Средновековният произход на името на село Пастра и неговото присъствие в грамотата на цар Иван Шишман към Рилския манастир

Оригинална статия на Димитър Геориев - Даков
Както и село Стоб, така и село Пастра са стари поселения от ранното средновековие. И двете населени места фигурират като град Стоб и село Пъстра в Рилската грамота на цар Иван Шишман. Един от най-импозантните царствени документи на последния български цар е издаден със златен печат през 21 септември 1378 година и един от малкото останали царски инсигнии, запазени по българските земи и свидетелстващи за бледата на факти средновековна история на България.
Произходът на името Пастра е със старобългарски произход. Това име произлиза от страбългарската дума пъстръ, която означава пъстър. Старобълтарската дума пъстръ има коренна етимологична разлика с гръцката дума за шарен, пъстър и разнообразен, която е ποικίλος. Това може да ни засвителства, че основателите на селището са българи от ранното средновековие. В последствие Името на селото Пъстръ се видоизменя на Пъстра, запазвайки отново мъжкия граматичен род, въпреки окончанието. В още по-късен етап именно във времето след грамотата на цар Иван Шишман в хронологичен аспект, името Пъстра без етимологически пречки и девиации се видоизменя в Пастра, като двете наименования са етимологически тъждествени и еднакви: Пъстра=Пастра. Така името "пастра" пренася през вековете спомена и културата на старобългарския език. Съвременната книжовна дума пъстър произлиза от инверсията на звуковете в думата пъстръ и показва изключително близката генеалогия на съвременния книжовен и старобългарски език.
Село Пастра е известно с пещерата на Иван Рилски.
http://vilibg.net/attr_pics/42_1.jpg
http://nqmam.info/Rila/okoto.JPG
http://pirin.biz/images/stories/alberghi/GA-17/2.jpg