Загадките на Панонско-Моравските мисии или как Византия променя догмите в Европа?

Оригинална статия на Димитър Георгиев -Даков

Много български археофантасти, които се препитават в съвместителството и на историографи, вероятно според своя беден духовен произход, се напъват да твърдят, че Кирил и Методий са славянски братя. На тези археофантасти и на всички заблудени от тях трябва да им се разясни, че произход е едно, а дело и служба друго. Дори да са били свидетели на подобно славянско рождения на Кирил и Методий, то няма никакво значение, защото до края на живота си Кирил и Методий остават и се държат като византийски дипломати на служба, а както днес е добило гражданственост, са изпълнявали съвестно своите задължения към Византия, като истински дипломати от кариерата.
В този смисъл наистина трябва да си фантаст, за да приписваш на някой свойства, които ги няма. Ето защо ако един българин е на служба във Византия, той не е българин, а византиец, тъй като е изменил на интересите и службата на народа си. Този статус има точно наименование в лицето на епитета ренегат.
Много мили, но неистински и болни са опитите на подобни историографи да рисуват образите на Кирил и Методий, като българи, македонци, славяни, без те хабер да си имат за това, в какви нови краски ги рисуват, особено когато тяхното поведение е без изключение византийско и не би могло да бъде друго според тяхното възпитание, обучение и разбиране.
А когато пък се използва нарицанието "солунските братя", тогава тази двусмислица не изтъква факта, че става въпрос за братята като такива, а че те са братя на нас българите, което отново е опит да се суче и да се върже, че видете ли те ни били братя с тенденцията отново да си търсим роднинството с тях. Ето подобна генеалогия е гнусна работа в историята и гнусните му съчинители на такава, на които не знам как им е сладък хляба дето го ядат.
Нека на всички, които се опитват да мислят по този начин им набия в главите, че Кирил и Методий не могат да бъдат никакви други освен византийци, ромеи. Те не могат да бъдат такива каквито ни се прииска на нас, на нашето хрумване или на нашия кеф. На който господар служиш, такъв си и ти. Е няма как, солунските братя не са наши братя, а византийски братя.
Каквато и да е народността на Кирил и Методий, тя не променя общочовешката значимост на тяхното дело, а и не е нужно, когато няма преки исторически сведения тя да бъде съчинявана и дописвана.
Сега конкретно преминаваме към съществото на постинга.
В България почти не се изтъква факта, че след покръстването, цялата духовна власт е в ръцете и разбирането на гръцкото духовенство. Народът все още не разбира новата религия и нейната обредност. Вакуумът на религиозно осмисляне е значителен. Това е и опит на василевса да държи царя на българите в духовна и културна зависимост. Първите опити на славянско самосъзнание и държавна организация в земите на Великоморавия са подкрепени от Византия., която се опитва да си осигури северен съюзник в борбата си с българите. Тъй като по това време по тези земи живеят остатъчни оногури, разположени на изток от Дунав Византия нямала интереси към тях и затова пожелала да проповядва славянския език. Тези оногури румънците наричат секули, което преведено от латински, значи отцепници (а българите ги наричали маджари, което значи близките съседи; румънците ги нарекли така, защото изповядвали в последствие католизма).
По този начин обвързвала славяните с гръцкото свещенослужение и се борела за влияние с Рим и от друга печелила чрез най-пряк политически клиентелизъм великоморавци за свои политически съюзници. Според плановете на император Михаил III и патриарх Фотий, България била покръстена, но духовно зависима от Византия. Освен, че България останала враждебна страна за Византия и никой все още византиец не можел да се чувства сигурен на нейна земя, ромеите още помнели страшилището Крум и погрома му над Никифор. С други думи въпреки скорошното покръстване и сключения дълбок мир, Византия е далеч от вътрешнополитическите сътресения на България. С мирът Византия печели васал в лицето на Борис. Византия разтрогва съюза на Борис с Людовик Немски и реално осигурява политическата обезпеченост на Панонско-моравската мисия на Кирил и Методий. Двамата братя не минават през територията на България, въпреки догадките за техния български произход - причините са три: 1.