Произход на имената на село Мадара и на Мадарския конник

Има две погрешни етимологични теории за произхода на името Мадара. Първата извежда името на българското име от гръцката дума "мадарос", което значи гол, пуст, олисял и е корен на медицинския термин в кожните заболявания, наречен мадарозис или мадароза, свързан с окапване и олисяване на космените фоликули на скалпа, веждите и космите по тялото. Сами разбирате, че между Мадара и мадарозис няма почти никаква връзка и подобни спекулации са псевдонаучни. ръцката дума няма никакво отношение към етимологичния генезис на един български паметник. По този повод, за да оправдаят псевдонаучните си хрумвания, някои изследователи считат паметника за тракийско и гръцко дело посветено на похода на Дарий първи в Дакия, но кой разумен човек би повярвал, че антагонизма на гърците към персите и на гонените от Дарий траки би се състоял в градеж на паметник на нашественика и поробителя Дарий. Звучи напълно абсурдно.
Втората абсурдна етимологична теория на за произхода на името Мадара свързва неговия генезис с бог Митра от индоиранския азиатски пантеон. Всъщност името Митра е изключително стабилно по своя звуков състав, представлява твърда и еволюирала фонетична контрукция и не може да претърпи никакви звукови трансформации и произношения, които да го доведат до варианта посочен със прехода Митра---> Мадара. Подобен етимологичен генезис е абсурден.
Вместо последната абсурдна теория тук се предлага напълно автентична теория за произхода на името Мадара. Името Мадара произлиза от област в семерозападната част на индийския субматерик в непосредствено съседство с областта на българска Бактрия или Балхара, наречена Мадра. Българите мигрирайки из далечните територии на своите временни или постоянни поселения пренасят имената на техните стари топоними, с които са свикнали и които исторически им носят спомените за тяхната по-стара родина като знак на културална приемственост. Забележително е колко сходно фонетически и напълно идентично звучат двете буквени кострукции Мадра и Мадара. Те дори не осъществяват етимологичен преход, тъй като фонетично са идентични. Тоест в своя топонимен генезис двете думи има съотношение за равенство, вместо за преход. Или Мадра=Мадара, вместо Мадра------->Мадара. Името Мадра е име на древен регион на индийския субматерик и на неговите обитатели в северозападния край на Индия.
Имената на Мадара, Варна и Каварна имат строго индийско-балхарийски произход, а не са ираноезичен корен. Това показва и доказва автохтонния произход на топонимите от земите с най-древно поселение на българите. С други думи тези топоними доказват съседските взаимотношение на българите с индийците, които са били техните севернозападни съседи.
По данните на Панини, /древен индийски книжовник/ в страната Вахика живее народа Мадри.