вторник, 31 март 2009 г.
Кралски особи
но да ям успявам.
Ти си сигурна
какво ти се яде.
Добър си кралски
дегустатор
и като твой паж
умея само
всичко
да омитам,
гонен от глада.
И ако ти си
гладница,
мога само да ти сготвя
две пържени яйца
с повечко
наденица.
Надявам се
наивно,
че ястието мое
е твой любим
фрагмент.
За финала
строго кулинарен,
посвири ми
с музикален
акомпанимент.
Тленен плен
Димитър Георгиев - Даков
Като миг от съдбата,
като звук от тишината,
идваш пред мен
събличаш се
от дрешен плен
и тънем двамата
във тлен.
Сред нашия страстен
тревен сатен,
в този борбен терен
ти си моят утринен
ден озарен.
Нощта отново
бавно
пак изтръгва
своя винен пир
от чувства
парещи
и в мен
крещи.
Как да може
да се спра,
в безумната
нощна
игра.
Беладонна
Белла донна
Красиви са очите ти,окъпани във беладона,
както са красиви
очите ти без болка.
Красиви са зениците ти,
дълбоки като езера,
в тях ще потъна и слети
не ще намерим ние мира.
Красив е погледа ти,
пропит от твойто лудо биле,
с който мене ти пленяваш
и лесно аз робувам на ума ти.
Красив е цветът на очите ти,
падат твоите сенки в душата ми,
като листи пъстри отронени,
без да мога да видя мечтите ти.
събота, 21 март 2009 г.
Aнгел
че съм те срещнал,
не мислех,
че съм те зърнал,
не подозирах
как съм пропуснал
дъха ти притихнал.
Протягах
своята ръка,
останах
в празната си мъка,
мечтах
сред тишина и болка.
сряда, 18 март 2009 г.
Скритите факти на науката
понеделник, 16 март 2009 г.
Неусетно присъствие
Тихо оставам до теб,
знам - не си лича,
сред галерията от образи и сенки,
без думи - без звук,
аз пазя пространството около теб,
не нарушавам покоя
с призрачното си присъствие.
Уморен да нося болка -
безпаметно оставам с теб.
Неусетен допир,
нереално присъствие,
имаш в мен
и моя мечтателен свят,
дните не следват,
времето спира,
без болка,
със песен,
светът е чудесен,
да оставим своите нрави
и да превземем мечтите,
това е нашия изход
в този свят на враждебност.
http://www.youtube.com/watch?v=O3K_phsLxVw&feature=channel_page
Самота
От обедните стъпки скучни
до вечерния заник на страха
се чувствам така самотен и ограбен
защото скучно е човешкото общение
и плаче моята душа за свят един
изпълнен със смирение
устроен без човешкото насилие
без изблици на злоба във утроба свита
без мълнии на ярост и презрение
без изроди обвити чудно в лицемерие
Огъвам се и тъна в изумление
и отговор намирам в безкрайно изтъпление
в глада на звяра ненаситен за човешка драма
облени в злоба, ярост и презрение.