Възстановка около написването на "История Славянобългарская"

Кои са източниците на Паисий - монахът, който сам носи гръцко монашеско име.Това само показва колко е силно било духовното и светско влияние на гръцкото духовенство. Не става въпрос за конкретните книги, които сам автора споменава - Мавро Орбини и Цезар Бароний. Става въпрос за местата, които Паисий конкретно е посещавал и е използвал за написването на своята книга.
С най-голяма сигурност и вероятност това е била руската обител манастира Свети Пантелеймон. Към 1730 година същият манастира е запуснат до такава степен, че в него остават да се грижат двама руски и двама български свещенника. По времето преди Паисий да се замонаши в Атон през 1745 година, манастира все още е в подобно окаяно състояние. Фактът, че е приет в сръбския манастир Хилендар, го кара да изучи сведенията на сръбските царе, въз основа на наличните сведения на манастира и разказите на монасите там. Сблъскал се от една страна с монашеската сръбска и гръцка българофобия и от друга с настроенията сред народа, той е твърдо решен да издири сведения за българската история, макар неук по негово собствено признание.
След известния си престой в Хилендарския манастир, Паисий отделя съобразно събраните сведения огромна глава за сръбската история и нейните отношения с българската. Тези сведения са всъщност оригиналните търсения на монаха-историограф. В последствие именно търсенията на богати източници от българската история го докарват в Зографския манастир. За заминаването си в Немската земя Паисий очевидно е финансиран от брат си - богатия хаджи Вълчо. Там научава, че има руски превод на книгата на Мавро Орбини и тъй като за двадесет години книгата е било трудно да пристигне в Атон, очевидно със средства на брат си Паисий закупувакнигата посредством руснаци. След като събира всичко необходимо за написванет на книгата, Паисий трайно се установява в два манастира. Досега се мислеше, че Паисий е обитавал само и изцяло Зографския манастир по време на написването на историята.
Моята хипотеза включва нов момент, в който Паисий е ползвал и библиотеката на западналия по това време руски манастир Свети Пантелеймон. Вероятно българските монаси в руския манастир са захождали от Зографския манастир и така Паисий е узнал за възможните книжовни източници на руската обител. За това говорят фактите, че историята на Кирил и Методий напълно отговаря на руската теза, че Кирил е автор както на глаголицата, така и на кирилицата. Другият съществен момент е, че е използвал солидно количество източници на руски език, включително превода на книгата на Мавро Орбини.
Ако предположим, че Паисий не е посещавал манастира Свети Пантелеймон, което пък е крайно непровдоподобно във връзка именно със длъжността му на таксидиот, то със сигурност е снабден с книги от монасите на Зографския манастир, които са пребибавали и в манастира Свети Пантелеймон.


На Паисий принадлежи заслугата за духовното надигане на Българското възраждане и полагането на основите на новата българска литература.
Много са тези, които твърдят, че историята на Паисий е ненаучно повествование. Напротив, смея да твърдя, че са достатъчно научни. Научните му заключения обаче нямат политическа окраска както съвременната история на България и са безпристрастна защита към родното минало. Налице са множество научни факти в неговите анали, които за жалост българската историография не може да провери поради оскъдицата на изворите и аз се чудя каква теза на ненаучност намират тези, които нямат дори изворите, с които да го докажат.
Особено добре са описани детайлите на живота на царете от второто българско царство. С това личи огромния исторически интерес на историографа Паисий за причините относно историческото отслабване на българската държавност и причините за нейното отоманско превземане. В това отношение Паисий прави зашеметяващи исторически анализи.
Ценните, смели и изпълнени с огромна сигурност твърдения за царете на Второто българско царство, ни уверяват в дълбоката убеденост на монаха, за това което излага. И тук можем напълно да се доверим на монаха. Той вече е използвал хрисовулите, запазени от най-старо време, защото голяма част от тези царе в лицето на голяма част от Асеневци, даряват земи и средства на Зографския манастир. Ние не можем да не сме убедени, че тези документи могат да се пазят само тук, а преданията за царете да са се носили от уста на уста всред учените монаси за период от 350 години- период, в който малко би се променило или забравило, особено от блюстителите на книжнината и на живата памет - монасите.

Българските власти независимо от своите оправдания, извършват голямо предателство, връщайки българска книга на Гърция. Това е непонятен и необясним факт. Една от най-ценните книги на България, написана след близо 360 от цялостното отоманско поробване на страната, е върната на собственика й - гръцката държава. Особено когато се знае, че манастирите в Атон са най-лесно запалимите обекти в света.
Една от хипотезите за връщането на "История славянобългарская" е, че тя противоречи на цялостната идеологическа линия на сегашната история за Първото и Второто Българско царство, а също така заради обвиненията в ненаучност.
В духа на чистата апологетика, в качеството си на апологет, бих искал да въздигна Паисий в качеството му на истински историограф за своето време. Липсата на употреба на години е резултат от стремежа, словото му да бъде просто и разбираемо за хората.
Аз мога с възхита да призная, че дарбата на Паисий въпреки необразоваността е хиляда пъти по-ценна за науката, отколкото разхвърляния, недодялан и непоследователен Херодот, от който днес почти никой сериозен историк не може да го използва за добър източник, поради всестранната обърканост на словото му и безкрайната му субективност към вражеските на гърците народи.