Първи лъч буквите А и Ж(глаголическо)
Втори лъч буквите оу (кирилско) и сборен знак за Х, Т и М - хибридна символна монограма на буквите
Трети лъч буквите Ф и Ъ(ер голям от кирилицата)
Четвърти лъч буквите Е и К(рунно)
Пети лъч Финикийска буква йода и ятъ (от кирилицата)
Шести лъч буквата Ц (рунно) и ять(от кирилицата)
Седми лъч буквата Ч(кирилско) и л(ламед-финикийско)
Очевидно розетката от Плиска се явява древен писмен паметник обединил общи символи на различни писменни системи, впоследствиея утвърдени и приети като символни означения на звуци.
Обединението на финикийските значи с руни е обусловено от новите културни условия,в които се намира балгарския етнос и от специфичните нужди на неговия език, далеч преди да се появят Константин Кирил и Методий.
Загадка остава защо буквата ять е повторена два пъти - единствена от всички знаци. Загадъчен е също първия знак от трети лъч - разчетен като Ф, но в нея може да се разпознае и буквата Z. Каквото и да е било първоначалното предназначение на розетата, няма съмнение, че знаците са използвани по-късно за създаването на българската азбука. Датирането й от 7-9 век съвпада с този период и не е резултат на по-късни интерпретации, които да са след създаването на азбуките. Някои от знаците с индивидуалното им звукоизвличане са характерни само за българите. Знаците не приличат на глаголицата, а имат доста близки черти с кирилицата, с изключение само на буквата Ж, която вероятно е взаимствана като знак в състава на глаголицата. Автор: Д. Георгиев-Даков
http://nauka.bg/forum/index.php?app=core&module=attach§ion=attach&attach_rel_module=post&attach_id=1156
Снимки със съдействието на С.Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар