Историческата личност на Орфей

Няма съмнение, че Орфей е исторически действителна личност. Най-важното сведение за неговата историческа реалност е участието му в похода на аргонавтите. Безусловна и неговата роля на върховен жрец и същевременно високопоставен тракиец, в лицето на царски син и наследник. Тъй като някои от траките били изкусни металурзи и миньори като сатрите, той заминава за Египет по времето на най-големите реформи в страната по установяване на монотеизма на Ехнатон. Ако приемем за достоверен факта, че похода на Аргонавтите се е състоял през 1400 година пр.н.е., а Ехнатон управлява 1353 BC – 1336 BC или 1351– 1334 BС то е напълно възможно Орфей да е пребивавал в Египет именно по времето на Аменхотеп IV- Ехнатон. Присъствието на Орфей в Египет не трябва да бъди съмнение, тъй като този факт е неоспорим поне за мен. Доказателство за това са най-ранните изображения на Орфей върху ваза със папирусни свитъци в ръка от 6 век пр.н.е. Папирусните свитъци са задължителен елемент в худоожествените сюжети върху съдове, с което гърците мълчаливо ни разказват за най-характерните символи на Орфей.
Реформите осъществени от Орфей и своеобразното южни експозиции на тракийските светилища - тези на Белинташ и Перперек, някои постройки на бесите по Бесапарските хълмове, доказват хелиотропизма във философската система на орфизма.
Освен търговско-обменните връзки между Египет и траките, свързан с доставката на метали, посредством Орфей се е осъществил и друг пренос - на нови религиозни схващания от Египет. Поради тази причина съществува удивително сходство в ритуалите на египетския гробищен церемониал с този на тракийския. Вероятно това се дължи на връзките между траките и египтяните.
Обичаите на отделните траки са се различавали драстично, което показва, че едни са се повлияли от религиозна реформа, а други не. Така например едни племена, плачели за мъртвите и се радвали на появата на новороденото.
Тази традиция обаче се изменила. Някои племена, като жреческите беси, вероятно повлияни от преданията на египтяните започнали да се радват на смъртта на човека, понеже така се освобождавал от земните неволи и плачели при раждането на дете, защото мъките му предстоели.
Тези разнопосочни традиции са съчетание на съвременното българско погребение, когато близките тъжат, а близките се радват, че човекът се е отървал от мъките. Представителите на тракийската аристокрация били погребвани със своите коне и колесници и една от жените им. Това е забележително сходно с погребенията на египетските фараони и погребенията на прабългарските ханове.
Самото име беси е нарицателно и твърде близко с египетския бог на смеха, песните и танците - Бес, който е аналог на Бакх, Бакхус. Те били наречени така заради разпуснатите си веселия по време на своите празници и винени угощения. Египетски е корена и на Сабес - синът на бога Бес. С времето то се е променило на Сабас, Сабаз, Сабазий, Сабезий.
Другият символ на героя Орфей е неговата лира. Дори днес притежанието на музикален инструмент е специфично изискване на талант и професия. Притежанието на лира е била царска привилегия само на най-изтъкнатите аристократи.
Да не говорим за едно от най-стриктно следените изисквания в античния свят - за да бъдеш герой в епос, ти задължително трябва да си цар или царски син. Обратното или противното, да си от незнатен род, е било извън каноните на епосното изкуство. Епосът е бил своеобразно династическо озаконяване на благородството. Разчитало се е чрез развитието на епоса, да се развива и обществото. Спазвала се е по -този начин добрата пропаганда на царската власт. Епосът е бил по-силен от глашатаите, вестниците и новините, взети заедно. Епосът е озаконявал величието на династията или в редки случай, когато тя не е отгаваряла на обществения интерес, я е осмивал. Епосът е бил устния договор, с който се е сключвала сделка между аристокрацията, царската династия и обществото, като неговата сила е била по-силна от писмения такъв. Ето това е най-силното доказателство и за царския и знатен произход на Орфей. Очевидно дотолкова знатен, че в митът за него смъртта му е причинена, не от обикновени люде, а от вакханки - жрици, вероятно равностойни нему в религиозен аспект. Това идва да покаже, че реформите на Орфей или са накърнили още с нововъвеждането си интересите на обществото, или не са могли да бъдат възприети веднага.

Логиката в топонима на областта Парорбелия и на оронима Орбелия. Орфей и Орбелия

Орфей и латинска Орбелия

Димитър Георгиев - Даков

Сведенията за топонима Парорбелия или както е известна по-късно само Орбелия, са взаимствани от римски източници, а те от своя страна черпят своите корени от местните орграфски названия. Това не важи само за новите създадени от римляни градове, а така също и за някои названия на римски градове, изградени върху стари поселения и предишни варварски населени места. С други думи градската топонимика е силно латинизирана, докато оронимика и хидронимиката следва логиката на местните наименования, което е съвсем резонно. Търпейки драстична елинизация е неприемливо да приемем, че латинската топонимика понашите земи, която директно е търпяла огромно елинистично културно влияние, не е била преко подчинена на традициите в елинистичната топонимика.
Защо в настоящата си статия категорично отхвърлям възможността, думата Orbelus да не е с римски, тоест латински произход. На първо място звученето на думата не е изписвано със символите Orbellus, което би могло да значи красива планина, но тази теза е абсурдна и не може да бъде истинска, тъй като думата не може да има смесен произход в лицето на орос, което значи планина на гръцки и bellus, което значи красив на латински. С други думи няма как риляните да са използвали в едно име гръцки корен и латинско прилагателно - от лингвистична гледна точка тази теза е абсурдна. Още повече, че топонима се изписва на латински като Orbelus, а не като Orbellus, което значи, че наставката belus е оригиналната част от местния топоним. Това е и причината да смятаме, че наименованието не е латинизирано, а е точно римско копие на произнасяното от автохтонното население местно име на географски обект.
В науката Орбелус ли по-точно от гръцки Орбелос се смята, че е тракийско и означава снежна или бяла планина. Това е правдоподобно, тъй като думата бял има тракийски корени. В науката е известно, че тракийската дума за бял е bela. Семантичното означение на бял е чист и хубав, като противоположен и антиподен на значенията грозен и мръсен. В този смисъл прилагателното бела е заимствано от римляните като втори синоним на основната класическа дума за красив в латинския pulcher, като след латинизирането на Тракия под влияние на тракийския език навлиза думата bellus, като на латински е с двойно л, за да се избегне обеззвучаването на беззвучната съгласна л, както е в оригиналната тракийска дума "бела". Дори това старание на римската лингвистика да запази красивозвучащата дума "бела" в нейната първобитна и местна форма, по-късните заимствания у европейските народи я видоизменят из основи. Една от причините, за да се възприеме така силно чужда дума от Рим е тракийките да са били красиви и бели жени, че да запленят римляните. Така и до днес във френския език съществува belle.
Никак няма да е безумно обаче съчетанието на гръцката дума за планина като орос и тракийското bela. Близостта на Рила и Пирин до гръцките древни общности говори и подкрепя подобно влияние. Нещо повече, общите комуникации между гръцки и тракийски са били изключително близки и феноменално интензивни, особено в пограничните райони, където траки и гърци векове са общували, но не са се сливали, заради разнобойността в културите и разнородния произход на езика им. Сам Херодот признава, че елинската народност се формира от малоазийските дорийци, смесили се с местните пеласги - траки. Това което е феноменално и не се признава от нито една историография досега е, че траките или наричани още пеласги са прапрабългари, заселили местата на Апенините и Балканския полуостров като първа вълна далеч преди Великото преселение на народите. Като активен номадски народ протобългарите от времето на китайските династии са мигрирали постоянно. Ако приемем като опорната точка времето на начало на строежа на Великата китайска стена, което е 700 г преди христа, би следвало да заключим че често повтарящите се набези на протобългари датират от столетия. Възможно е в няколко хиладолетия по-рано Пеласгите, тоест траките да формират своите народностни племенни групи на територията на Южна Европа. Дорийците свесвайки се с пеласгите по гръцкото южно крайбрежие оформят елинистичния етнос. Северните пеласги на Егейското крайбрежие въпреки набезите на пиратите останали незавзети. Там последните самосъзнание за тракийско поселение са изкоренени в началото на 20 век от прогръцкия и антибългарски режим. Можем да си представим жестокия културен и етнически разнобой между гърци и траки, датиращ от хилядолетия. Изходът е в изселване на тракийското българско население.
