Translate

Pinterest

Общо показвания

Google+ Badge

вторник, 22 септември 2009 г.

Историческата личност на Орфей

Няма съмнение, че Орфей е исторически действителна личност. Най-важното сведение за неговата историческа реалност е участието му в похода на аргонавтите. Безусловна и неговата роля на върховен жрец и същевременно високопоставен тракиец, в лицето на царски син и наследник. Тъй като някои от траките били изкусни металурзи и миньори като сатрите, той заминава за Египет по времето на най-големите реформи в страната по установяване на монотеизма на Ехнатон. Ако приемем за достоверен факта, че похода на Аргонавтите се е състоял през 1400 година пр.н.е., а Ехнатон управлява 1353 BC – 1336 BC или 1351– 1334 BС то е напълно възможно Орфей да е пребивавал в Египет именно по времето на Аменхотеп IV- Ехнатон. Присъствието на Орфей в Египет не трябва да бъди съмнение, тъй като този факт е неоспорим поне за мен. Доказателство за това са най-ранните изображения на Орфей върху ваза със папирусни свитъци в ръка от 6 век пр.н.е. Папирусните свитъци са задължителен елемент в худоожествените сюжети върху съдове, с което гърците мълчаливо ни разказват за най-характерните символи на Орфей.
Реформите осъществени от Орфей и своеобразното южни експозиции на тракийските светилища - тези на Белинташ и Перперек, някои постройки на бесите по Бесапарските хълмове, доказват хелиотропизма във философската система на орфизма.
Освен търговско-обменните връзки между Египет и траките, свързан с доставката на метали, посредством Орфей се е осъществил и друг пренос - на нови религиозни схващания от Египет. Поради тази причина съществува удивително сходство в ритуалите на египетския гробищен церемониал с този на тракийския. Вероятно това се дължи на връзките между траките и египтяните.
Обичаите на отделните траки са се различавали драстично, което показва, че едни са се повлияли от религиозна реформа, а други не. Така например едни племена, плачели за мъртвите и се радвали на появата на новороденото.
Тази традиция обаче се изменила. Някои племена, като жреческите беси, вероятно повлияни от преданията на египтяните започнали да се радват на смъртта на човека, понеже така се освобождавал от земните неволи и плачели при раждането на дете, защото мъките му предстоели.
Тези разнопосочни традиции са съчетание на съвременното българско погребение, когато близките тъжат, а близките се радват, че човекът се е отървал от мъките. Представителите на тракийската аристокрация били погребвани със своите коне и колесници и една от жените им. Това е забележително сходно с погребенията на египетските фараони и погребенията на прабългарските ханове.
Самото име беси е нарицателно и твърде близко с египетския бог на смеха, песните и танците - Бес, който е аналог на Бакх, Бакхус. Те били наречени така заради разпуснатите си веселия по време на своите празници и винени угощения. Египетски е корена и на Сабес - синът на бога Бес. С времето то се е променило на Сабас, Сабаз, Сабазий, Сабезий.
Другият символ на героя Орфей е неговата лира. Дори днес притежанието на музикален инструмент е специфично изискване на талант и професия. Притежанието на лира е била царска привилегия само на най-изтъкнатите аристократи.
Да не говорим за едно от най-стриктно следените изисквания в античния свят - за да бъдеш герой в епос, ти задължително трябва да си цар или царски син. Обратното или противното, да си от незнатен род, е било извън каноните на епосното изкуство. Епосът е бил своеобразно династическо озаконяване на благородството. Разчитало се е чрез развитието на епоса, да се развива и обществото. Спазвала се е по -този начин добрата пропаганда на царската власт. Епосът е бил по-силен от глашатаите, вестниците и новините, взети заедно. Епосът е озаконявал величието на династията или в редки случай, когато тя не е отгаваряла на обществения интерес, я е осмивал. Епосът е бил устния договор, с който се е сключвала сделка между аристокрацията, царската династия и обществото, като неговата сила е била по-силна от писмения такъв. Ето това е най-силното доказателство и за царския и знатен произход на Орфей. Очевидно дотолкова знатен, че в митът за него смъртта му е причинена, не от обикновени люде, а от вакханки - жрици, вероятно равностойни нему в религиозен аспект. Това идва да покаже, че реформите на Орфей или са накърнили още с нововъвеждането си интересите на обществото, или не са могли да бъдат възприети веднага.