Прозата е като живота - семпла, сиво-бледа, перманентно предсказуема. Добрата проза е като добрите мигове в живота, нещо малко по-добро от сивотата, която събужда душата за един по-добър живот изпълнен с очакване от трепети и въображение. Поезията е като екстаз, като вълна, като гледката от която нямаш глас и оставаш без думи,като най-силно сублимиралите мигове в живота. А екстазът не е просто живот, той е извън живота, отнасяйки в свят на безвремие, а силата на спомените му е толкова голяма, че може да помете всяка проза.
Ето това е разликата между прозата и поезията.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар