Translate

Pinterest

Общо показвания

Google+ Badge

вторник, 22 септември 2009 г.

Произход на името на планината Витоша

Оригинална статия на Димитър Георгиев - Даков

Името "Витоша" според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена - Скопиус, Скомброс, Скомиос имат общото значание "стръмна планина", което напълно й приляга! Тукидит я споменава през V век пр. н. е. Тя често е укривала населението на Софийско поле от нашествия- през 370г. весготите, 442г. хуните начело с Атила, 474г. осготите и др. През лятото, голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо Градище и Калето над Драгалевци и др. Старите имена на планината, споменати в съчиненията на Тукидит (името Скомиос), на Аристотел (името Скомброс) и Плиний Стари (името Скопиос) нямат сходство, както обикновено се изтъква. Според някои автори обаче и трите имена, споменати от старогръцките автори, се свеждат към значението "остра, стръмна планина".
Най-старото има на Витоша е Скопар (Vв. Пр. Хр.), което по-късно е станало Скомпос или Скопиос и означава "стръмна планина". Със сегашното си име Витоша е известна от Средновековието, като значението е двувърха (двуглава) планина.
Названието скопиус според новото виждане за произхода на древното име на планината идва от гръцката дума skopios, което означава кула, наблюдателница, заради разположението на множество наблюдателни кули в планината, която предлага, заради своите стръмни склонове чудесна видимост към Софийското поле. Не е правилно да се счита, че, скопиус значи стръмна планина. Планината от древността е била осеяна с наблюдателни постове, тъй като е предлагала съвършена видимост в околните низини. Заради това в превод от гръцки трябва старото име на планината Витоша, което е Скопиус да с превежда със значението на "планината кула".
Тъй като името Витоша се появява през средновековието, то има типично български генезис. Старите имена са оставили своя отпечатък върху сегашните топоними на планината в името на връх Скопарник, висок 2226 м.
От името на планината по-късно произлизат ред лични нарицателни български имена.
Тук се предлагат две теории, които могат да бъдат свързани във своя омогенезис и омонимика.
Името на планината Витоша е удивително еднакво с името на речен приток на реката Синху, а именно реката Витаста в Индия, която извира от Хималаите. Тази река е свързана с топонимиката на древния район Мадра и неговия народ Мадра. Както вече обяснихме, името Мадара е точно копие на името Мадра. Реката Витаста тече в пределите на географския район Мадра. Множество от имената в Северна България имат свой азиатски аналог във връзка с номадското преселение на прабългарския етнос. По каноните на старобългарското звукообразуване двата съседни звука с и т образуват новия звук "щ", който е съставен от ш и т. В този смисъл роизлизат и двата варианта Виташа и Витоша като лесни за вербализация, от които запазен до днес е само Витоша.
Другата теория свързва името на планината Витоша с Авитохол. Тъй като граматическите родове на двете имена се различават, женския аналог на името Авитохол е Авитоха. Първия звук "а" се обеззвучава от "в", който прави прехода Авитоха---->Витоха.
Въпреки разликата в етимологични преходи е възможно изначално корените на двете имена Авитохол и Витаста да са свързани още в древните земи на прабъларите и в пределите на тяхното старо отечество.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/02/Map_of_Vedic_India.png