Консултационни проблеми при родители на деца с аутизъм

Консултационни проблеми при родители на деца с аутизъм

За правилното развитие и адаптирането на децата с аутизъм, от особено голямо значение са правилните нагласи и хармоничното консултиране на родителите им, тъй като родителското влияние и обучение са явява есенциално и не може да бъде заместено с други подходи. Съществени са не само контактите на детето със социума и с околния свят, но като че ли най-важни са нарушените взаимодействия между родител-дете. Може да се каже, че родителите макар и здрави, поради невъзможността да открият подходяща форма на контакт с детето си, са безкрайно дезадаптирани и на фона на пълно здраве спират да търсят контакта с децата си, обезверени от липсата на интерес на собствените им деца към тях. С други думи проблемите на родителите са свързани със непреодолими бариери и невъзможности за осъзнаване на проблемите около тях самите и техните деца. Затрудненото рефлективно родителско поведение е изключително подходящо за психологическо консултиране, тъй като резултатите от него дават бърз и обнадеждаващ ефект върху двете страни на взаимотношението родител - дете-аутист. За децата аутисти можем да обобщим, че основен адаптивен проблем е нарушенията в образуването и поддържавенот на контакти във всякаква форма - социални, емоционални, "интимно-лични" между тях и родителите, предметни контакти (предпочитанието на едни предмети пред други също е свидетелство за нарушение в сферата на контактите), сетивните контакти.
Преди да продължим с основната материя трябва изясним сложността на увредите в контактите. Увредите на контактите никак не са само присъщи за аутистичните деца. Тях можем да разделим на експресивна увреда на контакта, каквато е налице при аутистичните деца и двигателно-инконтиненционална увреда на контакта, каквато е налице при хиперактивните деца, за които въобще не е задължително присъствието на аутистични черти в поведението им. Трябва да се отбележи, че както при аутизма със свръхфиксацията на вниманието, така и при хипективните деца с незадържането на вниманието, е увредена в различна степен функцията на вниманието.
Основните рефлективно-когнитивни нарушения при родителите на деца с аутизъм, които са главно резултат от дисадаптации, но могат да бъдат обсъждани в контекста на аутистично-генетичната обвързаност между родителя, носител на аутистични гени и детето аутист, могат да бъдат изброени в следната последователност:
1. Несъзнаване на наличието на болестни отклонения у тяхното собствено дете.
2. Интерпретирането на видимите и ясно забележими отклонения в поведението и развитие на детето им е категоризирано като странност и индивидуална особеност, извън спектъра на някаква болестност.
3. Закъснението на говорните функции и трудностите в адаптацията се отчитат от родителите на детето с аутизъм като особено и временно закъсняване, в резултат на което те са нетърпеливи за настъпването на резултатите за подобрение. И макар тези резултати често да не идват, родителя налага вътрешни схеми за заблуда и залъгване от реалната представата и ситуация, като упорито отказва да приеме, че закъснението е особено сериозен проблем и е основна част от проявлението на болестта.
4. Отлагане във времето на всякаква форма на родителска намеса заради и докато трае чакането на появата на забавените и непроявени функции на детето. Характерът на нарушенията при децата с аутизъм са такива, че родителите видимо възприемат децата си по нормален начин, макар и в известна степен отчуждени от самите свои деца, поради липсата на интерес от страна на рожбите им към тях. С други думи родителите са раздвоени в своите представи мисли и нагласи, защото на фона на пълното физическо здраве, децата аутисти страдат от значително забавяне в проявлението на функции като език, реч, експресия на чувства, мислене, логическо мислене, двигателни автоматизми и речеви персеверации. Тези отклонения са видими само от опитното око на специалист дефектолог или лекар, но не и за родителя на аутиста. В случая забелязаните дефекти в поведението се отчитат от родителя, но се отхвърлят и не се приемат, а са условност, поради която си струва чакането, което в крайна сметка ще доведе до така желаната компенсация на дефицитите.
Нарушените контакти и тяхното неправолинейно функциониране води до затруднение в постигането на резултатите за възпитание и внасянето на нови обучителни структури, тъй като както възпитателните, така и образователните конструкти се опират на здраво проявените и солидно-интактни, неувредени форми на контакти.
5. Липсата на отношение на децата аутисти към техните родители и нарушеното общуване, могат да доведат до неуместни упреци родители, без да са способни да коригират действията си. Родителя приема статуквото поради липса на други алтернативи и избира изчаквателния стереотип на поведение.
6. Родителя на аутистичното дете не се старае, ригиден е, привиква към стереотипите на детето си, сякаш особеностите в поведението на аутистичното дете са прилепчиви, вместо да изгражда свои собствени и да ги внушава у детето.
7. Родители на аутистични деца пребивавайки в един общ и специфичен континуум със своите рожби не изпитват удовлетворение, щастие, емоционален конфорт и утеха. Вместо това изпитват чувство на вина, срам, себеподценяване, понижено самочувствие.
8. Обучението на родителите на аутисти често протича в некомпетентни формати или в неадакватна форма, което създава грешни представи от позицията на потърпевш и вместо да изяснява проблемите, това псевдо обучение ги задълбочава.
9. Родителите не поддържат най-чето активна и напрегната връзката между себе си и преучилищния педагог, както и между него и детето аутист.