Колкото и вятъра да те променя,
не можеш да си неизменно моя.
Какво ще бъда аз за теб,
когато времето
с мене се позабавлява?
Не знам, не мога да гадая,
на живота все му е тая,
когато ти и аз сме
сплав на калая.
Забрави ме вчера
и в утринна омая
ме запомни
тъй както новия ден
изгрява.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар