Translate

Pinterest

Общо показвания

Google+ Badge

събота, 27 февруари 2010 г.

Открита е географската локализация на тракийския град Саутаба!

Димитър Георгиев - Даков
Градът Sauthaba е споменат в едно единствено историческо свидетелство, но практически е неизвестен за съвременната историческа и археологческа наука. Липсват и доказателства в цялата база от писмени сведения на гръцките и римските хронисти. Единственото запазено материално свидетелство за града е съд от рогозенското съкровище - ваза, върху който е гравиран надписа за принадлежност: "Kotyos ex Sauthaba" (първата половина на IV в.пр.Хр.). Въз основа на лингвистични прилики е открито точното географско местоположение на изгубения за историята град Саутаба. Той отговаря на днешния град Смядово. В "Турски извори за българската история, т. VII, София 1986 ", с. 278 става ясно, че Смядово е отбелязан в османските регистри като селище с немюсюлманско население през 1620-1621 с името Смядава. Това е и първото официално споменаване на селището от преди 2000 години, когато е споменато за първи път върху златен владетелски съд.
Някои автори като лингвистите Дечев (Detschew 1976, 427) и Mel Copeland предполагат, че името на града идва от корена Sabos (Sabas) като производно от Sabazios. В действителност това предположение не отговаря на истината. В коренът на името на града е бил неговия основател ΣΕΥΘΟΥ. Градът е бил северна резиденция на одриските владетели в областите на север от Хемона, но подчинени на южните траки. По всяка вероятност градът е бил е столица на парадинастическо управление или неупоменат досега столичен град в даден период от цялостното управление на Одриската държава. Дори за това предположение учените нямат достатъчно преки доказателства. Предполага се, че след като в по-късно време столица е Севтополис, много по-рано столица на одрисите е била Саутаба.
Тъй като градът е с принадлежност към дакийското езиково наречие и е едно от северните селища на държавата на Одрисите окночанието "таба" трябва да се разглежда като видоизменен вариант на дакийското "деба". Тази езикова трансформация се засилила от корена ΣΕΥΘ плюс окончанието deba = ΣΕΥΘdeba= ΣAΥΘeba= Sauthaba. Макар първоначалното име на града да било Σeudeba, впоследствие и заради южняшкото наречение на одрисите северния град променил звученето на своето име.
Най-накрая можем спокойно да твърдим, че един град от античността с неизвестна географска локализация е открит със сигурност. Откритието има и огромно езиково приложение, тъй като то разкрива, чебългарските селища с окончание "-дово", "-тово", са наследници на древното "деба".
Новото научно откритие дава светлина върху лингвистичните проблеми на българския език, върху личната история на владетелското тракийско семейство и върху географската локализация на едно от столиците на траките Одриси.
Сигурно доказателство, че град Смядово е древната Саутаба е некропола на съпругата на Севт. На нейната гробница фигурира гръцкия надпис, заради нарастналото влияние на елинизма върху културата на траките. Надписът е от 4 век пр.Хр. и гласи:
Γονιμασηζη / Σεύθου γυνή (ΓΟΝΙ ΜΑ ΣΗΖΗ - това разделяне е неправилно:Γονιμα е цяла дума от γόνιμος-плодовит).
В превод: Плодовитата Сезе - жената на Севта.

Напомням, че единствено свидетелство за името на града е надпис "Kotyos ex Sauthaba" върху фиала N112 от Рогозенското съкровище.

В заключение географската локализация на древна Саутаба съвпада с тази на съвременния град Смядово в Североизточна България.