От обедните стъпки скучни
до вечерния заник на страха
се чувствам така самотен и ограбен
защото скучно е човешкото общение
и плаче моята душа за свят един
изпълнен със смирение
устроен без човешкото насилие
без изблици на злоба във утроба свита
без мълнии на ярост и презрение
без изроди обвити чудно в лицемерие
Огъвам се и тъна в изумление
и отговор намирам в безкрайно изтъпление
в глада на звяра ненаситен за човешка драма
облени в злоба, ярост и презрение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар