може да бъде започне съществуването на държавата на Аспарух, а нейното юридическо озаконяване е чак до окончателната победа на Аспарух над Константин четвърти Погонат.
Изборът на Аспарух да посели Онгъла не е произволен. В него той намира сигурна блатиска и речна защита от хазарските нападения срещунеговия народ. От 670 до 680 десет години са необходими на Аспарух в неутралната позиция на Онгъла, за да се подготви за война. Както става ясно по-късно, пак благодарение на Онгъла, Аспарух печели и битката с Византия. Очевидно нездравата миризма на дунавски блата в Онгъла са влошили здравето на византийския император, който решил да отпътува за Месемврия на лечение. Блатистият терен, както и деморализираната армия без военначалник, обръщат окупацията на византийците в бягство, при което българите успяват да унищожат почти цялата войска. От това кратко описание се вижда колко далновиден стратег е Аспарух. При това привлича своя враг на собствена територия.
Защо Онгъла е български и кое е прякото свидетелство, че всичко свързано с него има пряко отношение към произхода на българската държава.
В резултат на спечелената битка Онгъла се превръща в столица на Аспарух в началото на неговото държавническо управление, което му напомня за спечелената пълна победа. По-късно Аспарух прави столицата Плиска, която очевидно засвидетелствала мощта на българите пред славяните. В действителност Аспарух обединява номадските народи по пътя си а на славяните в Мизия дава федералитет. Няма друга по мащабна държавническа дейност от тази Аспарух.
Днес етимологичният анализ на топонимиката и хидронимиката от този период ни дава основание за произхода на българите със абсолютна точност.
Да приемем сега, че историческия сборник “Джагфар тарихъ” не е достоверен.
Дълги години се смята, че това име означава "ъгъл", но в напоследък надделява мнението, че неговото старо тюркско значение е `укрепено място`.
В действителност тези предположение въобще не са верни. Наподобяването на звуците е от варианта даден от патриарх Никифор за името на Онгъла, който той произнася по конкретно Онглос, но това няма нищо общо с ъгъл.
Ето колко произволни могат понякога да бъдат етимологическите анализи, при това доста плитко направени.
Не е възможно столичното укрепление да е било извън Онгъла, когато там се сражават двете войски в едноименното сражение. Онгъла помества главното военното укрепление и голяма част от цивилното население. До 681 столица на България е военното укрепление при днешното село Никулицел. След териториалното разширение и отстъпване на земите на Мизия от Византия (Византия прави този ход, за да се саморазправят българите с враждебните славяни преселили се по тези земи пресичайки Дунава), Аспарух изгражда нова и модерна столица, което му отнема около 10 години. През периода 781-700 почти няма сведения за живота и политиката на Аспарух.
Каква е етимологическата загадка на Онгъла. Тя е проста. Всички исторически свидетелства сочат, че Аспарух е начело на племето на оногури или оногундури. Логично е областта да носи името на оногурите, които първи заселили този от столетия пуст и необитаван край. Най близкото селище бил тракийски черноморски град Истрос. Вероятно това била причината Аспар да започне да нарича себе си Испар или Испор, заради нариичаната преди това заета земя с името Истрия, а голямата река Дунав носила гръцкото име Истър, което всъщност било тракийско и много близко до това на българите. С други думи тракийското близко поселение по крайбрежието имало своите далечни близки корени с прабългарите, затова толкова си приличат имената Испор и Истър. Това навярно е и допълнителна причина да вярваме, че Аспарух се е движил по древни маршрути.
И така топонима Онгъл произлиза от името на племето на Аспарух оногури.
С това доказваме, че сведенията в историческия сборник “Джагфар тарихъ” са верни и правдоподобни.
В науката анонимния историческия сборник “Джагфар тарихъ” все още не може да се приеме като истинно средство за черпене на информация. Това обаче е най-достоверния източник за историята на древните българи. Той ни дава сведението, че начело на племето оногури хан Кубрат поставил син Испер или Аспар, който по-късно е известен като Исперих или Аспарух. Основното поселение на Аспарух било по делтата на река Дунав през 671. От тази дата може да бъде започне съществуването на държавата на Аспарух, а нейното юридическо озаконяване е чак до окончателната победа на Аспарух над Константин четвърти Погонат.
Изборът на Аспарух да посели Онгъла не е произволен. В него той намира сигурна блатиска и речна защита от хазарските нападения срещунеговия народ. От 670 до 680 десет години са необходими на Аспарух в неутралната позиция на Онгъла, за да се подготви за война. Както става ясно по-късно, пак благодарение на Онгъла, Аспарух печели и битката с Византия. Очевидно нездравата миризма на дунавски блата в Онгъла са влошили здравето на византийския император, който решил да отпътува за Месемврия на лечение. Блатистият терен, както и деморализираната армия без военначалник, обръщат окупацията на византийците в бягство, при което българите успяват да унищожат почти цялата войска. От това кратко описание се вижда колко далновиден стратег е Аспарух. При това привлича своя враг на собствена територия.
Защо Онгъла е български и кое е прякото свидетелство, че всичко свързано с него има пряко отношение към произхода на българската държава.
В резултат на спечелената битка Онгъла се превръща в столица на Аспарух в началото на неговото държавническо управление, което му напомня за спечелената пълна победа. По-късно Аспарух прави столицата Плиска, която очевидно засвидетелствала мощта на българите пред славяните. В действителност Аспарух обединява номадските народи по пътя си а на славяните в Мизия дава федералитет. Няма друга по мащабна държавническа дейност от тази Аспарух.
Днес етимологичният анализ на топонимиката и хидронимиката от този период ни дава основание за произхода на българите със абсолютна точност.
Да приемем сега, че историческия сборник “Джагфар тарихъ” не е достоверен.
Дълги години се смята, че това име означава "ъгъл", но в напоследък надделява мнението, че неговото старо тюркско значение е `укрепено място`.
В действителност тези предположение въобще не са верни. Наподобяването на звуците е от варианта даден от патриарх Никифор за името на Онгъла, който той произнася по конкретно Онглос, но това няма нищо общо с ъгъл.
Ето колко произволни могат понякога да бъдат етимологическите анализи, при това доста плитко направени.
Не е възможно столичното укрепление да е било извън Онгъла, когато там се сражават двете войски в едноименното сражение. Онгъла помества главното военното укрепление и голяма част от цивилното население. До 681 столица на България е военното укрепление при днешното село Никулицел. След териториалното разширение и отстъпване на земите на Мизия от Византия (Византия прави този ход, за да се саморазправят българите с враждебните славяни преселили се по тези земи пресичайки Дунава), Аспарух изгражда нова и модерна столица, което му отнема около 10 години. През периода 781-700 почти няма сведения за живота и политиката на Аспарух.
Каква е етимологическата загадка на Онгъла. Тя е проста. Всички исторически свидетелства сочат, че Аспарух е начело на племето на оногури или оногундури. Логично е областта да носи името на оногурите, които първи заселили този от столетия пуст и необитаван край. Най близкото селище бил тракийски черноморски град Истрос. Вероятно това била причината Аспар да започне да нарича себе си Испар или Испор, заради нариичаната преди това заета земя с името Истрия, а голямата река Дунав носила гръцкото име Истър, което всъщност било тракийско и много близко до това на българите. С други думи тракийското близко поселение по крайбрежието имало своите далечни близки корени с прабългарите, затова толкова си приличат имената Испор и Истър. Това навярно е и допълнителна причина да вярваме, че Аспарух се е движил по древни маршрути.
И така топонима Онгъл произлиза от името на племето на Аспарух оногури.
С това доказваме, че сведенията в историческия сборник “Джагфар тарихъ” са верни и правдоподобни.
сряда, 8 юли 2009 г.
Логиката в топонима на областта Парорбелия и на оронима Орбелия. Орфей и Орбелия
Орфей и латинска Орбелия
Димитър Георгиев - Даков
Сведенията за топонима Парорбелия или както е известна по-късно само Орбелия, са взаимствани от римски източници, а те от своя страна черпят своите корени от местните орграфски названия. Това не важи само за новите създадени от римляни градове, а така също и за някои названия на римски градове, изградени върху стари поселения и предишни варварски населени места. С други думи градската топонимика е силно латинизирана, докато оронимика и хидронимиката следва логиката на местните наименования, което е съвсем резонно. Търпейки драстична елинизация е неприемливо да приемем, че латинската топонимика понашите земи, която директно е търпяла огромно елинистично културно влияние, не е била преко подчинена на традициите в елинистичната топонимика.
Защо в настоящата си статия категорично отхвърлям възможността, думата Orbelus да не е с римски, тоест латински произход. На първо място звученето на думата не е изписвано със символите Orbellus, което би могло да значи красива планина, но тази теза е абсурдна и не може да бъде истинска, тъй като думата не може да има смесен произход в лицето на орос, което значи планина на гръцки и bellus, което значи красив на латински. С други думи няма как риляните да са използвали в едно име гръцки корен и латинско прилагателно - от лингвистична гледна точка тази теза е абсурдна. Още повече, че топонима се изписва на латински като Orbelus, а не като Orbellus, което значи, че наставката belus е оригиналната част от местния топоним. Това е и причината да смятаме, че наименованието не е латинизирано, а е точно римско копие на произнасяното от автохтонното население местно име на географски обект.
В науката Орбелус ли по-точно от гръцки Орбелос се смята, че е тракийско и означава снежна или бяла планина. Това е правдоподобно, тъй като думата бял има тракийски корени. В науката е известно, че тракийската дума за бял е bela. Семантичното означение на бял е чист и хубав, като противоположен и антиподен на значенията грозен и мръсен. В този смисъл прилагателното бела е заимствано от римляните като втори синоним на основната класическа дума за красив в латинския pulcher, като след латинизирането на Тракия под влияние на тракийския език навлиза думата bellus, като на латински е с двойно л, за да се избегне обеззвучаването на беззвучната съгласна л, както е в оригиналната тракийска дума "бела". Дори това старание на римската лингвистика да запази красивозвучащата дума "бела" в нейната първобитна и местна форма, по-късните заимствания у европейските народи я видоизменят из основи. Една от причините, за да се възприеме така силно чужда дума от Рим е тракийките да са били красиви и бели жени, че да запленят римляните. Така и до днес във френския език съществува belle.
