Димитър Георгиев - Даков
Ти бе сянката на мойто тяло
и усмивката на моя ден,
бягаш от мен- слънцето е спряло,
призрак съм от теб пленен.
Ти бе мисълта ми утрин рано,
ти си спомен мен обзел,
ти си щастие желано,
ти си светлина в тунел.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар