Translate

Pinterest

Общо показвания

Google+ Badge

сряда, 8 юли 2009 г.

Логиката в топонима на областта Парорбелия и на оронима Орбелия. Орфей и Орбелия

Орфей и латинска Орбелия

Димитър Георгиев - Даков

Сведенията за топонима Парорбелия или както е известна по-късно само Орбелия, са взаимствани от римски източници, а те от своя страна черпят своите корени от местните орграфски названия. Това не важи само за новите създадени от римляни градове, а така също и за някои названия на римски градове, изградени върху стари поселения и предишни варварски населени места. С други думи градската топонимика е силно латинизирана, докато оронимика и хидронимиката следва логиката на местните наименования, което е съвсем резонно. Търпейки драстична елинизация е неприемливо да приемем, че латинската топонимика понашите земи, която директно е търпяла огромно елинистично културно влияние, не е била преко подчинена на традициите в елинистичната топонимика.
Защо в настоящата си статия категорично отхвърлям възможността, думата Orbelus да не е с римски, тоест латински произход. На първо място звученето на думата не е изписвано със символите Orbellus, което би могло да значи красива планина, но тази теза е абсурдна и не може да бъде истинска, тъй като думата не може да има смесен произход в лицето на орос, което значи планина на гръцки и bellus, което значи красив на латински. С други думи няма как риляните да са използвали в едно име гръцки корен и латинско прилагателно - от лингвистична гледна точка тази теза е абсурдна. Още повече, че топонима се изписва на латински като Orbelus, а не като Orbellus, което значи, че наставката belus е оригиналната част от местния топоним. Това е и причината да смятаме, че наименованието не е латинизирано, а е точно римско копие на произнасяното от автохтонното население местно име на географски обект.
В науката Орбелус ли по-точно от гръцки Орбелос се смята, че е тракийско и означава снежна или бяла планина. Това е правдоподобно, тъй като думата бял има тракийски корени. В науката е известно, че тракийската дума за бял е bela. Семантичното означение на бял е чист и хубав, като противоположен и антиподен на значенията грозен и мръсен. В този смисъл прилагателното бела е заимствано от римляните като втори синоним на основната класическа дума за красив в латинския pulcher, като след латинизирането на Тракия под влияние на тракийския език навлиза думата bellus, като на латински е с двойно л, за да се избегне обеззвучаването на беззвучната съгласна л, както е в оригиналната тракийска дума "бела". Дори това старание на римската лингвистика да запази красивозвучащата дума "бела" в нейната първобитна и местна форма, по-късните заимствания у европейските народи я видоизменят из основи. Една от причините, за да се възприеме така силно чужда дума от Рим е тракийките да са били красиви и бели жени, че да запленят римляните. Така и до днес във френския език съществува belle.
Никак няма да е безумно обаче съчетанието на гръцката дума за планина като орос и тракийското bela. Близостта на Рила и Пирин до гръцките древни общности говори и подкрепя подобно влияние. Нещо повече, общите комуникации между гръцки и тракийски са били изключително близки и феноменално интензивни, особено в пограничните райони, където траки и гърци векове са общували, но не са се сливали, заради разнобойността в културите и разнородния произход на езика им. Сам Херодот признава, че елинската народност се формира от малоазийските дорийци, смесили се с местните пеласги - траки. Това което е феноменално и не се признава от нито една историография досега е, че траките или наричани още пеласги са прапрабългари, заселили местата на Апенините и Балканския полуостров като първа вълна далеч преди Великото преселение на народите. Като активен номадски народ протобългарите от времето на китайските династии са мигрирали постоянно. Ако приемем като опорната точка времето на начало на строежа на Великата китайска стена, което е 700 г преди христа, би следвало да заключим че често повтарящите се набези на протобългари датират от столетия. Възможно е в няколко хиладолетия по-рано Пеласгите, тоест траките да формират своите народностни племенни групи на територията на Южна Европа. Дорийците свесвайки се с пеласгите по гръцкото южно крайбрежие оформят елинистичния етнос. Северните пеласги на Егейското крайбрежие въпреки набезите на пиратите останали незавзети. Там последните самосъзнание за тракийско поселение са изкоренени в началото на 20 век от прогръцкия и антибългарски режим. Можем да си представим жестокия културен и етнически разнобой между гърци и траки, датиращ от хилядолетия. Изходът е в изселване на тракийското българско население.
Но да се върнем на феноменалната дума бела. Тя не е случайна. Гръцкият език по своите несъвършенства е уникален . При него беззвучната "б" се замества от "п". Така столицата на Александър Македонски наречена с тракийското име Bela и значеща хубава, на гръцки звучи Бела. Освен красивите жени по българските земи, Рим се е чувствал горд да внесе думата Бела в своя език, като част от гордата приемственост за прякото наследство на Рим върху земите на император Александър Македонски. Нещо повече, вероятно най-пресния и уважаван кумир за всеки римски император е била колонизационната политика на Александър Велики. Поради по-голямата точност на латинския във чисто фонетичен план, Рим заема думата Бела, а не думата Пела, както е останала в историята от своя гръцки синонимен еквивалент.
С името Орбелус или Орбелия се е наричала цялата област на планините Рила, Пирин, Славянка и Родопите. По долината на река Места е имало значително гръцко влияние. И до ден днешен Гърция счита наричания с гръцкото име град Неврокопи (днешен Гоце Делчев) и неговата околия за изконно гръцка, според което е задължила България да предоставя безвъзмездно водите на река Места за гръцко стопанско предназначение. От визията на наблюдател в Банско и неврокопско до късно лято се виждат заснежени и най-високите върхове в Родопите. Ето защо никак не ви изненадва, че древните са наричали цялата планинска верига на Рила, Пирин и Родопите с името Орбелос или Орпелос без да имат познания за орографското деление на тези планини. Поради тази примина в науката все още не е известно точното локализиране на Орбелия за кой от трите географски обекта касае с пълна точност. Така Рила и Пирин често се считат За част от Орбелия, но в това число може да бъде включена и прилежащата Родопа планина.
Така пълният етимологичен и фонетичен преход на думата Орбелус е от Оробелос с чисто гръцкото му звучене и по-точно дори Оропелос, което след ламбдатизация звучи Оропейос. В последствието на латинистичното влияние върху имената о се заменя с у и от Оропейос се видоизменя на Оропеус. В последния случай звучната гласна у допълнително обезвучава беззвучната п, за да заприлича на Оропеус и Орпеус. Загубилата сила на звука п лесно се изражда във ф.