Но да се върнем на феноменалната дума бела. Тя не е случайна. Гръцкият език по своите несъвършенства е уникален . При него беззвучната "б" се замества от "п". Така столицата на Александър Македонски наречена с тракийското име Bela и значеща хубава, на гръцки звучи Бела. Освен красивите жени по българските земи, Рим се е чувствал горд да внесе думата Бела в своя език, като част от гордата приемственост за прякото наследство на Рим върху земите на император Александър Македонски. Нещо повече, вероятно най-пресния и уважаван кумир за всеки римски император е била колонизационната политика на Александър Велики. Поради по-голямата точност на латинския във чисто фонетичен план, Рим заема думата Бела, а не думата Пела, както е останала в историята от своя гръцки синонимен еквивалент.
С името Орбелус или Орбелия се е наричала цялата област на планините Рила, Пирин, Славянка и Родопите. По долината на река Места е имало значително гръцко влияние. И до ден днешен Гърция счита наричания с гръцкото име град Неврокопи (днешен Гоце Делчев) и неговата околия за изконно гръцка, според което е задължила България да предоставя безвъзмездно водите на река Места за гръцко стопанско предназначение. От визията на наблюдател в Банско и неврокопско до късно лято се виждат заснежени и най-високите върхове в Родопите. Ето защо никак не ви изненадва, че древните са наричали цялата планинска верига на Рила, Пирин и Родопите с името Орбелос или Орпелос без да имат познания за орографското деление на тези планини. Поради тази примина в науката все още не е известно точното локализиране на Орбелия за кой от трите географски обекта касае с пълна точност. Така Рила и Пирин често се считат За част от Орбелия, но в това число може да бъде включена и прилежащата Родопа планина.
Така пълният етимологичен и фонетичен преход на думата Орбелус е от Оробелос с чисто гръцкото му звучене и по-точно дори Оропелос, което след ламбдатизация звучи Оропейос. В последствието на латинистичното влияние върху имената о се заменя с у и от Оропейос се видоизменя на Оропеус. В последния случай звучната гласна у допълнително обезвучава беззвучната п, за да заприлича на Оропеус и Орпеус. Загубилата сила на звука п лесно се изражда във ф.

Димитър Георгиев - Даков (оригинално съчинение)

Както и на пръв поглед е видно етимологията на думата е изключително сложна. Тезата, която ще трябва да оспорваме не, че името на героя,бога и царя Орфей е с финикийски произход.Ето и тезата подлежаща на оспорване изказана от богослова Ваклуш Толев. Думата "Орфей" има своя корен във финикийския език и изхожда от "aur", което значи светлина /знаете думата "аура" - нашата вътрешна същност, нашата еманация, която ни обгръща, брани и легитимира/ и "rofae", което значи лекувам. Ето как са кодирани в името му две тайни: дължината на вълната на светлината, която еманира и силата на енергията, с която върши своето деяние. "Човекът, който със светлина рекува" - това е буквалният превод на думата "Орфей". А то вече не е дума, то е вибрация, която носи едно име или прозвище, както Христос, както Буда - един символ, който определя предназначението му, а след това вече неговата воля ще му даде и изпълнението. Защото Орфей наистина е лекувал, лекувал е чрез своята музика. Затова тайната на неговото знание и тайната на неговото учение си остава музиката, която укротява. Аз не мога да приема, че той не е укротявал звероналичиeто - дивата си мисъл и змийските си желания; че не е давал крила на гълъбите на своята любов; че не е разтварял цветето на вдъхновението в света, който го е заобикалял. Винаги съм мислил, че той е укротявал нисшия си свят, укротявал е себе си! Ако това успеем да направим, с една или друга струна на неговата лира, ние наистина ще победим и ще укротим животното у нас, т.е. онзи брат, за който Ницше каза /моста между животното и свръхчовека, който се нарича човек/. А с една такава вибрация, която Орфей носи, логично е, да е надмогнал всичко у себе си, което са събрали хилядолетията в прераждането му и преминаването през различните царства - от растителното, през животинското, до човешкото и до обожествяването му. Преди всичко следвайки пътя на логиката следва да приемем името на Орфей като несобствено, а като нарицателно за неговите способности и таланти появили се в последствие в периода на съзряването му в личност. Истинското собствено име е престанало да вълнува кактодревните, така и нас съвременните хора, заради високото равнище на актуализация, при което делото олицетворява лично стта и личността олицетворява делото. Всъщност трябва веднага да отхвърлим финикийския произход в етимологията на името Орфей, изказан от Ваклуш Толев от финикийския глагол лекувам - рофео. Нищо общо нямат както траките с финикийците в своите култови практики. Освен това главното действие на Орфей е по отношение на чародейството, магията на изкуството и неговата красота на въздействие, свързана с възпяването. Следователно главен елемент на името е по-вероятно да бъде пеенето, отколкото лечението. Отхвърлям и по категоричен начин името на Орфей да заимства името на божеството Орфос в подземното царство на смъртните Хадес. По-скоро е налице обратното - името на Орфей и самоволното му слизане в Aда е повод той да бъде олицетворяван с божествен произход и това да е послужило като самостоятелна база за създаване на още едно божество в божествения пантеон, чиято пълна аналогичност е самия Орфей, но вече в обожествен персонаж. Така че името Орфос не обяснява името на най-известния поет и музикант на древността. Личните ми хипотези, че реалните корени на името са невъзможни за пълно разгадаване, заради отдалечеността във времето. Ако е бил най-добрия магичен певец на античността, то логично е името на произхожда от названието планински певец, защото навсякъде на изображенията е заобиколен с диви горски животни. На всяка цена, произхода на името е не просто финикийски или римски, а само и единствено гръцки, защото така се е запазил в световната история. Тогава ако приемем, че в резултат на гръко-тракийския синкретизъм думата има гръко-тракийски корени, то името на тракийския планински певец е оро-пей.Тази хипотеза заради съчетанието на две разноезични думи е крайно неправдоподобна от гледна точка на невъзможността на усвояването в гръцкия език на чужд езичен елемент без свойственото гръцко въплъщаване. Вариантът за възможността името Орфей да произлиза от латинската дума "орфан", което значи сирак не е възможен също, тъй като в образуването на името римляните няма как да вземат участие като приемници на гръцката култура. Най-оригинален е варианта за етимология при който се използват само гръцките думи "орфе" за мрак и "фос" за светлина, но няма как да обяснят символиката на името на героя, освен само присъствието на героя в Хадес, но той не слиза със светлина, а с лира, което е много голямо разминаване даже и за древните хора. Така името придобива етимологичния вариант "орфос", който също остава неправдоподобен. Най-точният и издържан етимологичен анализ е с латинската дума "Орбелус", която е име на планина в Балканския полуостров, но по всичко личи, че е с гръцки произход, заради приликата с наставката "ор" - която идва от гръцката дума за планина. "Орбелус" в съвремието благодарение на френския балканолог Ами Буе се нарича планина Пирин и прилежащата й Рила. Вдействителност тълкуванието на Аму Буе е грешно, а с това име гърците са обозначавали планините, които са ги разделяли от траките или по-точно тракийските планини. Ясно е, че във високопланинския пояс поради суровите условия на високопланинския пояс не е открито никакво поселение. От тази гледна точка, древните гърци няма да седнат да кръщават необитаеми планини като Пирин и Рила, още повече когато те са извън предела на техните владения. Неприязънта и културната непоносимост между елини и траки е била факт, който по всичко личи че е попречил на точното наименоване от страна на гърците на отделните ридове на Рило-Родопския масив, който за техните древни представи е бил едно цяло. От тази гледна точка в науката погрешно е останало означението на Пирин и Рила като планината Орбелус. В действителност това е името на Родопите в неговия гръцки вариант. Оттам произлиза варианта Орфелус, който след допълнително обеззвучаване на "л", заради известен ламдацизъм при тази буква, се превръщай в Орфеус. Както виждате един некадърен балканолог от Франция в лицето на Ами Буе идва и прави на пух и прах съвременната българска и антична топонимия на географските обекти, поради което и до ден днешен в света съществуват хиляди предположения от най-нелеп характер за етимологията на името Орфей. Това наистина е едно огромно научно откритие, което направих пред вас, защото всички следи бяха ужасно преплетени към истинското наименование на древните Родопи от самите гърци, които както виждате никой не ги е питал за тяхното истинско мнение. Вместо това добре платения изследовател Ами Буе създава само една за мен, но достатъчна историографска грешка , която коства на българската наука огромни затруднения. и така, не Пирин или Рила са преките наследници на планината "Орбелус" в древността, с която гърците обозначавали една от планините на Бълканския полуостров, а това име се е носело от самите Родопи. Така римляните също неспособни да установят локализацията на планината приемат гръцката дума за Орбелус, като в първоначалния си вид тя е имала формите Орпелус или Оропелус и още по-близкия и точен вариант на името Орпеус или Орпей, което е пълен еквивалент на Орфей във своеобразния преход на съгласните б-п-ф. Още един интересен етимологичен вариант съществува в името на Орфей. Той е свързван с най-силния символ на неговия образ и личност - арфата. Интересното е, че арфата не е гръцки инструмент, той езаимстван от египтяните и едва след престоя си в Египет е възможно да е започнал да развива своята музикална дарба и на този инструмен. Глупаво е да отричаме и самотното пребиваване на Орфей в Египет - като царски и богопомазан син, той е имал избрана компания дори и сред жреците като негови учители. Много близка е етимологията на името Орфей с това на Орион, което само потвърждава логиката, че името Орфей има изцяло гръцки произход, което заедно с разказите за Орфей е основен принос на този народ за съхраняване на сведенията относно тази реална и митологизирана историческа фигура. Като един последен вариант може да бъде представен корена на името Орфей думата арфа, но той е крайно неправдоподобен. С варианта на името Орфей се спираме и визираме точния превод на името му. Гърците кръщават певеца от Тракия съвсем логично на неговата родна планина, там където твори, пее, музицира, стихоплетства. Така че, точния гръцки превод на името Орфей е "певецът от планината Родопи" или още по кратко "Родопския певец". В случая с варианта, където наставката "орфе" със значение на гръцки "мрак" е използвана за корен на името, бихме могли със сигурност да отхвърлим подобна нелепа история, в която името на жреца на светлината, на музиката и на светлото поетично слово да бъде олицетворен с мрака. Именно за това този вариант носи своето логично безсмислие.
Сами по себе си едно име не е историята, която ни е необходима за Орфей поради далечния период на неговото рождение, но самото име носи понякога исторически факти и също говори за известни страни и характеристики на човека, местността, хората, географските обекти, които са го притежавали.