Translate

Pinterest

Общо показвания

Google+ Badge

четвъртък, 25 юни 2009 г.

Димитър Георгиев - Даков (оригинално съчинение)

Както и на пръв поглед е видно етимологията на думата е изключително сложна. Тезата, която ще трябва да оспорваме не, че името на героя,бога и царя Орфей е с финикийски произход.Ето и тезата подлежаща на оспорване изказана от богослова Ваклуш Толев. Думата "Орфей" има своя корен във финикийския език и изхожда от "aur", което значи светлина /знаете думата "аура" - нашата вътрешна същност, нашата еманация, която ни обгръща, брани и легитимира/ и "rofae", което значи лекувам. Ето как са кодирани в името му две тайни: дължината на вълната на светлината, която еманира и силата на енергията, с която върши своето деяние. "Човекът, който със светлина рекува" - това е буквалният превод на думата "Орфей". А то вече не е дума, то е вибрация, която носи едно име или прозвище, както Христос, както Буда - един символ, който определя предназначението му, а след това вече неговата воля ще му даде и изпълнението. Защото Орфей наистина е лекувал, лекувал е чрез своята музика. Затова тайната на неговото знание и тайната на неговото учение си остава музиката, която укротява. Аз не мога да приема, че той не е укротявал звероналичиeто - дивата си мисъл и змийските си желания; че не е давал крила на гълъбите на своята любов; че не е разтварял цветето на вдъхновението в света, който го е заобикалял. Винаги съм мислил, че той е укротявал нисшия си свят, укротявал е себе си! Ако това успеем да направим, с една или друга струна на неговата лира, ние наистина ще победим и ще укротим животното у нас, т.е. онзи брат, за който Ницше каза /моста между животното и свръхчовека, който се нарича човек/. А с една такава вибрация, която Орфей носи, логично е, да е надмогнал всичко у себе си, което са събрали хилядолетията в прераждането му и преминаването през различните царства - от растителното, през животинското, до човешкото и до обожествяването му. Преди всичко следвайки пътя на логиката следва да приемем името на Орфей като несобствено, а като нарицателно за неговите способности и таланти появили се в последствие в периода на съзряването му в личност. Истинското собствено име е престанало да вълнува кактодревните, така и нас съвременните хора, заради високото равнище на актуализация, при което делото олицетворява лично стта и личността олицетворява делото. Всъщност трябва веднага да отхвърлим финикийския произход в етимологията на името Орфей, изказан от Ваклуш Толев от финикийския глагол лекувам - рофео. Нищо общо нямат както траките с финикийците в своите култови практики. Освен това главното действие на Орфей е по отношение на чародейството, магията на изкуството и неговата красота на въздействие, свързана с възпяването. Следователно главен елемент на името е по-вероятно да бъде пеенето, отколкото лечението. Отхвърлям и по категоричен начин името на Орфей да заимства името на божеството Орфос в подземното царство на смъртните Хадес. По-скоро е налице обратното - името на Орфей и самоволното му слизане в Aда е повод той да бъде олицетворяван с божествен произход и това да е послужило като самостоятелна база за създаване на още едно божество в божествения пантеон, чиято пълна аналогичност е самия Орфей, но вече в обожествен персонаж. Така че името Орфос не обяснява името на най-известния поет и музикант на древността. Личните ми хипотези, че реалните корени на името са невъзможни за пълно разгадаване, заради отдалечеността във времето. Ако е бил най-добрия магичен певец на античността, то логично е името на произхожда от названието планински певец, защото навсякъде на изображенията е заобиколен с диви горски животни. На всяка цена, произхода на името е не просто финикийски или римски, а само и единствено гръцки, защото така се е запазил в световната история. Тогава ако приемем, че в резултат на гръко-тракийския синкретизъм думата има гръко-тракийски корени, то името на тракийския планински певец е оро-пей.Тази хипотеза заради съчетанието на две разноезични думи е крайно неправдоподобна от гледна точка на невъзможността на усвояването в гръцкия език на чужд езичен елемент без свойственото гръцко въплъщаване. Вариантът за възможно
