Ти си като полъх от камелия,
ти си като цвят на магнолия,
и синевата във теб се огледа,
и усмивката моя беше тъй бледа,
зърнах те вкаменен от боязън,
аз жив образ на смешен сарказъм.
И вместо да чувствам наслада,
аз бях за теб жива преграда.
Tи си като полъх от камелия,
ти си като цвете магнолия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар