Translate

Pinterest

Общо показвания

Показват се публикациите с етикет българска поезия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет българска поезия. Показване на всички публикации

сряда, 6 октомври 2010 г.

Днес ще бъда с теб

Днес ще бъда с теб,
а утре ще ме няма,
искай ме само днес
за последно любима,
не застивай в унес,
бъди с мен неустоима,
нека бъда само днес
цел за тебе достижима
и с целия твой финес
вземи страстта неукротима.
Днес ще бъда с теб,
а утре ще ме няма.

вторник, 5 октомври 2010 г.

Желая ти всичко, което обичаш

Желая това, за което мечтаеш,
желая в небето простора да видиш
и чистия въздух със мене да дишаш,
желая ти всичко, което обичаш.

Желая страстта да не забравяш
и любовта си нивга да оставяш,
желая това, което ти поискаш,
желая ти всичко, което обичаш.

сряда, 29 септември 2010 г.

Аз искам да си с мене сега

Аз искам да си с мене сега
всеки миг да протягам ръка
и да гледам с обич лицето,
което сравнявам с морето,
солено, красиво, игриво.

Аз искам да дойдеш сега
и отварям врати веднага,
после с теб да обходя света
и да видя красота в красота.

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Не мога да те стигна

Нарисувах ти криле,
с тях да литнеш до
безкрая непокорна,
нарисувах ти сърце,
с него да туптиш на воля,
нарисувах ти лице,
него да прегърна мила,
щом сега до тебе
не мога аз да стигна.
Нарисувах ти ръце,
които някой ден да хвана.

Нарисувах те
и пак не те забравих,
четките ми бяха думите,
а душата ми бе багрите.



I can't reach you

I drew you wings
to fly with them
unruly to the infinity.

I drew you a heart,
to beat free with it,

I drew you a face
to embrace it, honey,
when now
I can't reach to you.
I drew you hands,
which I'll take one day.

I drew you
and I don't forget you.
My words were my paintbrushes,
my soul was my colours.

неделя, 21 февруари 2010 г.

Дар

Какво да ти даря,
влюбения няма
нужда от храна,
имам нужда
себе си във дар
да принеса.

неделя, 17 януари 2010 г.

Знаеш ли колко?

Знаеш ли колко са силни думите ти
вътре във мен,
знаеш ли колко силно кънтят
звуците на мислите ти
всеки път във мен,
знаеш ли как те дават ми криле
и знаеш ли пред очите ми
как словата ти късат небето.
Знаеш ли как страдат звездите
щом някой ги пренебрегва,
как слънцето залязва
и много идеи убива,
знаеш ли как живота спира
от това, че ти не си щастлива.

събота, 9 януари 2010 г.

Без следи

Димитър Георгиев - Даков

Животът отминава,
преди да си осетил
и всичко избледнява
преди да си живял.

Без следи - мимолетен,
животът тихо властва,
глупав и празно суетен
от ръцете се изплъзва.

За живите е той клеймо,
за мъртвите - миг свобода.

неделя, 13 декември 2009 г.

Пред погледа ти колко струвам

В застоя от любов,
аз тръгвам гол и нов,
сега със нежен зов,
те викам от любов,
от страсти съм матов
да те обичам съм готов.
Ти в мене търсиш
белег класов
не изпускаш да поровиш
и за белег расов,
всичко в мен купуваш
и с лекота продаваш,
но душата ми на воля веч
ти нехайно изоставяш.

четвъртък, 12 ноември 2009 г.

Недоволството на твореца

Не е доволен никога
твореца,
че за беди и радости
е той щуреца,
не вярва на мелодията
свободна,
щом тя не зъзне
в зимата сред пряспа.
Не е доволен той
когато,
свободен е да търси
светотатство.
Той сред окови
в робски вик
е плодовитият титан,
който с музи в робство
другарува
и с чистия дух бленува
сънят на свободата.

петък, 11 септември 2009 г.

Остани със мен

Димитър Георгиев - Даков

Остани със мене цяла нощ
защото аз безсилен съм
да те напусна,
не бих могъл
дори за миг
във този час
да си помисля за раздяла.

Остани със мене цял нощ,
а за живота ти недей
ми обещава,
не бих могъл
дори за миг,
да те насиля в това,
което си копняла.