Мъртвият римски град Карнунтум(The dead roman city Carnuntum)

Този постинг не е предназначен за плагиати, съчинители на история и хора с ограничено мислене. Този постинг е за хората, които обичат истински историята и са готови да я ценят такава каквато е.
Увод:
Римският столичен град Carnuntum днес е град фантом, последователно разрушаван от земетресението праз средата на IV век от н.е., от хуните на Атила когато градът е окупиран (441-445г.) и от тоталната разруха на унгарските авари през 8 век. В литературните източници Карнунтум се появява за първи път в съчиненията на римския историк Velleius Paterculus.
Мнозина биха се учудили какво би предложил един мъртъв град на съвременния читател, отегчен от отдавна разказаните истории за Рим, в които не се крие нищо ново. Уви превратностите на съдбата могат да възкресят и историите на мъртвите градове като ни дават нова светлина в анализа за прозхода на този древен град с красивото име Карнунтум.
За първи път град Карнунтум е споменат през 6 г. от новата ера, когато по време на управлението на Август римската войска под командването на Тиберий се настанява в зимен лагер за кампанията срещу регионалния маркомански владетел на Моравия Марабодуус(Марбод). Значителна романизация на града настъпва когато града е избран за гарнизон на XV Legio Apollinaris. Укрепление за един легион бил изграден по времето на император Клавдий. Каменната структура изградена тогава била възстановена през 73-76 г. от н.е., по времето на император Веспасиан. При управлението на Траян и Адриан Карнунтум става постоянна квартира на Legio XIV Gemina. В периода 117-138 г. император Адриан дарява свободата на жителите на Карнунтум.
Успоредно с военните казарми и техните помещения, извън защитните стени на военния град-лагер постепенно израстнал цял цивилен град ( войниците харчели своите заплати в близките цивилни градчета до своите казарми, наречени канаби). Воинишките заплати били основата на градската икономика, за стимулиране на търговията и за разрастването на градовете.
В древността град Карнунтум бил известен и с още една характерна особеност - той притежавал най-големия европейски пазар за кехлибар. За пазарът на кехлибар ни свидетелства Плиний (Hist. iii. 57. 76.).
Карнунтум бил разположен на южния бряг на река Дунав между днешните градове Vienna и Presburg, заради стратегическото местоположение на речната бариера по северната граница на римската империя.
Свидетелства за името: Carnu(tu)m (Ptol.) Carnuntum (Plin., Vell. Pat., Amm., Not. Dign., Peut., It. Ant.).
Първоначално Карнунтум е включен в административното управление на привинция Норикум, но- по-късно принадлежи към провинция Панония. През 106 г. от н.е. Карнунтум става столица на Pannonia Superior. В хода на II век град Карнунтум се разширява непрекъснато.
С историята на град Карнунтум тясно е свързан Марк Аврелий. Той води дълги войни с германските племена в дунавския лимес и там, в Карнунт, на територията на днешна Австрия, той умира през 180 г.н.е. В Карнунтум император Марк Аврелий пише своята втора книга от неговите "Медитации" по време на военната му кампания срещу маркоманите (172-174 г. от н.е.). Престоят на същия този император в града продължил цели три години.
През 193 година управителят на Горна Панония Септимий Север бил издигнат за император в град Карнунтум от римската войска. От този момент нататък през цялото време на управление на династията на Северите Карнунтум е сполетян от небивал икономически "бум". На 9 април 193 Карнунтум получава статут на колония с името Colonia Septimia Aurelia Antoniniana Carnuntum. Гражданите на Карнунтум възприемали своя град като метрополия.
Традицията Карнунтум да провъзгласява императори била повторена с узурпатора на императорския трон дакийския генерал Регалианус през 260 г. от н.е по време на управлението на император Гален. За да се спаси от заплахите на сарматите и роксоланите, столичното население на Карнунтум заедно с войската издигнало свой император в лицето на Регалианус, който се борил храбро и постигнал победа срещу роксоланите. Вярвайки в локалната подкрепа на народа, Регалианус увенчал своята съпруга Sulpicia Dryantilla с титлата "аугуста" и за кратко време секъл монети със своя и нейния образ. Постигайки желаната победа и хранейки силни опасения от централната власт на Гален, населението на Карнунтум се погрижило да потули бунта със собствени сили, като Регалианус и жена му били убити. Монетите и на двамата са намерени само в околностите на Карнунтум, което показва сложната политическа обстановка на крайграничните градове, тяхната икономическа сила и опита да бъде повторен триумфа на града с издигането на династията на Северите.
През 308 г. на 11 ноември в град Карнунтум се провежда конгрес между императорите Диоклециан, Галерий и Максимиан, свикан от Диоклециан.
По повод на разрухата от земетресението сполетяло Карнунтум римския писател Амиан Марцелин пише, че от някога процъфтяваща столица, градът се превърнал в порутено и мръсно гнездо. Голяма част от цивилното население на града след земетресението се оттегля.
С помощта на науката археосеизмология учените Kurt Decker, заключават, че интензитета на земетресението в Карнунтум е 9 от 12 степенната скала по Рихтер. Kurt Decker и Andreas Beidinger се опасяват, че днес подобно земетресение е възможно да причини тежки разрушения в района на Виена. (Kurt Decker, Georg Gangl and Manfred Kandler. The earthquake of Carnuntum in the fourth century a.d. – archaeological results, seismologic scenario and seismotectonic implications for the Vienna Basin fault, Austria. In: Journal of Seismology Volume 10, Number 4, 479-495)
В десетилетията след земетресението Карнунтум е фронтови град за военните атаки срещу сармати и квади(германско племе по долното течение на река Майн). През 4 век градът да е разрушен от германски нашественици и макар столичния град да е частично възстановен от Валентиниан I, Carnuntum никога не си възвръща предишната слава на най-силния и мощен град в Панония. Вместо него главен военен център става Виндобона.
Анализ на събитията по наименоването на провинциалната римска столица Карнунтум. Етимология на името:
Карнунт (Carnuntum; според Птоломей името на града е: Καρνοιις) е главният град на римската провинция Горна Панония(древна римска провинция, основана през 103 г.н.е.) и нейна столица. През 40/50 сл.н.е. в Карнунт на Дунав местят в постоянен лагер XV Аполонов легион (XV Legio Apollinaris). Като столичен град Карнунтум разполагал с дворец, форум, публични бани, огромен хейдентор (езически паметник, наподобяващ арка или врата; изграден е в периода 354-361 като триумфален паметник в чест на император Констанциус II) и два амфитеатъра - един в цивилния и един във военния град.
Италианският учен Antonio Sciarretta извежда именния произход на Карнунтум от галските племена carnuti и carni. Той предполага, че подлежащият индоевропейски корен може да бъде *ker(e)n- "рог" или kar - "твърд".
За жалост благодарение на настоящият анализ подобни теории за произхода на името могат напълно да бъдат отхвърлени именно заради доказания тук гръко-латински произход на името от конкретен и ясен теоним.
Основен въпрос, с който този анализ е натоварен, е да открие пътя и механизмите на възникването на името Карнунтум.
Основен кръстник на града e военния легион настанил се за първи път в него - XV Legio Apollinaris. Как става това?
Преди да бъде изпратен в Панония, XV Legio Apollinaris е разположен в Акарнания, където взема участие в историческата битка при Акциум на 2 септември 31 г.пр.н.е., където силите на Марк Антоний търпят тотално поражение. Тук става и кръщението на легиона, който заради разрухата на противниковите сили е наименован на бога на разрушението - Аполон. В град Акциум се е намирал и древен паметник на Аполон Акцийски, който бил разширен от Октавиан Август в опит да бъде овековечена битката, състояла се там. Първоначално Акциум е владение на коринтски колонизатори от Анактарион, но през III век пр.н.е. Акциум попада под властта на акарнанците, които впоследствие провеждат там своите главни събори. Така култът към Аполон Акцийски бил заменен с разпространения в цяла Акарнания и Пелопонес култ към Аполон Карнейски. Първоначално култът към Аполон Карнейски бил разпространен в Пелопонес и по съседство той се разширил в съседни области, Акарнания, а по-късно и в цяла Гърция. Тъй като Акциум се разполагал в Амбракийския залив на Акарнания местния култ на Аполон Акцийски постепенно бил изместен от сливането в общ култ на божеството Аполон и демона на стадата Карн (хипостаза на бог Пан). Във връзка с развитието на скотовъдството високо започнали да се ценят животни като овцата и овена. Първоначално с овните бил свързал Хермес, а в Лакония това било божеството Карн - той бил демон, имащ отношение както към скотовъдството, така и към земеделието (към жътвата). След това и Аполон бил свързан със скотовъдството в обединения култ на Аполон Карнейски. Празненствата в Аполон Карнейски чест носели името Κάρνεια.
Карней е местно божество на плодородието, почитан в Спарта , в прорицалището на гадателя Криос, син на Теокъл. Нон в "Деянията на Дионис" (XVI 102) пише, че Аполон Карнейски е почитан първо в Спарта и една от функциите му там е покровител на кучетата, но това е възможно, тъй като вълка бил свещенно животно в култа на Аполон.
Сведения за тези празненства ни дава Теокрит, който дава точното име на празниците Κάρνεα, а бога бил наричан Ἀπόλλων Καρνεῖος, а дорийците от които произлизал епитета го наричали Ἀπόλλων Καρνήϊος. За последното име ни свидетелстват древните автори Пиндар и Полибий. Това че Карн бил фигура различна от Аполон личи от самостоятелната употеба на названието първоначално. Тукидит (V 54) говори за месец на Карн, през който протичали карнейските празненства. Карней бил лакедемонски месец, съответващ на атическия Μεταγειτνιών, т.е. август-септември, в течение на който свършвали деветдневните празненства в чест на Аполон Карнейски, за което свидетелстват древните автори Тукидит, Еврипид и Плутарх. Павзаний (III 13, 4) уточнява, че почитта към Аполон Карнейски била разпространена сред всички дорийци, а Хезихий споменава, че самото име carnos означава "животно, овца". Павзаний пише, че според поемите на Праксил Карн бил син на Зевс и Европа и бил възпитан от Аполон и Латона. Но за Аполон Карнейски има и друго сказание. Когато ахейците строяли Троянския кон те секли дрянови дървета(с името крании) от планината Ида, която била посветена на Аполон, но уплашени от гнева на божеството, го умилостивяват с жертвоприношения и започват да го почитат под името Аполон Карней.
Така Аполон Карнейски се възприемал като образ, свързан както с растителната, така и с животинската митология.
При Теокрит (V 83) мита достига още повече детайли, като се споменава за разказа на Праксил, според който Аполон Карнейски получил своето име от Карн, син на Европа и Зевс, преобразен в бик , който Карн от своя страна бил възлюбен на Аполон. Павзаний уточнява, че същия този Карн, освен че бил прорицател и фаворит на Аполон, бил убит от Хипот - правнук на Херакъл.
Местата където култа към Аполон Карнейски бил разпространен са известни със скотовъдните си традиции региони като Аргос, Аркадия, Лакония,Месения, Тива, Родос, Крит и на много други места. В Аргос жрицата на Аполон прорицавала под въздействието на вкусваната кръв от овен. Накрая самият Хезихий утвърждава ролята на Аполон като протектор на стадата, споменавайки неговия епитет ликоктонос - вълкоубиец. От друга стана вълка бил посветен на Аполон, но в тази двояка връзка не бива да се търси противоречие. В Делфи дори имало медно изображение на вълк, за който същесвува конкретна легенда разказана от Павзаний.
С този анализ се цели да се обоснове произхода на името Карнунтум като дериват гръцки теоним, предаден чрез латинската езикова база.
След отпътуването си от Акциум в Илирия и след Кантабрийските войни, XV Legio Apollinaris е разквартируван в Карнунтум. Името е точно копие на епонима на легиона - Аполон Карнейски, което не е запазено до днес в историческите източници и историята за това е изцяло възстановена по лингвистичен път и анализ на близката фактология. Така името е резултат от теонимен епитет на Аполон - Καρνεῖος с основен корен -car и окончание nonus за отбелязванe на 9 дневните празници по честваните от легиона празненства, възприети от престоя му в Акарнания.
Следователно името Карнунтум притежава теонимен произход.
С този анализ се прави ясен опит за установяване произхода на името на една от древните римски столици, познала възход и падение по време на своето съществуване, а днес потънала в музейно забвение и не оставила в наследство жив съвременен град. Поради тази основна причина Карнунтум е наречен в заглавието мъртъв град. Осъществен е анализ за изясняване етимологията на ойконима Карнунтум, с което се хвърля светлина върху един отдалечен от метрополията регион, голяма част от историята на който не останала в аналите на историците и не е намерил място в бурния и изпълнен с катаклизми живот от времето на римската империя. Автор: Димитър Георгиев-Даков (The dead roman city Carnuntum)