Translate

Pinterest

Общо показвания

Google+ Badge

петък, 23 май 2014 г.

Ranunculus stojanovii Delip. и Ophrys apifera Huds.

Повод за написването на тази статия е невярна по същество научна информация за локализацията на вида Ranunculus stojanovii Delip в Тракийската низина, което е изложено от авторките: доц. д - р Райна Начева и гл. ас. Даниела Иванова в
http://www.moew.government.bg/files/file/Nature/Biodiversity/NCBP/NSBR_2014/Gr_3/AP_Ranunculus_stojanovii_03-2014.pdf.
Авторките научно необосновано са приели, че внесения от мен хербариен лист с номер
SO 99778 е неправилно определен именно и само защото не са лично намерили екземпляри от вида, но нали сами разбирате, че това не отхвърля неговото съществуване в посочения регион. Не само, че не намират вида след напразните си търсения, но и научно необоснова твърдят, че хербарийния лист, който съм депозирал е грешно определен.
За да поправя тази научна наглост съм решил да се защитя със снимков материал:



Снимки на Ranunculus stojanovii от популациите в Тракийската низина във фенофазата на плододаване.

Листа на стерилни издънки в резултат на столонообразуването.

Растението в цял ръст

Снимка на хабитата

Отрицателно действащи фактори в Тракийската низина: косенето на тревните площи край изкуственото езеро на река Въча, къртиците в района, отъпкнатего от хора и добитък, пашата на кози в региона. Видът наистина трудно се намира особено във фенофазата на плододаване, тъй като се слива с околните растения. Една от причините за трудното намира е и ранното косене, което също може да направи популациите относително невидими при полево изследване.
Видът Ranunculus stojanovii  е терциерен реликт и микроендемит с особени закономерности на распространение. За находище от типа "loco classico" се приемат планиско-ливадните популации в речното дере на Равногорска река на 1300 – 1500 м надм. в.. Като дъщерни находища по типа на речното пренасяне на изкоренени от дъждовете растения от река Въча са 4-те популации край река Въча както и популациите. От своя страна те възникват вторично като клонови популации от най-голямата майчина популация. Тракийските популации са ксерофитни за разлика от популациите в класическото находище, където полулации заемат хигрофилни съобщества. В условията на ксерофитизъм тракийските популации с 150-250 църфящи екземпляри(останалите екземпляри са стерилни издънки). Най точно се виждат сребристите столони по метода на измиване на повърхностните слоеве пръст с течаща вода, която се изсипва върху централното майчино растение, което е в процес на цъфтеж или плододаване. Фитоценозата е вторично формирана с нехарактерни за ендемичната природа на вида рудерални видове. Ranunculus stojanovii в Тракийската низина в условията на ксерофитизъм е мирмекофорен и това по най-безусловен начин показва разпокъсаността на популациите и размножаването на растението чрез семена, освен по най-честия и ефективен апомиксис на столонообразуването. Това поставя популациите в Тракийската низина от особен научен интерес. Стояновото лютиче е единствения столонообразуващ български  ендемит. Негов конкурент в този аспект е балканския ендемит  Ranunculus psylostachis Griseb., към който българския ендемит проявява най-голям морфологичен афинитет.
Ендемитът Ranunculus stojanovii образува вторични съобщества с два вида плюскавичета - Silene subconica Friv. Silene conica subsp. conomaritima D.Jord., Artemisia vulgaris L., Erodium cicutarium L., Medicago minima L., Cynodon dactylon L.,, Geranium lucidum, Crepis setosa L, Vulpia myosurus L.
В непосредствена близост този ендемит е придружен от популациите на двата балкански индемита Барбареа лонгирострис и Латраеа родопеа.
Все пак авторките са посочили: По хербарни данни се посочва за Тракийска низина, на около 10 км от гр. Стамболийски, в землищата на селата Куртово Конаре и Йо аким Груево , близо до изкуственото езеро край р. Въча ( SO 99778 ).
Това ме амбицира да внеса хербарните материали в ботаническата градина на Берлин, за да се опази генофонда на тези обречени от разрушаване популации.
В Червената книга на българия главно под благотворното влияние на доц. Димитър Димитров подобни отрицания са избегнати:
http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Ranstoja.html
Счита се, че популациите на вида в Средни Родопи (при Дяволския мост на р. Арда; на около 430 м надм. вис.)  са възникнали също вторично, но при стопанското пренасяне на материали от сено и по нататъшното размножаване на растението по полов път. За първично се приема находището при село Равногор.
Само на 300 метра от находището на стояновото лютиче снимах лично още по рядката орхидея с латинското име Офрис:

Ophrys apifera Huds.
И накрая един красив изгрев 

И една снимка с капка роса върху цвят

Хербарните материали ще бъдат внесени в музея в Берлин.