Византия пази тяхната мисия в тайна от България. 2.В определен момент за времето от 862-864 г България е враг на Великоморавия и е в съюз с Людовик Немски. 3. В България съществуват антихристиянски настроения след покръстванията от 864 и макар болярския антихристиански бунт да се датира през следващата година 865, няма конкретни исторически извори колко точно са продължили те. Доказателство за последното е, че мисиите са осъществявани по море от Константинопол до Венеция и обратно, тъй като е било нужно и съгласието на Рим. Ето тези са причините поради които освен, че няма изворови сведения за присъствието на Кирил и Методий в България, това посещение на практика не е осъществило, поради особена специфика на тези мисии и сложната дипломатическа обстановка. Неколкократните византийски хитрости към Рим с носенето на мощите на Клемент I от Крим, през Херсон в Рим и честите визити на Константин и Методий до Контантинопол, само показват колко сложна е била тяхната мисия и разкриват необходимостта от непрекъснато даване на указания в сложната политическа обстановка. В началото хитростите на ромеите успяват и Рим допуска до богослужение двамата дипломати. Методий дори е назначен официално от папата. Впоследствие папата далновидно преценя, че новата книжнина прокарва ромейските интереси и ортодоксията в богослужението, в резултат на което на Методий е забранено да служи в катедралата му, а само вън от нея. Обезпокоен Методий отново пътува до Константинопол за допълнителни указания. В тази игра на нерви Панонско-Моравската мисия напълно търпи провал.
Но делото на Кирил и Методий дефакто успява след цели 640 години от смъртта на Методий, която дата се счита за края на Панонско-Моравските мисии. В качеството си на неуспорим теолог Лутер се запознава с оборената от Константин Кирил философ триезична догма, че богослужение може да се извършва само на трите свещенни езика - латински, еврейски и гръцки.
Апологетиката на Кирил и до ден днешен пленява с изключителната си сила и гласи:”Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и Слънцето не грее ли еднакво на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?” За хората словото е като Слънцето, което носи топлина;като дъжда, който напоявя Земята; като въздуха, който дава живот. И така, както човеците се нуждаят от слънце, въздух и вода, за да съществуват физически, така те се нуждаят и от буквите, които за тях са духовна храна. Тезата, която Кирил защитава е: всичко видимо е творение на Бога, всички народи еднакво се ползват от Божиите блага, между които са езиците, следователно всеки народ има право да въздава ”слава на Бога...на своя език”. Аргументите на Кирил са още по-убедителни поради умелото цитиране на свещените християнски книги-отначало старозаветните, после новозаветните евангелия и накрая най-авторитетните - речите на апостол Павел. Триезичниците са оборени чрез техните оръжия.
Кирил си служи и с текстове, цитиращи "Светото писание":

„В закона е писано: На чужди езици и с чужди уста ще говоря на този род, но и така ще ме послушат,казва господ.Затова езиците са белег не за тези, които не вярват, а за тези, които вярват.”

„И всеки език да изповядва, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца, амин.”
Ето тази полемика и апологетика на Константин Кирил философ, която прави на пух и прах триезичната догма, неговият горчив опит във Великоморавия, както и превода на библията Еразъм, дават основание на Мартин Лутер да започне борба по превод на библията от гръцки на немски, с което окончателно разбива триезичната догма. Благодарение на Константин Кирил Философ, на Еразъм и на Мартин Лутер на схоластична с спяща Европа й са необходими цели 640 години душевно и езическо робство, за да отхвърли една грешна догма.
Мога без ни най-малко притеснение тук в тази статия да твърдя, че философското начало на Немското протестанство е поставено от Кирил философ, по-късно подето от Реформацията на Еразъм Ротердамски и философско-идейно-практически реализирани наново и феноменално от самия Мартин Лутер. Ето така можем да огледаме посятото семе на далечното духовно минало на Византия в корените на Протестанството.