Translate

Pinterest

Общо показвания

Google+ Badge

вторник, 16 декември 2014 г.

Сардис - най-богатата древна столица за всички времена

Град Сардис може да се похвали с 23 века столичен живот докато не бива напълно разрушен от ордите на Тамерланд през самото начало на 15 век. Макар и не за първото злато в историята на човечеството (човек открил самородното злато вероятно още при своята поява), Сардис остава в историята с първото сечене на монети от електронов тип. В столицата си Сардис цар Крез кредитира първите златни монети - те били твърде груби и направени от смес на сребро и злато, наречена електрон. Елинофилът Крез загубил битката с Кир Велики в собствената си столица Сардис, доверявайки се на своите гръцки съюзници. Митът за неговото богатство станал по-могъщ от собствената му държава и това предопределило появата на силни опоненти и краха на неговото управление.
Тук ще бъде изградена именна теория за лидийската столица Сардис, подкрепена с  множество аргументи. В историята на град Сардис небивал разцвет се достига при управлението на Гигес и на основана от него царска династия. Откриване на злато във водите на близката река Пактолус води до икономически прогрес и развитие на изкуството и архитектурата. Царуването на Ardys, Sadyattes и Alyattes за периода 645-561 г.пр.н.е. поставя нов успешен период на управление свързан със строежа на солидни градски ограждения и защити, които гарантират стабилността на градското управление и централизираната царска политика.
Анекдотичен е легендарния разговор между Крез и атинския мъдрец Солон - при запитването от страна на царя може ли да има по-щастлив сред смъртните от собственика на това огромно богатство Солон отвърнал кратко: Никой не трябва да се нарича щастлив преди своята смърт. За жалост Крез изпитал точно такова разочарование, за което намеквал с думите си Солон, тъй като заради детронирането му от персите, Крез не могъл да се радва дълго приживе на баснословното си богатство. След като персийците открили таен проход, който водел към царския акропол, издигащ се високо над останалия град, Крез бил пленен (546г.пр.н.е.) и според Херодот и много древногръцки историци Крез бил осъден на изгаряне, но след това бил помилван от цар Кир.
Последователни разрушения Сардис претърпял от нападението на персите под управлението на Крез и при инвазията в Лидия на Кир II , при възстанието на йонийците когато Сардис е опожарен от атиняните, при превземането на града от Александър Велики през 334 г.пр.н.е.. През 213 г.пр.н.е. Сардис е превзет от Антиох III от династията на Селевкидите, което е причина за множество разрушения, които биват възстановени в последствие. В периодът 188-133 г.пр.н.е. Сардис е под контрола на царете на Пергам до управлението на Attalus III, когато римското влияние в града е все по-осезателно При завземането на Сардис от римляните през 119 г. пр.н.е., при земетресението по време на управлението на Тиберий през 17 г..н.е., при разрушаването от монголския завоевател Тамерланд (Тимур), града също е последователно разрушаван. Във всички епохи славата за богат град спохождала Сардис и носела нова и нова разруха. Без съмнение пророческите думи на Солон застигнали Крез и дали траен отпечатък върху продължилия да съществува славен град Сардис. Подпалването на Сардис от гърците през 499 г.пр.н.е. е основна причина за гръкоперсийските военни конфликти.
В периодът 46-28 г.пр.н.е. Юлий Цезар и Август издават декрети гарантиращи правата на евреите в града, което в последствие води и окончателното завършване на синагогата в Сардис през 320-360 г., като в този период е изградена и кръгла защитна стена, опасваща древната столица.
Около 90 г. след Христа Сардис е една от седемте църкви на Азия споменат в откровението на Свети Йоан.
През 716 г..н.е. Сардис е превзет от арабите.
Именни варианти на града : древногръцки -Σάρδεις, йонийски -  Σάρδιες, гръцки - Σάρδῑς. 
Обичайната етимология на Сардис като име производно от "червен", само отдалечава от действителната етимология и семантика  на ойконима. Възможната минерално-етимологична връзка със сард  - кафявата разновидност на халцедона, също може да бъде приемана за абсурдна. Според Плиний Стари минерала сард произлиза от името на град Сардис в Лидия, но е много по-вероятно да произлиза от персийското sered(серед), което означава жълто-червен.
За истинска радост ойконимът Сардис е точно отражение на своето историческо, икономическо и архитектурно богатство. Външният и вътрешен облик на един древен град се определял от околния релеф и от външната градска архитектура - тоест от вида на градските отбранителни стени. Колкото по-интензивен градски и икономически живот е налице в дадено селище, а в конкретния случай колкото повече богатства съхранява, толкова по-силно е зависим от външните фортификационни съоръжения. Лингвистичният анализ ни дава ясна увереност, че името на древния град е обусловено от защитните градски стени, които възникват паралелно с  експлоатацията на златоносната река Пактолус.
Налице е лингвистичен паралелизъм между одриските наименования на крепости в Тракия и името Сардиса. Името Сардиса е съставено е древносемитския и древноперсийския корен сар (sar* - цар) и трако-фригийската лексема диса - крепост, укрепен град.
Доказателства за етимологията на Сардис в тази статия:
1. Градът е крайна отправна дестинация на царския път Персеполис -Суза-Сардис.
2. Град Сардис разполагал с множество крепостни стени, което било взаимствано при строежа на защитните стени на град Персеполис. При това се предполага наличието най-малко на 3 кръга защитни стени. Arrian в своето произведение Analytica Posteriora ни засвителества, че по време на превземането на град Сардис от Александър Велики през 334 г.пр.н.е. акропола на града бил защитен от тройна стена. В тази елинистична епоха 334-213 г.пр.н.е. започва строежа на множество публични сгради с важно значение за интензивния граски живот в Сардис като храма на Артемида, и са завършени стадиона, ранния театър и гимназиона. Аристотел също предполага, че лидийската столица Сардис разполагала с тройна защитна стена.
3. Отбранителните стени на Сардис ( Elspeth R. M. Dusinberre. 2003. Aspects of empire in Achaemenid Sardis Cambridge: Cambridge University Press, Pp. xi, 325; figs. 103) били огромни - плод на безмерни усилия в транспортирането на суров строителен материал и камъни. Резултатът бил град разделен на две половини  - вътрешен и външен, защитен и незащитен.
4. Сардис е метрополисен център в Анатолия, обединил в себе си разнородни етнически общности като лидийци, йонийци, гърци, перси, фриги, траки, ликийци, лувийци, римляни и евреи.
5. Сардис след падане под персийска власт запазва статута на столичен град и макар да губи от своя блясък и слава, Сардис продължава своето съществуване като провинциална столица. По времето на Ахеменидска Персия Сардис е седалище на сатрапия.
6. Важен елемент от етимологията на Сардис са царските градини, наречени с термина paradeisos.
Терминът определя местонахождението на царските градини като близо до, извън крепостта, което е и най-логичното разположение на царските гори и градини, тъй като е нецелесъобразно тяхното включване в рамките на града.
7. Ключов момент в разбирането на точното значение на името Сардис е присъствието на трако-фригийската лексема за крепост деиса(deisa) или диcа(disa, diza).
В заключение Сардис е столичен център на активен политически, икономически, културен и религиозен градски живот. Той е седалище на лидийските царе и персийските сатрапи в Анатолия. Един от най-богатите градове в човешката древна история. Истинската етимология на градското име е важна част от цялостното разбиране за историята на града.
8. Едно от най-важните и кардинални доказателства за разглеждания произход на името Сардис е, че царската резиденция се намирала на защитено и високо място именно в този град и била обградена от градските стени.
Опонирането на гореизложената етимология би могло да стане със литовската дума сартас - светлочервен или с авестийското sarys - жълт, което някой допускат като тракийска дума за"жълт"
(zarat-  "golden" (from the староизточно ирански zar- [-زر], означаващ злато, zairi- (golden/yellow), zairitem (golden/green), zaranaênem (golden, of gold)- информациятае взета от речниковата база на староирански и авестийски език). Допълнително значение на някой езици името Сардис е имало значение на златна крепост и златен град и от тази гледна точка допускането на sar като жълт е коректно в една цялостна и комплексна семантика на топонима, особено свързвайки тази допълнително значение с историческите сведения за богатството на града.
И накрая най-важното потвърждение ни дава Софокъл с израза
πρὸς Σάρδεων ἤλεκτρον -  сардско злато, което било съставено от 80 % злато и 20 % сребро. Така както свидетелства Софокъл, градското име е напълно асоциирана с името на златото от тази епоха. Река Пактолус се славила със своя златоносен пясък. Автор: Д.Георгиев-Даков

Статер от град Сардис


Sardis


Изгледи към древния град

Храм на Артемида в града