Никак няма да е безумно обаче съчетанието на гръцката дума за планина като орос и тракийското bela. Близостта на Рила и Пирин до гръцките древни общности говори и подкрепя подобно влияние. Нещо повече, общите комуникации между гръцки и тракийски са били изключително близки и феноменално интензивни, особено в пограничните райони, където траки и гърци векове са общували, но не са се сливали, заради разнобойността в културите и разнородния произход на езика им. Сам Херодот признава, че елинската народност се формира от малоазийските дорийци, смесили се с местните пеласги - траки. Това което е феноменално и не се признава от нито една историография досега е, че траките или наричани още пеласги са прапрабългари, заселили местата на Апенините и Балканския полуостров като първа вълна далеч преди Великото преселение на народите. Като активен номадски народ протобългарите от времето на китайските династии са мигрирали постоянно. Ако приемем като опорната точка времето на начало на строежа на Великата китайска стена, което е 700 г преди христа, би следвало да заключим че често повтарящите се набези на протобългари датират от столетия. Възможно е в няколко хиладолетия по-рано Пеласгите, тоест траките да формират своите народностни племенни групи на територията на Южна Европа. Дорийците свесвайки се с пеласгите по гръцкото южно крайбрежие оформят елинистичния етнос. Северните пеласги на Егейското крайбрежие въпреки набезите на пиратите останали незавзети. Там последните самосъзнание за тракийско поселение са изкоренени в началото на 20 век от прогръцкия и антибългарски режим. Можем да си представим жестокия културен и етнически разнобой между гърци и траки, датиращ от хилядолетия. Изходът е в изселване на тракийското българско население.
Но да се върнем на феноменалната дума бела. Тя не е случайна. Гръцкият език по своите несъвършенства е уникален . При него беззвучната "б" се замества от "п". Така столицата на Александър Македонски наречена с тракийското име Bela и значеща хубава, на гръцки звучи Бела. Освен красивите жени по българските земи, Рим се е чувствал горд да внесе думата Бела в своя език, като част от гордата приемственост за прякото наследство на Рим върху земите на император Александър Македонски. Нещо повече, вероятно най-пресния и уважаван кумир за всеки римски император е била колонизационната политика на Александър Велики. Поради по-голямата точност на латинския във чисто фонетичен план, Рим заема думата Бела, а не думата Пела, както е останала в историята от своя гръцки синонимен еквивалент.
С името Орбелус или Орбелия се е наричала цялата област на планините Рила, Пирин, Славянка и Родопите. По долината на река Места е имало значително гръцко влияние. И до ден днешен Гърция счита наричания с гръцкото име град Неврокопи (днешен Гоце Делчев) и неговата околия за изконно гръцка, според което е задължила България да предоставя безвъзмездно водите на река Места за гръцко стопанско предназначение. От визията на наблюдател в Банско и неврокопско до късно лято се виждат заснежени и най-високите върхове в Родопите. Ето защо никак не ви изненадва, че древните са наричали цялата планинска верига на Рила, Пирин и Родопите с името Орбелос или Орпелос без да имат познания за орографското деление на тези планини. Поради тази примина в науката все още не е известно точното локализиране на Орбелия за кой от трите географски обекта касае с пълна точност. Така Рила и Пирин често се считат За част от Орбелия, но в това число може да бъде включена и прилежащата Родопа планина.
Така пълният етимологичен и фонетичен преход на думата Орбелус е от Оробелос с чисто гръцкото му звучене и по-точно дори Оропелос, което след ламбдатизация звучи Оропейос. В последствието на латинистичното влияние върху имената о се заменя с у и от Оропейос се видоизменя на Оропеус. В последния случай звучната гласна у допълнително обезвучава беззвучната п, за да заприлича на Оропеус и Орпеус. Загубилата сила на звука п лесно се изражда във ф.
Димитър Георгиев - Даков
Сведенията за топонима Парорбелия или както е известна по-късно само Орбелия, са взаимствани от римски източници, а те от своя страна черпят своите корени от местните орграфски названия. Това не важи само за новите създадени от римляни градове, а така също и за някои названия на римски градове, изградени върху стари поселения и предишни варварски населени места. С други думи градската топонимика е силно латинизирана, докато оронимика и хидронимиката следва логиката на местните наименования, което е съвсем резонно. Търпейки драстична елинизация е неприемливо да приемем, че латинската топонимика понашите земи, която директно е търпяла огромно елинистично културно влияние, не е била преко подчинена на традициите в елинистичната топонимика.
Защо в настоящата си статия категорично отхвърлям възможността, думата Orbelus да не е с римски, тоест латински произход. На първо място звученето на думата не е изписвано със символите Orbellus, което би могло да значи красива планина, но тази теза е абсурдна и не може да бъде истинска, тъй като думата не може да има смесен произход в лицето на орос, което значи планина на гръцки и bellus, което значи красив на латински. С други думи няма как риляните да са използвали в едно име гръцки корен и латинско прилагателно - от лингвистична гледна точка тази теза е абсурдна. Още повече, че топонима се изписва на латински като Orbelus, а не като Orbellus, което значи, че наставката belus е оригиналната част от местния топоним. Това е и причината да смятаме, че наименованието не е латинизирано, а е точно римско копие на произнасяното от автохтонното население местно име на географски обект.
В науката Орбелус ли по-точно от гръцки Орбелос се смята, че е тракийско и означава снежна или бяла планина. Това е правдоподобно, тъй като думата бял има тракийски корени. В науката е известно, че тракийската дума за бял е bela. Семантичното означение на бял е чист и хубав, като противоположен и антиподен на значенията грозен и мръсен. В този смисъл прилагателното бела е заимствано от римляните като втори синоним на основната класическа дума за красив в латинския pulcher, като след латинизирането на Тракия под влияние на тракийския език навлиза думата bellus, като на латински е с двойно л, за да се избегне обеззвучаването на беззвучната съгласна л, както е в оригиналната тракийска дума "бела". Дори това старание на римската лингвистика да запази красивозвучащата дума "бела" в нейната първобитна и местна форма, по-късните заимствания у европейските народи я видоизменят из основи. Една от причините, за да се възприеме така силно чужда дума от Рим е тракийките да са били красиви и бели жени, че да запленят римляните. Така и до днес във френския език съществува belle.
Никак няма да е безумно обаче съчетанието на гръцката дума за планина като орос и тракийското bela. Близостта на Рила и Пирин до гръцките древни общности говори и подкрепя подобно влияние. Нещо повече, общите комуникации между гръцки и тракийски са били изключително близки и феноменално интензивни, особено в пограничните райони, където траки и гърци векове са общували, но не са се сливали, заради разнобойността в културите и разнородния произход на езика им. Сам Херодот признава, че елинската народност се формира от малоазийските дорийци, смесили се с местните пеласги - траки. Това което е феноменално и не се признава от нито една историография досега е, че траките или наричани още пеласги са прапрабългари, заселили местата на Апенините и Балканския полуостров като първа вълна далеч преди Великото преселение на народите. Като активен номадски народ протобългарите от времето на китайските династии са мигрирали постоянно. Ако приемем като опорната точка времето на начало на строежа на Великата китайска стена, което е 700 г преди христа, би следвало да заключим че често повтарящите се набези на протобългари датират от столетия. Възможно е в няколко хиладолетия по-рано Пеласгите, тоест траките да формират своите народностни племенни групи на територията на Южна Европа. Дорийците свесвайки се с пеласгите по гръцкото южно крайбрежие оформят елинистичния етнос. Северните пеласги на Егейското крайбрежие въпреки набезите на пиратите останали незавзети. Там последните самосъзнание за тракийско поселение са изкоренени в началото на 20 век от прогръцкия и антибългарски режим. Можем да си представим жестокия културен и етнически разнобой между гърци и траки, датиращ от хилядолетия. Изходът е в изселване на тракийското българско население.
Но да се върнем на феноменалната дума бела. Тя не е случайна. Гръцкият език по своите несъвършенства е уникален . При него беззвучната "б" се замества от "п". Така столицата на Александър Македонски наречена с тракийското име Bela и значеща хубава, на гръцки звучи Бела. Освен красивите жени по българските земи, Рим се е чувствал горд да внесе думата Бела в своя език, като част от гордата приемственост за прякото наследство на Рим върху земите на император Александър Македонски. Нещо повече, вероятно най-пресния и уважаван кумир за всеки римски император е била колонизационната политика на Александър Велики. Поради по-голямата точност на латинския във чисто фонетичен план, Рим заема думата Бела, а не думата Пела, както е останала в историята от своя гръцки синонимен еквивалент.
С името Орбелус или Орбелия се е наричала цялата област на планините Рила, Пирин, Славянка и Родопите. По долината на река Места е имало значително гръцко влияние. И до ден днешен Гърция счита наричания с гръцкото име град Неврокопи (днешен Гоце Делчев) и неговата околия за изконно гръцка, според което е задължила България да предоставя безвъзмездно водите на река Места за гръцко стопанско предназначение. От визията на наблюдател в Банско и неврокопско до късно лято се виждат заснежени и най-високите върхове в Родопите. Ето защо никак не ви изненадва, че древните са наричали цялата планинска верига на Рила, Пирин и Родопите с името Орбелос или Орпелос без да имат познания за орографското деление на тези планини. Поради тази примина в науката все още не е известно точното локализиране на Орбелия за кой от трите географски обекта касае с пълна точност. Така Рила и Пирин често се считат За част от Орбелия, но в това число може да бъде включена и прилежащата Родопа планина.
Така пълният етимологичен и фонетичен преход на думата Орбелус е от Оробелос с чисто гръцкото му звучене и по-точно дори Оропелос, което след ламбдатизация звучи Оропейос. В последствието на латинистичното влияние върху имената о се заменя с у и от Оропейос се видоизменя на Оропеус. В последния случай звучната гласна у допълнително обезвучава беззвучната п, за да заприлича на Оропеус и Орпеус. Загубилата сила на звука п лесно се изражда във ф.
неделя, 5 юли 2009 г.
Проблеми на консултанта с родителя на дете с аутизъм с
1. Трудна отмяна на чувството за вина, дълбоко вкоренена у родителя на дете с аутизъм.
