Проблеми на консултанта с родителя на дете с аутизъм с

1. Трудна отмяна на чувството за вина, дълбоко вкоренена у родителя на дете с аутизъм.
2. Консултантът с усилия цели да премахне чувството за обреченост у родителя, без да дава надежди. Изтъква се на преден план, че степента на аутистичните характеристики на детето могат с подходящо обучение, отношение и любящо възпитание да търпят позитивно развитие. Не се обсъждат песимистични варианти и лоши бъдещи картини на протичане на заболяването, тъй като дори и най-тежките форми на аутизъм търпят положително развитие при максимално добро обгрижване. Препоръчва се от страна на консултанта тясно сътрудничество с опитен дефектолог, който поема и е съгласен да изпълнява грижите по обучението на детето. В случая на аутистичното дете дефектолога спомага много повече от лекаря за преодоляване на трудностите по адаптацията и развиването на умения чрез възпитание и обучение, отколкото медицината може да направи, порад факта, че няма успешно, валидно и доказало се във времето лечение на увредите при аутизъм. Ролята на дефектолога и родителя е равностойна, като много пъти дефектолога като специалист оказва специализирана помощ и дава ценни съвети и познания на родителите, относно специфичните изисквания на техните деца. Опитният и стажуван дефектолог е и добър психолог, който може да оказва ползотворно и хармонично влияние върху разгръщането на любовта и вниманието на родителя към своето дете аутист. Консултантът само затвърждава взаимовръзката и сплотява съюза на родителя и дефектолога в преодоляване на увреденото детско функциониране и разствойство на развитието. Ролята на консултанта не е да изземва функциите на дефектолога, а тъкмо обратното, да насърчава правилното взаимодействие между учител-дефектолог - родител - дете аутист.
3. Основен проблем за консулнтанта е как правилно да насочи родителя към компетентната лекарска намеса. Тук идва същината на сложността в психологическото консултиране. На първо място консултанта трябва предварително да се е уверил, че медицинските изследвания и консултации не травмират или точно обратно, травмират родителите, както е в повечето случаи. Препоръката на консултанта за правилно медицинско насочване е съществена, особено когато консултанта се явава първо звено за запознаване със проблематиката на аутизма. В този случай консултанта е нужно да е предварително започнат с факта, че само тесния специалист е оторизиран да запознава родителя със специфичните проблеми на неговото дете и поради тази причина детето не бива и не може да бъде насочвано към своя личен лекар или общ педиатър например. Този тесен специалист е детският невролог или детския психиатър. Те са оторизирани да поставят след определено стационарно наблюдение трудната диагноза на аутизма.
В случаите когато родителите не могат да проумеят ситуацията или страдат от депресивни състояния, тесния специлист избира подхода за деклариране на диагнозата, подпомогнат от психолог или консултанта на родителите. За да бъде напълно сигурен в какви ръце консултанта праща родителите, той е длъжен да се увери в добрите и уместни препоръки на лицето, заемащо ролята на тесния медицински специалист. Тези условности са задължителни, когато консултанта насочва родителите, за да не е възможен нежелатен ефект от препоръката.
4. Консултантът е длъжен да познава из основи болестната специфика на аутизма при децата, за да бъде напълно компетентен при решаването на многостранните психологични проблеми, засягащи както детето, така и неговите родители. С други думи нужен е опит и практика в специализирани заведения или е препоръчителна специализация по проблема под формата стаж, курс и тясно специализиране по проблема.
Когато консултанта е неподготвен по проблема, а желае да помогне на родителите, той мож да отложи старта на първите сеанси докато се запознае с материята и като провежда сеансите заедно с детето и родителите му. Целта на тези първоначални сеанси е опознавателна за самия консултант като въпросите към самите родители е редно да са прецизирани и оскъдни. Родителите изпитват естествено притеснение да отговарят в присъствието на своите деца. Особено важно е сеансите да се провеждат разделно и при всеки един от родителите самостоятелно. Нужно е консултанта да се води от основанието за провеждане на сеансите. Ако родителите са насочени от специалист, той е длъжен да консултира и двамата родители. Ако само единият родител се обръща за помощ, за консулнтанта той е водещия родител. причините могат да бъдат различни. Важен е проблемът, който е поставен за разрешаване пред консултанта.
5. Консултантът вижда проблема пред родителите, но не го формулира, а го изгражда като свой собствен проблем и се стреми по косвен път да създаде условията за неговото разрешаване от самия родител. Консултантът винаги бива търсен да реши проблема. Най често този проблем е бил формулиран от родителя и консултанта се натоварва със задачата да намери решение. Вдействителност консултантът знаейки формулирания проблем и изготвайки действителниямотивационен проблем помага на розителя да изгради собственото си решение за проблема, което да е негово собствено. Консултантът е на страната на родителя, той съпреживява тревогите и проблемите като заедно с родителя поставя първоначалния проблем за решение, изготвя нови работни проблеми по преодобяване на кризата и помага на родителя сам да вземе най-доброто решение за него и за неговото болно дете.
6. Консултантът се осведомява за трудната ситуация по използването на физическа сила при възпитанието на детето аутист или за физическото малтретиране на детето. Той е длъжен да разкрие реалното функциониране на родителските грижи, за да има реална визия за преодоляване на проблема, в което да води и самия родител към тази посока. За тази цел са нужни и двамата родители и тяхното съгласие да сътрудничат. Без родителя да изяглава съгласие за сътрудничене, консултирането е немислимо.