стта името Орфей да произлиза от латинската дума "орфан", което значи сирак не е възможен също, тъй като в образуването на името римляните няма как да вземат участие като приемници на гръцката култура. Най-оригинален е варианта за етимология при който се използват само гръцките думи "орфе" за мрак и "фос" за светлина, но няма как да обяснят символиката на името на героя, освен само присъствието на героя в Хадес, но той не слиза със светлина, а с лира, което е много голямо разминаване даже и за древните хора. Така името придобива етимологичния вариант "орфос", който също остава неправдоподобен. Най-точният и издържан етимологичен анализ е с латинската дума "Орбелус", която е име на планина в Балканския полуостров, но по всичко личи, че е с гръцки произход, заради приликата с наставката "ор" - която идва от гръцката дума за планина. "Орбелус" в съвремието благодарение на френския балканолог Ами Буе се нарича планина Пирин и прилежащата й Рила. Вдействителност тълкуванието на Аму Буе е грешно, а с това име гърците са обозначавали планините, които са ги разделяли от траките или по-точно тракийските планини. Ясно е, че във високопланинския пояс поради суровите условия на високопланинския пояс не е открито никакво поселение. От тази гледна точка, древните гърци няма да седнат да кръщават необитаеми планини като Пирин и Рила, още повече когато те са извън предела на техните владения. Неприязънта и културната непоносимост между елини и траки е била факт, който по всичко личи че е попречил на точното наименоване от страна на гърците на отделните ридове на Рило-Родопския масив, който за техните древни представи е бил едно цяло. От тази гледна точка в науката погрешно е останало означението на Пирин и Рила като планината Орбелус. В действителност това е името на Родопите в неговия гръцки вариант. Оттам произлиза варианта Орфелус, който след допълнително обеззвучаване на "л", заради известен ламдацизъм при тази буква, се превръщай в Орфеус. Както виждате един некадърен балканолог от Франция в лицето на Ами Буе идва и прави на пух и прах съвременната българска и антична топонимия на географските обекти, поради което и до ден днешен в света съществуват хиляди предположения от най-нелеп характер за етимологията на името Орфей. Това наистина е едно огромно научно откритие, което направих пред вас, защото всички следи бяха ужасно преплетени към истинското наименование на древните Родопи от самите гърци, които както виждате никой не ги е питал за тяхното истинско мнение. Вместо това добре платения изследовател Ами Буе създава само една за мен, но достатъчна историографска грешка , която коства на българската наука огромни затруднения. и така, не Пирин или Рила са преките наследници на планината "Орбелус" в древността, с която гърците обозначавали една от планините на Бълканския полуостров, а това име се е носело от самите Родопи. Така римляните също неспособни да установят локализацията на планината приемат гръцката дума за Орбелус, като в първоначалния си вид тя е имала формите Орпелус или Оропелус и още по-близкия и точен вариант на името Орпеус или Орпей, което е пълен еквивалент на Орфей във своеобразния преход на съгласните б-п-ф. Още един интересен етимологичен вариант съществува в името на Орфей. Той е свързван с най-силния символ на неговия образ и личност - арфата. Интересното е, че арфата не е гръцки инструмент, той езаимстван от египтяните и едва след престоя си в Египет е възможно да е започнал да развива своята музикална дарба и на този инструмен. Глупаво е да отричаме и самотното пребиваване на Орфей в Египет - като царски и богопомазан син, той е имал избрана компания дори и сред жреците като негови учители. Много близка е етимологията на името Орфей с това на Орион, което само потвърждава логиката, че името Орфей има изцяло гръцки произход, което заедно с разказите за Орфей е основен принос на този народ за съхраняване на сведенията относно тази реална и митологизирана историческа фигура. Като един последен вариант може да бъде представен корена на името Орфей думата арфа, но той е крайно неправдоподобен. С варианта на името Орфей се спираме и визираме точния превод на името му. Гърците кръщават певеца от Тракия съвсем логично на неговата родна планина, там където твори, пее, музицира, стихоплетства. Така че, точния гръцки превод на името Орфей е "певецът от планината Родопи" или още по кратко "Родопския певец". В случая с варианта, където наставката "орфе" със значение на гръцки "мрак" е използвана за корен на името, бихме могли със сигурност да отхвърлим подобна нелепа история, в която името на жреца на светлината, на музиката и на светлото поетично слово да бъде олицетворен с мрака. Именно за това този вариант носи своето логично безсмислие.
Сами по себе си едно име не е историята, която ни е необходима за Орфей поради далечния период на неговото рождение, но самото име носи понякога исторически факти и също говори за известни страни и характеристики на човека, местността, хората, географските обекти, които са го притежавали.