Translate

Pinterest

Общо показвания

Google+ Badge

петък, 10 юли 2009 г.

Едно безусловно доказателство за това кои са българите

Димитър Георгиев- Даков

В науката анонимния историческия сборник “Джагфар тарихъ” все още не може да се приеме като истинно средство за черпене на информация. Това обаче е най-достоверния източник за историята на древните българи. Той ни дава сведението, че начело на племето оногури хан Кубрат поставил син Испер или Аспар, който по-късно е известен като Исперих или Аспарух. Основното поселение на Аспарух било по делтата на река Дунав през 671. От тази дата може да бъде започне съществуването на държавата на Аспарух, а нейното юридическо озаконяване е чак до окончателната победа на Аспарух над Константин четвърти Погонат.
Изборът на Аспарух да посели Онгъла не е произволен. В него той намира сигурна блатиска и речна защита от хазарските нападения срещунеговия народ. От 670 до 680 десет години са необходими на Аспарух в неутралната позиция на Онгъла, за да се подготви за война. Както става ясно по-късно, пак благодарение на Онгъла, Аспарух печели и битката с Византия. Очевидно нездравата миризма на дунавски блата в Онгъла са влошили здравето на византийския император, който решил да отпътува за Месемврия на лечение. Блатистият терен, както и деморализираната армия без военначалник, обръщат окупацията на византийците в бягство, при което българите успяват да унищожат почти цялата войска. От това кратко описание се вижда колко далновиден стратег е Аспарух. При това привлича своя враг на собствена територия.
Защо Онгъла е български и кое е прякото свидетелство, че всичко свързано с него има пряко отношение към произхода на българската държава.
В резултат на спечелената битка Онгъла се превръща в столица на Аспарух в началото на неговото държавническо управление, което му напомня за спечелената пълна победа. По-късно Аспарух прави столицата Плиска, която очевидно засвидетелствала мощта на българите пред славяните. В действителност Аспарух обединява номадските народи по пътя си а на славяните в Мизия дава федералитет. Няма друга по мащабна държавническа дейност от тази Аспарух.
Днес етимологичният анализ на топонимиката и хидронимиката от този период ни дава основание за произхода на българите със абсолютна точност.
Да приемем сега, че
историческия сборник “Джагфар тарихъ” не е достоверен.
Дълги години се смята, че това име означава "ъгъл", но в напоследък надделява мнението, че неговото старо тюркско значение е `укрепено място`.
В действителност тези предположение въобще не са верни. Наподобяването на звуците е от варианта даден от патриарх Никифор за името на Онгъла, който той произнася по конкретно Онглос, но това няма нищо общо с ъгъл.
Ето колко произволни могат понякога да бъдат етимологическите анализи, при това доста плитко направени.
Не е възможно столичното укрепление да е било извън Онгъла, когато там се сражават двете войски в едноименното сражение. Онгъла помества главното военното укрепление и голяма част от цивилното население. До 681 столица на България е военното укрепление при днешното село Никулицел. След териториалното разширение и отстъпване на земите на Мизия от Византия (Византия прави този ход, за да се саморазправят българите с враждебните славяни преселили се по тези земи пресичайки Дунава), Аспарух изгражда нова и модерна столица, което му отнема около 10 години. През периода 781-700 почти няма сведения за живота и политиката на Аспарух.
Каква е етимологическата загадка на Онгъла. Тя е проста. Всички исторически свидетелства сочат, че Аспарух е начело на племето на оногури или оногундури. Логично е областта да носи името на оногурите, които първи заселили този от столетия пуст и необитаван край. Най близкото селище бил тракийски черноморски град Истрос. Вероятно това била причината Аспар да започне да нарича себе си Испар или Испор, заради нариичаната преди това заета земя с името Истрия, а голямата река Дунав носила гръцкото име Истър, което всъщност било тракийско и много близко до това на българите. С други думи тракийското близко поселение по крайбрежието имало своите далечни близки корени с прабългарите, затова толкова си приличат имената Испор и Истър. Това навярно е и допълнителна причина да вярваме, че Аспарух се е движил по древни маршрути.
И така топонима Онгъл произлиза от името на племето на Аспарух оногури.
С това доказваме, че сведенията в
историческия сборник “Джагфар тарихъ” са верни и правдоподобни.