Димитър Георгиев - Даков
Как добре те познавам,
сякаш чета във душата ти
и там оставам,
но не защото си прозрачна,
а защото част от мене си
признавам.
Как добре те познавам,
но до края на душата ти
не стигам дори да искам,
няма как да те предсказвам,
аз всичко в тебе извинявам
и без да искам те разбирам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар