Християнската криза на прабългарите и Зороастър, първият учител на богомилите

Оригинална статия на Димитър В. Георгиев - Даков

Християнството поражда най-големият катаклизъм в българското общество. Този катаклизъм трае и днес в душите на българите. Българската държава, войнство и жреци не могат да се справят с неговото могъщо и закономерно-човеколюбиво настъпление, но политически са принудени да приемат неговата инвазия. На територията на днешна България се сблъскват две монотеистични доктрини, чиято сила отеква в цяла Европа по най-тътнещ начин. Рим дори създава инквизицията заради непокорните българи населели Западна Европа. Какво по-силно явление е това, ако не касае цели два континента.
Кои са политически наложените средства, с които Българската държава трябва да приеме християнството. Първата и най-важната, нейният най-голям и силен враг Византия е християнския абсолют в региона.Възпрепятстванет на културния обмен както е ставало в годините от царуването на нехристиянските ханове не е дало добри, сигурни и трайни плодове, напротив, траскало е повече българи да приемат християнството, в това число и най-заможните.
Втората огромна причина, която озрява пред покръстителя на България княз Борис e християнската земя, която българите заемат. Земята на която Аспарух стъпва е осеяна с византийци християни, похристиянчени славяни и отдавна приели християнството римляни и траки. Траките не са последно място - те са на едно първите места.
Два са основните конфликти на религията на българите и християнските ценности: премахването почти из основи кастата на колобърите и жреците. Тази тенденция е възможна, защото изначално хановете от рода Дуло са християни и поставят едно ново невиждано начало по българските земи. Тенденцията е въведена още с Кубрат- Ховрат и неговите предшественици. Тъй като се детронира функцията на хана като жрец или поне това е затихваща функция, колобърството е напуснато от своята най-силна фигура - хана. Всъщност някои от дуалистичните ханове, каквито са Омурта и Пресиян водят горещи деспути с християните. Безспорно, най-ценни и подробни са записките на византийският пленник в двора на Омуртаг, християнинът Кинамон, който е описал подробно своите религиозни спорове с българския владетел: “...А тези разни богове, които вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъквате Слънцето и Месеца и ме карате да се възхищавам от великолепието им, то знайте, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги, подвластни не само на Бога, но и на нас, хората...”. Същата мисъл на византиеца-християнин у изразена по-нататък и по втори начин: “...Ако вие хвалите Слънцето и Месеца (като ваши богове), аз се чудя на тяхното действително значение. Защото те са всъщност създания и слуги не само на Бог (християнския бог), но и на нас, хората...”. Така казвал Кинамон, на което Омуртаг отвръщал: ”...Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя...”. Очевидно тези спорове са завършили със победа на християнството, тъй като в в края на своето царуване Омуртаг е изобразяван с християнски инсигнии. Доказателство за това е, че на своя медальон хан Омуртаг е изкован не с един, а два християнски кръстта - един на короната и втори в ръката.
http://www.historymuseum.org/upload/fck_editor/v7.gif
Всичко това ни кара да приемем, че за да отговорят на политическите ситуации и да угодят на колобърите си, да запазят мирен и спокоен за по-дълго трона, някои ханове са прибягвали до духовно-религиозен дуализъм, удовлетворявайки своите собствени и обществени потребности и приемайки новата вяра. Както се вижда от медальона българския владетел е и импозантно императорско облекло - туника и хламида, която на дясното рамо на владетеля е закопчана от кръгла фибула - съвсем в унисон на тогавашната царска мода.
Дуализмът продължава през всички периоди преди въвеждането на християнството и след това. Той е израз на любовта на българина към неговото старо верую и уважението му, преданността му и желанието му да следва примера на Христос богочовека.
След вторият кървав конфликти унищожаването на почти цялото колобърство, само малка част от оцелелите колобри, за да запазят живота си приели християнството. От тях по късно-произлизат опитите за езическа реставрация, но те вече са загубили свойте силни позиции сред обществото. Новатя вяра помела всички възможни врати за реставрирането на старата. "Човешкият бог се оказал по-могъщ от космо-планетарното езическо вярване". Този конфликт не бил достатъчен, макар да бил в отговор на предизвиканите от колобрите и династичните родове прословути убийства на хановете след възкачването на Кормисош от рода Вокил.
Дошло времето на богомилството по времето на цар Петър, сина на Симеон . феодалната подялба - тройното господарство на цар, местен феодал и владика, съсипали материални и морално народа. Именно колобрите, приели християнството, знаели добре за зороастризма. Те заедно с други непредубедени монаси, подели борбата за доброто и злото от светлината на християнството.
Точно такава е и философско-религиозната доктрината на зороастризма - борбата на доброто със злото. Съвпадението на зороастризма с тази на богомилството, не може да не свидетелствата за фузията на зороастризъм и християнство, което резултира в схващанията на богомилството. оненията в България и провеждане на политика на геноцид след събора на цар Борил и последвалите гонения, дирижирани от Цариградската патриаршия.
Богомилството се явава толкова силен конкурент на християнизма в Европа, че се налага Рим да основе специален религиозен институт за мъчения и екзекуция, наречен Инквизиция с цел пазене чистотата на религията.
http://www.threetwoone.org/uggabugga/2006/spanish-inquisition-alternative.gif
[aufziehen20der20inquisition.jpg]

И макар християнската религия да е пълна с мъченици на вярата, които са безобразно измъчвани от своите врагове, същите методи безочливо са приложени от самата църква, унищожавайки вярата всобствената си доктрина.
http://store.picbg.net/pubpic/36/94/2e232ee89ee43694.jpg

Иронията в християнската църква е, че пазейки чистотата на вярата от нови идеи, които не биха погълнали христианизма, а само биха го осъвършенствали и развили, под диктата и светската власт уплашена от ересите църквата става палач, с което се лишава от философско и идейно обновление и така лишава себе си от прогрес. Оформилата се докрина на християнството така опазвана с помощта на светската власт в сферата на Догматизма, прави църквата неразвиваща се, консервативна и назадномислеща система, каквата всъщност е тя днес за огромна жалост, не можейки да се противопостави на новите по-мащабни и по-страшни ереси. Ако конфликта на догматична Европа с еретиците се бе състоял мирно и без ръката на Инквизицията, днес христиантвото щеше да тържествува от врата на врата, но естевствено, че и светът би бил по хубав, а кой би си го позволил това събитие да стане, църквата ли или нейния сюзерен - светската власт.