Translate

Pinterest

Общо показвания

Google+ Badge

вторник, 22 септември 2009 г.

Известното село Стоб със Стобските пирамиди и проиходът на неговото име

Известното село Стоб в близост до Рилски Манастир в миналото е било град. Като такъв той е опустошен от сръбския владетел Стефан Неманя през 1190. Като град фигурира и по време на управлението на цар Иван Шишман през 1378 година в така наречената Рилска грамота. Както името на Мелник има връзка с основната забележителност на града - Мелнишките пирамиди, така и в произхода на село Стоб участват и са неразривно свързани скалните стълбове като основна природна забележителност в неговите околности.
В света са известни два града със същото наименование - древния град Стоби в древната областта Пеония, днешна Македония и българското село Стоб. Тук се смята, че произхода на имената на двата града, въпреки тяхното общо значение е напълно различен. Докато произходът на град Стоби е гръцки и идва от гръцката дума стобос (лош език, мъмрене) вероятно заради лошото гръцко говорене по тези земи в епохата преди Филип, то името на българското село Стоб има типичен старобългарски произход и идва от думата стобор и нейния кратък вариант стоб, което значи ограда, плет, тараба и което в контекста на типичните скални образувания точно отговаря, както на името на природния феномен, така и на името на населеното място. Името на село Стоб още от ранното среновековие отговаря точно на вида на природните образувания, а те не свой ред се оприличават на ограда и плет. Неправилно е схващането, че думата стобор е за означаване на стълб. В слая със стобор и стобори става дума за поредица от стълбове. В тази връзка се открива и генеалогичната връзка между двете български думи стоб - ограда и столб, като последната преминава в стълб в съвременния език. Думата "стълб" е една от най-древните думи на земята като символ на стремежа на човека да гради към небето. Староиндийското звучене на думата стълб е също идентично - староинд. stabhnāti. Шведското и датското звучене е също сходно - staver със значението "кол на ограда" и староисландското stopull „стълб“, заедно с латвийското stabs „стълб“.

Хипотеза за генезиса на старобългарската дума "стобор"

По своя произход думата стобор има сложен съставен характер, като корените на думата произтичат изцяло от страробългарския език. В българският език думата стобор има следните значения: 1. Название на жилищно помещение в българската къща (под стряхата). 2. Тесен коридор, който обикаля една, две или даже три страни на жилището - това значение на думата е разпространено в Странджа и не се различава сематично от предходното. 3. Ограда от колове, пръти, клони или дървени стълбове.
Тук се изказва хипотезата, че думата стобор е съставена от кореновото сливане на думите от старобългарския столб и обвор, като думата обвор също е сложна, съставна. Тя е образувана от представка об-, която има значение, за "нещо, което включва в себе си цялото" и воръ, вора, която староруска и старобългарска дума присъстваща и в полския език със значение на плет, ограда. В руският език думите воръ и вора със значение ограда са произлезли от старобългарската дума вра, която е глагол със значение навирам. Така макар и общия си произход смисълът се запазва в следното изречение: "Вра в обвора"(навирам добитъка в обора). Има и съществена смислова разлика между думата вор със значение на "ограда" и думата стобор със значение "ограда от стълби(стълбове)" когато се употребяват в единствено или множествено число. Така например вор и стобор се употребяват за означаване на единична ограда, докато обвор и стобори се употребяват за обозначаване на "обкръжаващи огради" или за загреждение, образувано от множество огради и това е въпреки разликата в числата между обор и стобори.
С други думи най-първичния план на образуване на сложната дума стобор е столбвор образувана от думите столб в модификацията стоб и обвор, чието сливане дава стобвор, което е еквивалентно на стобор. Така семантичното значение на думата стобор се различава коренно от значенията на обор и вор и означава "ограда от стълбове". Тази семантична концепция напълно отговаря на архитектурните означения, с които се ползвала думата в наименованията на отделните части от българското жилище. Така този лингвистичен анализ допълнително допринася за етимологичните търсения на произхода на името на средновековния град Стоб в България.

http://miglen.com/opendir/uploads/2009/08/m_1225652278_stob_piramidi_2_1.jpg
http://pirin.biz/images/stories/alberghi/GA-407/800px-stob-pyramids-9.jpg
Ето как започва Рилската грамота и тескста в който се цитира град Стоб:
Нещо благочестиво и много приятно и похвално за всички христолюбиви царе е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога и с почитание към светите Негови църкви.
Поради това и моето царство, което владее по помазание от Бога и по апостолско предание престола на светопочиналите царе, и заради благочестиво християнство и топла обич към Бога и почитание към светите негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни царе на българския престол, заради всичко това и моето царство, като узна за този закон и предание, благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатано слово на моето царство на манастира на царството ми на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички негови села и за всички негови метоси, за всички владения и правдини, сиреч нови и стари.
А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Бъдино, Дриска и Гаган, което е планина; Орлица, манастирски метох до Бруждим, на височината Лохотница и низ Лохотница в Рила, и въз Рила у Бруждим. Освен това също и намиращите се отдясно на Царев вир, на Богородична църква, та на свети Прокопий на двата камъка и низ Рила до Варвара, та на свети Илия, та на Габровец и покрай брега на свети Георги, и на свети Архангел, та на Дриска и до крепостта пак отново нагоре над Царев вир нивите и лозята са манастирски. Но освен това и Ломница с Крушевица и Арменица, нивите, които са над село Пъстра въз Рила, и това всичко е манастирско. Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене, Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода си, Петър Теодосов с братята си и всички правдини на това място. Също и средната планина, отгдето изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също с река Илийна, догдето се слива с Рила, и от Лепшор на Комаревски връх, та на Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен, на манастирския метох и отдясно на град Стоб в Рила и низ Рила - в Струма, и въз струма до Германщица, и въз Германщица до Българино, и въз Българино, та на Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро, и на Прекуковица, та пак на планина Рила. И над всички тези [земи] да има неотемлима власт този пустинножител Иван Рилски при показ на това златопечатано слово на моето царство.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/78/RilskaGramota.JPG