2. Консултантът с усилия цели да премахне чувството за обреченост у родителя, без да дава надежди. Изтъква се на преден план, че степента на аутистичните характеристики на детето могат с подходящо обучение, отношение и любящо възпитание да търпят позитивно развитие. Не се обсъждат песимистични варианти и лоши бъдещи картини на протичане на заболяването, тъй като дори и най-тежките форми на аутизъм търпят положително развитие при максимално добро обгрижване. Препоръчва се от страна на консултанта тясно сътрудничество с опитен дефектолог, който поема и е съгласен да изпълнява грижите по обучението на детето. В случая на аутистичното дете дефектолога спомага много повече от лекаря за преодоляване на трудностите по адаптацията и развиването на умения чрез възпитание и обучение, отколкото медицината може да направи, порад факта, че няма успешно, валидно и доказало се във времето лечение на увредите при аутизъм. Ролята на дефектолога и родителя е равностойна, като много пъти дефектолога като специалист оказва специализирана помощ и дава ценни съвети и познания на родителите, относно специфичните изисквания на техните деца. Опитният и стажуван дефектолог е и добър психолог, който може да оказва ползотворно и хармонично влияние върху разгръщането на любовта и вниманието на родителя към своето дете аутист. Консултантът само затвърждава взаимовръзката и сплотява съюза на родителя и дефектолога в преодоляване на увреденото детско функциониране и разствойство на развитието. Ролята на консултанта не е да изземва функциите на дефектолога, а тъкмо обратното, да насърчава правилното взаимодействие между учител-дефектолог - родител - дете аутист.
3. Основен проблем за консулнтанта е как правилно да насочи родителя към компетентната лекарска намеса. Тук идва същината на сложността в психологическото консултиране. На първо място консултанта трябва предварително да се е уверил, че медицинските изследвания и консултации не травмират или точно обратно, травмират родителите, както е в повечето случаи. Препоръката на консултанта за правилно медицинско насочване е съществена, особено когато консултанта се явава първо звено за запознаване със проблематиката на аутизма. В този случай консултанта е нужно да е предварително започнат с факта, че само тесния специалист е оторизиран да запознава родителя със специфичните проблеми на неговото дете и поради тази причина детето не бива и не може да бъде насочвано към своя личен лекар или общ педиатър например. Този тесен специалист е детският невролог или детския психиатър. Те са оторизирани да поставят след определено стационарно наблюдение трудната диагноза на аутизма.
В случаите когато родителите не могат да проумеят ситуацията или страдат от депресивни състояния, тесния специлист избира подхода за деклариране на диагнозата, подпомогнат от психолог или консултанта на родителите. За да бъде напълно сигурен в какви ръце консултанта праща родителите, той е длъжен да се увери в добрите и уместни препоръки на лицето, заемащо ролята на тесния медицински специалист. Тези условности са задължителни, когато консултанта насочва родителите, за да не е възможен нежелатен ефект от препоръката.
4. Консултантът е длъжен да познава из основи болестната специфика на аутизма при децата, за да бъде напълно компетентен при решаването на многостранните психологични проблеми, засягащи както детето, така и неговите родители. С други думи нужен е опит и практика в специализирани заведения или е препоръчителна специализация по проблема под формата стаж, курс и тясно специализиране по проблема.
Когато консултанта е неподготвен по проблема, а желае да помогне на родителите, той мож да отложи старта на първите сеанси докато се запознае с материята и като провежда сеансите заедно с детето и родителите му. Целта на тези първоначални сеанси е опознавателна за самия консултант като въпросите към самите родители е редно да са прецизирани и оскъдни. Родителите изпитват естествено притеснение да отговарят в присъствието на своите деца. Особено важно е сеансите да се провеждат разделно и при всеки един от родителите самостоятелно. Нужно е консултанта да се води от основанието за провеждане на сеансите. Ако родителите са насочени от специалист, той е длъжен да консултира и двамата родители. Ако само единият родител се обръща за помощ, за консулнтанта той е водещия родител. причините могат да бъдат различни. Важен е проблемът, който е поставен за разрешаване пред консултанта.
5. Консултантът вижда проблема пред родителите, но не го формулира, а го изгражда като свой собствен проблем и се стреми по косвен път да създаде условията за неговото разрешаване от самия родител. Консултантът винаги бива търсен да реши проблема. Най често този проблем е бил формулиран от родителя и консултанта се натоварва със задачата да намери решение. Вдействителност консултантът знаейки формулирания проблем и изготвайки действителниямотивационен проблем помага на розителя да изгради собственото си решение за проблема, което да е негово собствено. Консултантът е на страната на родителя, той съпреживява тревогите и проблемите като заедно с родителя поставя първоначалния проблем за решение, изготвя нови работни проблеми по преодобяване на кризата и помага на родителя сам да вземе най-доброто решение за него и за неговото болно дете.
6. Консултантът се осведомява за трудната ситуация по използването на физическа сила при възпитанието на детето аутист или за физическото малтретиране на детето. Той е длъжен да разкрие реалното функциониране на родителските грижи, за да има реална визия за преодоляване на проблема, в което да води и самия родител към тази посока. За тази цел са нужни и двамата родители и тяхното съгласие да сътрудничат. Без родителя да изяглава съгласие за сътрудничене, консултирането е немислимо.
2. Консултантът с усилия цели да премахне чувството за обреченост у родителя, без да дава надежди. Изтъква се на преден план, че степента на аутистичните характеристики на детето могат с подходящо обучение, отношение и любящо възпитание да търпят позитивно развитие. Не се обсъждат песимистични варианти и лоши бъдещи картини на протичане на заболяването, тъй като дори и най-тежките форми на аутизъм търпят положително развитие при максимално добро обгрижване. Препоръчва се от страна на консултанта тясно сътрудничество с опитен дефектолог, който поема и е съгласен да изпълнява грижите по обучението на детето. В случая на аутистичното дете дефектолога спомага много повече от лекаря за преодоляване на трудностите по адаптацията и развиването на умения чрез възпитание и обучение, отколкото медицината може да направи, порад факта, че няма успешно, валидно и доказало се във времето лечение на увредите при аутизъм. Ролята на дефектолога и родителя е равностойна, като много пъти дефектолога като специалист оказва специализирана помощ и дава ценни съвети и познания на родителите, относно специфичните изисквания на техните деца. Опитният и стажуван дефектолог е и добър психолог, който може да оказва ползотворно и хармонично влияние върху разгръщането на любовта и вниманието на родителя към своето дете аутист. Консултантът само затвърждава взаимовръзката и сплотява съюза на родителя и дефектолога в преодоляване на увреденото детско функциониране и разствойство на развитието. Ролята на консултанта не е да изземва функциите на дефектолога, а тъкмо обратното, да насърчава правилното взаимодействие между учител-дефектолог - родител - дете аутист.
3. Основен проблем за консулнтанта е как правилно да насочи родителя към компетентната лекарска намеса. Тук идва същината на сложността в психологическото консултиране. На първо място консултанта трябва предварително да се е уверил, че медицинските изследвания и консултации не травмират или точно обратно, травмират родителите, както е в повечето случаи. Препоръката на консултанта за правилно медицинско насочване е съществена, особено когато консултанта се явава първо звено за запознаване със проблематиката на аутизма. В този случай консултанта е нужно да е предварително започнат с факта, че само тесния специалист е оторизиран да запознава родителя със специфичните проблеми на неговото дете и поради тази причина детето не бива и не може да бъде насочвано към своя личен лекар или общ педиатър например. Този тесен специалист е детският невролог или детския психиатър. Те са оторизирани да поставят след определено стационарно наблюдение трудната диагноза на аутизма.
В случаите когато родителите не могат да проумеят ситуацията или страдат от депресивни състояния, тесния специлист избира подхода за деклариране на диагнозата, подпомогнат от психолог или консултанта на родителите. За да бъде напълно сигурен в какви ръце консултанта праща родителите, той е длъжен да се увери в добрите и уместни препоръки на лицето, заемащо ролята на тесния медицински специалист. Тези условности са задължителни, когато консултанта насочва родителите, за да не е възможен нежелатен ефект от препоръката.
4. Консултантът е длъжен да познава из основи болестната специфика на аутизма при децата, за да бъде напълно компетентен при решаването на многостранните психологични проблеми, засягащи както детето, така и неговите родители. С други думи нужен е опит и практика в специализирани заведения или е препоръчителна специализация по проблема под формата стаж, курс и тясно специализиране по проблема.
Когато консултанта е неподготвен по проблема, а желае да помогне на родителите, той мож да отложи старта на първите сеанси докато се запознае с материята и като провежда сеансите заедно с детето и родителите му. Целта на тези първоначални сеанси е опознавателна за самия консултант като въпросите към самите родители е редно да са прецизирани и оскъдни. Родителите изпитват естествено притеснение да отговарят в присъствието на своите деца. Особено важно е сеансите да се провеждат разделно и при всеки един от родителите самостоятелно. Нужно е консултанта да се води от основанието за провеждане на сеансите. Ако родителите са насочени от специалист, той е длъжен да консултира и двамата родители. Ако само единият родител се обръща за помощ, за консулнтанта той е водещия родител. причините могат да бъдат различни. Важен е проблемът, който е поставен за разрешаване пред консултанта.
5. Консултантът вижда проблема пред родителите, но не го формулира, а го изгражда като свой собствен проблем и се стреми по косвен път да създаде условията за неговото разрешаване от самия родител. Консултантът винаги бива търсен да реши проблема. Най често този проблем е бил формулиран от родителя и консултанта се натоварва със задачата да намери решение. Вдействителност консултантът знаейки формулирания проблем и изготвайки действителниямотивационен проблем помага на розителя да изгради собственото си решение за проблема, което да е негово собствено. Консултантът е на страната на родителя, той съпреживява тревогите и проблемите като заедно с родителя поставя първоначалния проблем за решение, изготвя нови работни проблеми по преодобяване на кризата и помага на родителя сам да вземе най-доброто решение за него и за неговото болно дете.
6. Консултантът се осведомява за трудната ситуация по използването на физическа сила при възпитанието на детето аутист или за физическото малтретиране на детето. Той е длъжен да разкрие реалното функциониране на родителските грижи, за да има реална визия за преодоляване на проблема, в което да води и самия родител към тази посока. За тази цел са нужни и двамата родители и тяхното съгласие да сътрудничат. Без родителя да изяглава съгласие за сътрудничене, консултирането е немислимо.
събота, 4 юли 2009 г.
Консултационни проблеми при родители на деца с аутизъм
Консултационни проблеми при родители на деца с аутизъм
За правилното развитие и адаптирането на децата с аутизъм, от особено голямо значение са правилните нагласи и хармоничното консултиране на родителите им, тъй като родителското влияние и обучение са явява есенциално и не може да бъде заместено с други подходи. Съществени са не само контактите на детето със социума и с околния свят, но като че ли най-важни са нарушените взаимодействия между родител-дете. Може да се каже, че родителите макар и здрави, поради невъзможността да открият подходяща форма на контакт с детето си, са безкрайно дезадаптирани и на фона на пълно здраве спират да търсят контакта с децата си, обезверени от липсата на интерес на собствените им деца към тях. С други думи проблемите на родителите са свързани със непреодолими бариери и невъзможности за осъзнаване на проблемите около тях самите и техните деца. Затрудненото рефлективно родителско поведение е изключително подходящо за психологическо консултиране, тъй като резултатите от него дават бърз и обнадеждаващ ефект върху двете страни на взаимотношението родител - дете-аутист. За децата аутисти можем да обобщим, че основен адаптивен проблем е нарушенията в образуването и поддържавенот на контакти във всякаква форма - социални, емоционални, "интимно-лични" между тях и родителите, предметни контакти (предпочитанието на едни предмети пред други също е свидетелство за нарушение в сферата на контактите), сетивните контакти.
Преди да продължим с основната материя трябва изясним сложността на увредите в контактите. Увредите на контактите никак не са само присъщи за аутистичните деца. Тях можем да разделим на експресивна увреда на контакта, каквато е налице при аутистичните деца и двигателно-инконтиненционална увреда на контакта, каквато е налице при хиперактивните деца, за които въобще не е задължително присъствието на аутистични черти в поведението им. Трябва да се отбележи, че както при аутизма със свръхфиксацията на вниманието, така и при хипективните деца с незадържането на вниманието, е увредена в различна степен функцията на вниманието.
Основните рефлективно-когнитивни нарушения при родителите на деца с аутизъм, които са главно резултат от дисадаптации, но могат да бъдат обсъждани в контекста на аутистично-генетичната обвързаност между родителя, носител на аутистични гени и детето аутист, могат да бъдат изброени в следната последователност:
1. Несъзнаване на наличието на болестни отклонения у тяхното собствено дете.
2. Интерпретирането на видимите и ясно забележими отклонения в поведението и развитие на детето им е категоризирано като странност и индивидуална особеност, извън спектъра на някаква болестност.
3. Закъснението на говорните функции и трудностите в адаптацията се отчитат от родителите на детето с аутизъм като особено и временно закъсняване, в резултат на което те са нетърпеливи за настъпването на резултатите за подобрение. И макар тези резултати често да не идват, родителя налага вътрешни схеми за заблуда и залъгване от реалната представата и ситуация, като упорито отказва да приеме, че закъснението е особено сериозен проблем и е основна част от проявлението на болестта.
4. Отлагане във времето на всякаква форма на родителска намеса заради и докато трае чакането на появата на забавените и непроявени функции на детето. Характерът на нарушенията при децата с аутизъм са такива, че родителите видимо възприемат децата си по нормален начин, макар и в известна степен отчуждени от самите свои деца, поради липсата на интерес от страна на рожбите им към тях. С други думи родителите са раздвоени в своите представи мисли и нагласи, защото на фона на пълното физическо здраве, децата аутисти страдат от значително забавяне в проявлението на функции като език, реч, експресия на чувства, мислене, логическо мислене, двигателни автоматизми и речеви персеверации. Тези отклонения са видими само от опитното око на специалист дефектолог или лекар, но не и за родителя на аутиста. В случая забелязаните дефекти в поведението се отчитат от родителя, но се отхвърлят и не се приемат, а са условност, поради която си струва чакането, което в крайна сметка ще доведе до така желаната компенсация на дефицитите.
Нарушените контакти и тяхното неправолинейно функциониране води до затруднение в постигането на резултатите за възпитание и внасянето на нови обучителни структури, тъй като както възпитателните, така и образователните конструкти се опират на здраво проявените и солидно-интактни, неувредени форми на контакти.
5. Липсата на отношение на децата аутисти към техните родители и нарушеното общуване, могат да доведат до неуместни упреци родители, без да са способни да коригират действията си. Родителя приема статуквото поради липса на други алтернативи и избира изчаквателния стереотип на поведение.
6. Родителя на аутистичното дете не се старае, ригиден е, привиква към стереотипите на детето си, сякаш особеностите в поведението на аутистичното дете са прилепчиви, вместо да изгражда свои собствени и да ги внушава у детето.
7. Родители на аутистични деца пребивавайки в един общ и специфичен континуум със своите рожби не изпитват удовлетворение, щастие, емоционален конфорт и утеха. Вместо това изпитват чувство на вина, срам, себеподценяване, понижено самочувствие.
8. Обучението на родителите на аутисти често протича в некомпетентни формати или в неадакватна форма, което създава грешни представи от позицията на потърпевш и вместо да изяснява проблемите, това псевдо обучение ги задълбочава.
9. Родителите не поддържат най-чето активна и напрегната връзката между себе си и преучилищния педагог, както и между него и детето аутист.
За правилното развитие и адаптирането на децата с аутизъм, от особено голямо значение са правилните нагласи и хармоничното консултиране на родителите им, тъй като родителското влияние и обучение са явява есенциално и не може да бъде заместено с други подходи. Съществени са не само контактите на детето със социума и с околния свят, но като че ли най-важни са нарушените взаимодействия между родител-дете. Може да се каже, че родителите макар и здрави, поради невъзможността да открият подходяща форма на контакт с детето си, са безкрайно дезадаптирани и на фона на пълно здраве спират да търсят контакта с децата си, обезверени от липсата на интерес на собствените им деца към тях. С други думи проблемите на родителите са свързани със непреодолими бариери и невъзможности за осъзнаване на проблемите около тях самите и техните деца. Затрудненото рефлективно родителско поведение е изключително подходящо за психологическо консултиране, тъй като резултатите от него дават бърз и обнадеждаващ ефект върху двете страни на взаимотношението родител - дете-аутист. За децата аутисти можем да обобщим, че основен адаптивен проблем е нарушенията в образуването и поддържавенот на контакти във всякаква форма - социални, емоционални, "интимно-лични" между тях и родителите, предметни контакти (предпочитанието на едни предмети пред други също е свидетелство за нарушение в сферата на контактите), сетивните контакти.
Преди да продължим с основната материя трябва изясним сложността на увредите в контактите. Увредите на контактите никак не са само присъщи за аутистичните деца. Тях можем да разделим на експресивна увреда на контакта, каквато е налице при аутистичните деца и двигателно-инконтиненционална увреда на контакта, каквато е налице при хиперактивните деца, за които въобще не е задължително присъствието на аутистични черти в поведението им. Трябва да се отбележи, че както при аутизма със свръхфиксацията на вниманието, така и при хипективните деца с незадържането на вниманието, е увредена в различна степен функцията на вниманието.
Основните рефлективно-когнитивни нарушения при родителите на деца с аутизъм, които са главно резултат от дисадаптации, но могат да бъдат обсъждани в контекста на аутистично-генетичната обвързаност между родителя, носител на аутистични гени и детето аутист, могат да бъдат изброени в следната последователност:
1. Несъзнаване на наличието на болестни отклонения у тяхното собствено дете.
2. Интерпретирането на видимите и ясно забележими отклонения в поведението и развитие на детето им е категоризирано като странност и индивидуална особеност, извън спектъра на някаква болестност.
3. Закъснението на говорните функции и трудностите в адаптацията се отчитат от родителите на детето с аутизъм като особено и временно закъсняване, в резултат на което те са нетърпеливи за настъпването на резултатите за подобрение. И макар тези резултати често да не идват, родителя налага вътрешни схеми за заблуда и залъгване от реалната представата и ситуация, като упорито отказва да приеме, че закъснението е особено сериозен проблем и е основна част от проявлението на болестта.
4. Отлагане във времето на всякаква форма на родителска намеса заради и докато трае чакането на появата на забавените и непроявени функции на детето. Характерът на нарушенията при децата с аутизъм са такива, че родителите видимо възприемат децата си по нормален начин, макар и в известна степен отчуждени от самите свои деца, поради липсата на интерес от страна на рожбите им към тях. С други думи родителите са раздвоени в своите представи мисли и нагласи, защото на фона на пълното физическо здраве, децата аутисти страдат от значително забавяне в проявлението на функции като език, реч, експресия на чувства, мислене, логическо мислене, двигателни автоматизми и речеви персеверации. Тези отклонения са видими само от опитното око на специалист дефектолог или лекар, но не и за родителя на аутиста. В случая забелязаните дефекти в поведението се отчитат от родителя, но се отхвърлят и не се приемат, а са условност, поради която си струва чакането, което в крайна сметка ще доведе до така желаната компенсация на дефицитите.
Нарушените контакти и тяхното неправолинейно функциониране води до затруднение в постигането на резултатите за възпитание и внасянето на нови обучителни структури, тъй като както възпитателните, така и образователните конструкти се опират на здраво проявените и солидно-интактни, неувредени форми на контакти.
5. Липсата на отношение на децата аутисти към техните родители и нарушеното общуване, могат да доведат до неуместни упреци родители, без да са способни да коригират действията си. Родителя приема статуквото поради липса на други алтернативи и избира изчаквателния стереотип на поведение.
6. Родителя на аутистичното дете не се старае, ригиден е, привиква към стереотипите на детето си, сякаш особеностите в поведението на аутистичното дете са прилепчиви, вместо да изгражда свои собствени и да ги внушава у детето.
7. Родители на аутистични деца пребивавайки в един общ и специфичен континуум със своите рожби не изпитват удовлетворение, щастие, емоционален конфорт и утеха. Вместо това изпитват чувство на вина, срам, себеподценяване, понижено самочувствие.
8. Обучението на родителите на аутисти често протича в некомпетентни формати или в неадакватна форма, което създава грешни представи от позицията на потърпевш и вместо да изяснява проблемите, това псевдо обучение ги задълбочава.
9. Родителите не поддържат най-чето активна и напрегната връзката между себе си и преучилищния педагог, както и между него и детето аутист.
Преливане
Преливане
D. GeorgieffЩе те залея с думи,
ще те залея със звуци,
ще те залея с моите мисли
и с погледа ми ще те следвам,
остани със мен,
ще те заливам докато не кажеш стига,
аз съм твойта жажда,
ще те залея с изворна вода,
щ те посипя с уханна роса
в изгрева на утринта.
Абонамент за:
Публикации (Atom)